Какъв трябва да е министърът на образованието

Докато днес парламентът гласува номинацията на вицепремиера и лидер на ДБГ Меглена Кунева за министър на образованието и науката, едва ли ще се говори по същество за проблемите на сектора, който тя вероятно ще поеме, и техните решения. Така, както и уволнението на Тодор Танев миналата седмица нямаше нищо общо с образованието, но за това пък удобно отвлече вниманието от критичния към работата на Висшия съдебен съвет и прокуратурата доклад на Европейската комисия.

Голямата част от медиите и политиците продължават да са вторачени в изкуствено създадения въпрос какво трябва да има и какво - не, в учебните програми по литература и история. Не това обаче е промяната, която ще направи училищата място за развиване на умения за живота и ще направи университетите и науката адекватно свързани с икономиката и новия свят. За да се случат тези цели, дебатът около това какви качества трябва да притежава човекът, поел държавните политики в образованието, трябва да излезе от полето на простите политически сметки. Ето няколко предложения.

Да може да управлява

Ако трябва да потърсим слабите места на бившия вече министър Тодор Танев, на първо място ще се открои липсата на ефективен управленски стил и добра комуникация. Както във всяко министерство, поелият го трябва да ръководи голяма по мащаб администрация, а в образованието изскача и още една нелека задача - да може да обяснява реформите на широка публика. Защото докато енергетиката и туризмът, например, не стигат толкова лесно до голямата част от хората, от образованието се чувства засегнат почти всеки. 

Програмният директор на фондация "Пайдея" Мария Донкова е категорична - министърът може и да няма представа от образование, но трябва да знае как да управлява публична администрация и да работи по конкретни цели за конкретни резултати, не да "отхвърля неща по списък". Според нея така биха се мобилизирали и хората от по-ниските нива на администрацията да работят по-ефективно.

Трябва "да има доказан опит в това да реорганизира или преструктурира успешно някаква организация, от какъвто и да било мащаб", допълва и програмният директор на "Заедно в час" Траян Траянов. А учителят Иван Господинов обръща внимание на въпроса с добрия PR на министъра, за да "може да разяснява стъпките от реформата едновременно на ученици, учители, директори и родители, за да убеди всички засегнати страни защо всяка една стъпка е важна и до какво ще доведе".

Да гледа с години напред

В Полша - една от европейските страни с високи резултати в образованието - няколко последователни правителства са работили в една посока, за да доведат реформата в сектора до край и така да увеличат резултатите на полските ученици. И това е логично, защото ефектите от промените в образованието идват бавно. В България подобно мислене досега не е имало, дори напротив - всяка партия гледа да събере дивиденти пред опозицията и ако може, да спре започнатото от нея. 

Както казва председателят на управителния съвет на Център за образователни инициативии Цветан Цветански обаче, новият министър трябва "да може да прави разликата между реформа и ремонт в образованието". И след това да поеме отговорност за тази реформа. Според него е важно ръководителят на политиките в сектора да носи експертиза и да познава, или най-малкото да се запознае добре, със средното образование.

Траян Траянов допълва, че министърът трябва да е наясно какви са тенденциите и добрите практики в световен мащаб що се отнася до политики за равен достъп до качествено образование, а не да смята, че може да изведе политики въз основа на собствения си опит като ученик, учител, директор. Ключово е също, смята Траянов, "да не страда от предразсъдъци относно потенциала за развитие на което и да било дете, независимо от обстоятелствата, в които то живее". "Човек, който е расист, класист, елитист, националист или каквото и да било друго не може да отговори на предизвикателствата на времето", обобщава програмният директор на "Заедно в час".

Да не се страхува от протести под прозорците си

Заради това, че образованието засяга много и различни гилдии от обществото, смелите реформи в сектора няма как да се харесат на всеки. Затова е важно човекът, който работи за тях, да не дава на заден при всяко обществено недоволство. Ако се върнем на примера с Полша, докато правителството е сменяло учебните програми, някои историци в страната са обявили гладна стачка срещу премахването на част от материала от учебниците. Управляващите обаче са устояли на натиска, довършили са започнатото, без фатални последици за нито един историк. Траян Траянов обобщава: трябва "да знае какво би искал да отстоява на цената на всякакъв политически капитал или лични жертви. И в името на тази визия да е готов да прави непопулярни неща."

Да е честен и неподкупен

А Мария Донкова обобщава и най-естественото, което обаче често липсва в управляващите в България - да различава обществения от частния интерес.

Ако следващият министър притежава тези качества, може би следващият випуск ученици и студенти ще излезе по-подготвен за живота. Ако ли не, спокойно - съвсем скоро вероятно отново ще спорим за турското "робство".