Георги Апостолов, Национален център за безопасен интернет: Според последното изследване децата на 4-5 годишна възраст вече използват интернет чрез мобилни устройства

Георги Апостолов, Национален център за безопасен интернет, в интервю за Агенция „Фокус” по повод 9-и февруари, Международeн ден на безопасността в интернет.

Фокус: На 9-и февруари за 13-а поредна година светът отбелязва Международния ден за безопасен интернет, по какъв начин през последните години са се променили опасностите, които крие мрежата?

Георги Апостолов: Опасностите, които крие интернет от самото си зараждане всъщност не търпят огромна промяна, но начина, по който те могат да бъдат избегнати и предотвратени на практика намалява. Защитата на потребителите на интернет фактически се оказва доста слабо място. Скоростта на развитие на технологиите, на новите платформи, особено на мобилните приложения, е такава, че не успява да се съчетае в достатъчна степен с мисленето за защитата на потребителите. Най- вече на най- уязвимата им част - децата. Изследвания от последните години, както у нас, така и в други европейски страни, показват че от все по-ранна възраст децата започват да използват интернет. Те все повече използват интернет от мобилни устройства, които са по трудно защитими в сравнение със стационарните компютри. Но се наблюдават и положителни тенденции. Първо, може би благодарение на все по-ранното ползване на интернет и компютърните устройства от деца, е че те започнаха да стават по- внимателни. За най- големите рискове те вече не само знаят, но и голяма част от тях умеят да се предпазват. Говоря по-специално за нежелани контакти или подвеждащи контакти в интернет или т. нар. онлайн педофилия, която е страх за всеки възрастен. Децата в 3-4 клас вече имат опит в блокирането на потребител, което е добра новина. Тоест те вече възприемат някои сигнали, че нещата могат да са опасни. Сега остава да ги научим и на втората стъпка - да докладват подобни случаи. Начините да се ограничат опитите за подобни посегателства срещу деца в интернет не са много и зависят от активността на всички потребители, в този смисъл и на самите деца. Тенденциите са към ограмотяване на децата от ранна възраст, което за съжаление е самоограмотяване, и към засилване на рисковете поради масовото ползване на мобилен интернет, особено на публични незащитени мрежи.

Фокус: Кои са най-големите рискове за децата и младите хора в интернет?

Георги Апостолов:Най-големият, но всъщност от най-рядко срещаният е подмамването на дете от педофил. На практика, опити за такива подмамвания има доста. Много деца се оплакват, че към тях е било подхождано, но те успяват навреме да спрат подобни посегателства. В отделни случаи обаче децата биват подвеждани, тъй като педофилите се представят за техни връстници. Те умело успяват да ги подведат към разговор и след това към размяна на снимки или видеоклипове, които могат да използват за изнудване на детето с цел реална среща. Това е най- големият риск. Малко деца стигат наистина до там. Най- честото децата се сблъскват с т. нар. „онлайн тормоз” от връстници, като за съжаление това става във все по-ранна възраст. Получаваме сигнали за доста злостни варианти на такъв тормоз от деца в 3-4 клас. Тормозът най-често се изразява чрез създаване на фалшиви профили, разпространяване на деформирани и унизителни снимки и видеоклипове, групови нападки срещу връстник. Това е масовото явление, комбинирано с много нецензурен и понякога заплашителен език. Върху това трябва да се фокусира вниманието, както на родителите, така и на училището и да се работи в тази посока с децата. Те се чувстват в интернет, както и повечето възрастни потребители, абсолютно анонимни и свободни да правят, каквото им дойде на ум. Това в редица случаи се изразява в агресия, както вербална така и чрез други онлайн действия.

Фокус: На каква възраст децата започват да използват интернет?

Георги Апостолов:Последното изследване, в което участвахме заедно с още 18 европейски държави показа, че масово на 4-5 годишна възраст най-късно децата вече имат в ръка мобилно устройство. Родителите им подаряват таблет или смартфон, което означава че можем да смятаме, че те вече са в интернет от мобилните устройства. Знаете, че повечето от тях са с 24- часов достъп до интернет. Първите години минават главно в игри онлайн и гледане на видео клипове. Все по-рано децата влизат в социалните мрежи, а възрастта на създаване на Фейсбук профили падна до 6-7 години, като това важи и за други социални мрежи като Скайп, Вайбър, Инстаграм и др., които също са много популярни сред децата.

Фокус: Какво влияние оказват социалните мрежи върху младежите и децата?

Георги Апостолов: Това много зависи от начина на употреба и от кръга, в който детето попада, когато се присъединява към такава мрежа. Ние постоянно обръщаме внимание, когато родител или някой друг помага на дете да си създаде първи профил в социална мрежа да има предвид да се посочва възраст, максимално близка до реалната, тоест да бъде във всички случаи възраст под 18 години. Особено във Фейсбук има поредица от много важни защити на профили, които са за непълнолетни. Когато създаваме профил на 6-годишно дете с възраст 25-30 години го лишаваме от вградените защити. Когато децата поддържат хигиена на комуникация, тоест са приятели с техни приятели и с връстници, които могат да не познават, но са препоръчвани от техни приятели, те са в сравнително безопасна среда. Полезно е ползването на социални мрежи в случаи като например създаване на Фейсбук страница на училището, каквато е практиката на редица училища. През тези страници учителите могат да комуникират с децата, включително поставяне на домашни, очертаване на програма, план за седмицата, събиране на деца за някакви мероприятия, това е полезната страна. Когато няма възрастен, който да насочва детето да използва социалните мрежи по полезен и конструктивен начин, част от децата залитат в посока да съберат повече приятели, повече харесвания за различни неща. За съжаление, общоприетото разбиране особено сред тийнейджърите е, че популярността и лайковете се получават тогава, когато си публикуват някакви възможно по-провокативни снимки и видео материали. Именно затова, нашето основно мероприятие в деня за безопасен интернет е посветено на една кампания, която започваме - „За няколко лайка повече”. С тази кампания искаме да обърнем внимание към младите хора, че популярността чрез сексуализирани изображения и материали в интернет е фиктивна и носи голям риск. Подобни материали привличат нежелано вниманието на хората, от които искаме да предпазим децата.

Фокус: За какво най-често децата и младите хора използват мрежата и колко време прекарват онлайн?
 
Георги Апостолов: Това зависи от възрастта. До към 7-8 годишна възраст най- важното занимание онлайн са игрите и гледането на видео клипове. Youtube е сред сайтовете, които са водещи в тази възраст. От 10 години нагоре започват все по- активно да използват Фейсбук, към който благодарение на мобилните устройства се прибавя Вайбър като мрежа за комуникация, както и Скайп. След 12-13 години децата започват да проявяват интерес към Инстаграм, който е нещо като любителска художествена галерия. Снимка, която дете качва в Инстаграм трябва да бъде изключително добре обмислена, обработена, да бъде от високо качество, тук говорим за стремеж към по- художествена фотография. Самите деца казват: „Във Фейсбук качвам, каквото ми падне, но снимка, която готвя за Инстаграм избирам и обработвам много внимателно, така че да бъде наистина красива”.

Фокус: По какъв начин могат да се предпазят децата и младите от вредното влияние на интернет?

Георги Апостолов: С разговор по тази тема от самото начало, от момента, в който на детето му се даде в ръцете компютърно устройство. Това трябва да бъде поводът за начало на разговора, говорим особено в семейството. Родителят трябва да бъде до детето при влизането в първия сайт за игри, при създаване на първи профил в социална мрежа. Това е повод да се води разговор кои неща могат да привлекат нежелано внимание, да доведат до обратен ефект на това, което детето предполага. Това плавно трябва да премине и в образователната система. Знаем, че днес децата изключително много разчитат на онлайн източници на информация, както за домашни работи, така и за допълнително информиране по различни теми, свързани с училище или не. Никой не ги учи на медийна грамотност, не са свикнали да проверяват информацията, подвеждат се по информация, която е неточна, понякога направо фалшива. Именно в тази посока е следващият ни голям проект, в който да разработим една методика за начален училищен курс за обучение на децата в дигитално-медийна грамотност. Да ги научим това, че интернет е това, което самите потребители създават. Съдържанието там е създадено не само от хора, които са специалисти в съответната област, но и от хора, които просто имат предположения или са лошо информирани. Да се научат да проверяват информацията от различни източници, да разпознават меродавните източници, така че да не си пълнят главите с фалшива информация.

Фокус: Според статистическите данни на кои места стоят българските деца в използването на интернет, сравнени с децата от европейските страни?

Георги Апостолов: За съжаление нямаме много пресни данни. Последното подобно изследване беше „Децата на ЕС онлайн”, което беше проведено 2010-2011 година. Тогава българските деца от 9 до 16 години бяха на 2-ро място след шведските по употреба на интернет, в часове на ден. Предполагам, че тенденцията е към увеличаване на часовете ползване на интернет от децата и от другите европейски държави. Но към момента нямаме такива данни.