Роми излизат от гетото, стават кардиолози

"Болестите на сърдечносъдовата система стават все по-чести дори сред младите хора. Кардиолози няма, а те спасяват живот всеки ден." Това казва циганинът Мирослав Ангелов, студент по медицина от София. 28-годишният мъж иска да стане кардиолог и защото и двамата му родители починали рано заради болест на сърцето.

Миро е една от големите надежди на специална стипендиантска програма на "Отворено общество" за роми, студенти по медицина. От тях реално от тази година започва да излиза първото поколение на лекари роми.

Миро е от софийския кв. "Христо Ботев". Рано е излязъл от ромската махала, за да учи в несегрегирано училище, от втори клас мечтаел да е лекар. Първия път не станало. Силите му стигнали самода изкара медицинския колеж, бил лаборант в две големи болници в София "Лаборант не е работа за мъж. Не можеш с нея да си изхраниш семейството", казва Миро.

Паралелно с работата младежът пробва пак да влезе медицина, след като минал кандидатстудентски курсове по програмата. Остава първи под чертата и напуска работа. От третия път успява да влезе и вече обмисля какво да специализира. Разкъсва се между неврологията на ментора му проф. Ивайло Търнев и мечтаната кардиология.

Най-голямата цел на програмата е младите ромски лекари да останат в България. Миро засега дори не смята да напуска махалата, в която още живее с баба си и по-големия си брат. "Много хора вече ме ползват като личен лекар. Търсят ме и за чисто административни съвети", разказва Ангелов. По-възрастните пък го давали за пример на хлапетата, ползвали го и да помага в училище.

"Хората в циганските райони трябва да разберат, че децата не трябва да учат в махалите. Още от детската градина трябва да ги изкарват, за да им дадат шанс. Мен никой никога не ме е нарочвал заради това, че съм ром, напротив ", казва Миро. Пациентите го приемали добре и му се доверявали.

Кардиолог ще става и циганинът Ален Христов. Той е IV курс на Медицинския университет в Плевен. Твърдо е решен, като се дипломира, да се върне в родната Варна и да помага на своята общност.

"Живея в Аспарухово, близо до ромската махала. Там доста хора боледуват, но нямат здравни осигуровки. Затова търсят лекар само по спешност, често с фатално закъснение. В ромските села наоколо е още по-зле - тънат в мизерия и неграмотност, коварни диагнози морят деца и възрастни. Предстои ми сериозна битка", зарича се Ален.

Още не е минал през всички медицински специалности, но вече на 2 пъти сменял увлеченията си. Във втори курс през лятото стажувал в хирургията. Скалпел не хванал, но стриктно изпълнявал всякакви задачи - сменял превръзки, слагал катетри и сонди на оперирани.

Кардиологията го запленила в 3-и курс - видял как специалистите спасяват сърце, поразено от инфаркт. И сега иска да специализира кардиохирургия.

Ален тръгнал след мечтата си през втория срок в 12-и клас. Тогава в училището се появили хора от програма за обучение на роми, бъдещи кандидат-студенти. Гимназистът Ален бил влюбен в химията и биологията. Син на готвачка и докер, младежът дори не смеел да сподели на глас стремежа си да се образова. На интервюто пред комисия от програмата за малко да се провали - вцепенил се от притеснение и не успял да продума.

Вместо него шефката на гимназията разтворила дневника и показала оценките му по химия и биология - от 8-и до 12-и клас само 6.

"Късметлия съм да се развивам в насока, която ми допада. Нека да е трудно - спирачки не признавам, харесва ми да преодолявам препятствия всеки ден, всяка минута", разпалва се Ален. Красивият младеж ще е първият лекар в ромската фамилия. Избрал медицината по вътрешна потребност - иначе в рода му нямало неизлечимо болни, заради които да се врече на бялата престилка.

"Още в I курс избрахме Ален за отговорник на групата - от общо десетима 6-има сме на общежитие. Различни сме по характер, а сме все заедно. Учим, изпитваме се и който знае повече, допълва. Не пропускаме медицински конференции, обикаляме по селата, обитавани от малцинствени групи, с информационни кампании срещу тежките болести.

Заслугата е на Ален - той ни е спойката. Изключително отговорен е - всяка сутрин ни събужда за лекции. Безценен е и като колега, и като приятел, Затова изкара 2 г. в студентския съвет на вуза", казва четвъртокурсничката Ива Живкова.

Ален пък е благодарен на програмата, която го открила, а сега финансира обучението му. Студентът разпределя стипендията си за учебници, пособия, плаща и таксата за общежитие - 53, 60 лева месечно. Отчита се с добър успех - изпитите взема основно с четворки. Покрай програмата на първия семинар срещнал Силвия Горанова.

"Четири години сме неразделни. Силвия завърши и вече е медицинска сестра. Ще работим в екип за здравето на ромите", планира влюбеният Ален.

4-ма лекари и двама стоматолози лекуват вече, 22-ма още учат 

Четирима са до този момент ромите, които са завършили медицина с помощта на програмата, още двама стоматолози също са приключили с образованието си в университета. Това съобщи директорът на програма "Рома" на "Отворено общество" Димитър Димитров. Вече един от възпитаниците на стипендиантската програма е докторант, друг пък е специализант. Началото на програмата е било през 2009 г., когато са финансирани 23-ма души.

Постепенно броят им нараствал, за да стигне до 80 през учебната 2011/2012 г. Интересът вече е толкова голям, че се наложи да се въведе състезателен принцип и стипендиите се отпускат годишно въз основа на успеха и мотивационно писмо, разказа Димитров.

22-ма са стипендиантите, които учат медицина, по 9-има се обучават за медицински сестри и акушерки. Финансират се всякакви медицински специалности като фармация, рехабилитация, здравен мениджмънт, трудова медицина и пр. Проблем обаче било, че много малка част от студентите възнамеряват да останат и да практикуват в България. А основната цел на проекта е повишаване на здравното обслужване за ромските общности.

Финансирането идва от "Отворено общество" в Будапеща, но тази ще е последната академична година по този механизъм. Стипендии за роми, които искат да учат медицина, са предвидени в проекта по инициатива "Обществено здравеопазване", който се финансира от Европейското икономическо пространство, разказа Димитров.

Циганите живеят 10 г. по-малко от останалите

С 10 години по-малка е продължителността на живота сред ромите според проучване на здравния им статус, правено от "Отворено общество". Тези тенденции все повече се задълбочават заради бедността и лошите условия на живот. 90% от ромите се затрудняват да плащат потребителска такса при личния си лекар и заради това избягват посещения. В същото време 52% от домакинствата живеят в домове без течаща вода, а само 14% имат достъп до топла вода.

Около 40% е делът на неосигурените цигани в страната, а 5% от тях нямат абсолютно никакви документи, не могат и да си извадят, защото живеят без законни адреси.

Една от най-често срещаните причини за смърт при ромите са сърдечносъдовите заболявания.

Често срещани сред ромите са хроничните болести на белите дробове, бронхитите и пневмониите.

"Бедността не е оправдание да стоят сами затворени в гетата. Затова им давам пример", обяснява обаче Миро Ангелов. Още повече че ромите сами не желаели да изкарат децата си от гетата и махалите.

Циганите имат и голям проблем с комуникацията с лекарите в махалите, споделя наблюдения студентът по медицина. В софийския кв. "Христо Ботев" например голяма част от хората се допитвали до Миро за лекарствата, които са им изписали. Самите общопрактикуващи лекари пък понякога прибягвали до неговата помощ, за да ваксинират децата или да проведат някаква профилактика.