Социалното предприемачество в подкрепа на уязвими групи деца и подрастващи

„Световната икономическа криза от началото на века засегна много деца и младежи, като ги изправи пред нови предизвикателства – в България и в много други държави: по-голям риск от отпадане от училище, дългосрочна безработица, маргинализация, социално изключване. Усещането на младите хора за безперспективност е не само личен, а сериозен социален проблем. Проблем, чието решение зависи от нас, възрастните“, каза Мария Златарева, Директор „Политики и програми“ в УНИЦЕФ България при откриването на форума.

Целта е да се потърси възможност чрез развитието на социални предприятия да се дадат адекватни решения за успешно и дългосрочно социално включване на младежи, които не ходят на училище, не са обучени и не работят (15-24 г.). В България всеки пети младеж се намира в подобна ситуация – това е едно от най-високите нива в ЕС, показва изследване на УНИЦЕФ, а икономиката на България губи по около 2 млрд. лв. ежегодно от отпадането на млади хора от пазара на труда.

„Наличието на толкова много млади хора извън пазара на труда и образователната система води до редица негативни последици: икономически(несигурна и нископлатена заетост); натоварване  на системите за социално подпомагане (обезщетения за безработица, детски надбавки, ползване на общински жилища); допълнителни разходи за здравеопазване и правосъдие; алтернативни загуби в икономиката, произтичащи от загубата на благосъстояние (намаляване на пенсиите, намалена производителност); социални (изолация, маргинализация, престъпност); индивидуални (проблеми с физическото и психическото здраве)“. Това каза Наталия Георгиева, консултант на УНИЦЕФ и автор на изследването „Оценка на състоянието и анализ на профила на подрастващите и младежите, които не работят, не учат и не се обучават (NEETs)“.

„Социалното предприемачество едновременно си поставя нестопански (социално значими) цели, но дейността, която извършва, е икономическа (стопанска) по своя характер. И тъй като реализираната печалба се използва за постигане на социални цели и трябва да е налице институционална независимост и вътрешно самоуправление“, каза Надя Шабани от Български център за нестопанско право.

Дейностите на социалните предприятия традиционно са насочени към осигуряване на работа на лица от уязвими групи и посреднически услуги по заетост, както и предоставяне на социални и образователни/обучителни услуги.

Конкретно Сливен е избран за реализирането на подобни инициативи, защото областта се характеризира с висок процент раждаемост, но и висок процент на отпаднали от училище деца; с етнически разнородно население и контрасти в социално-икономическия статус. Така например, 22,74% от безработните са младежи до 29 години, като 82% от тях са с основно и по-ниско образование. За 2012 г. има самоопределили се 92 социални предприятия в Сливен, като 54 от тях са юридически лица с нестопанска цел – но липсват устойчиви партньорства с местни организации в областта на възлагане и предоставяне на социални услуги.

„За нас приносът на УНИЦЕФ към решаване на предизвикателствата, с които се срещат децата и младежите в областта ни, е огромен. От името на областната администрация искам да подчертая, че държим изключително много на партньорство с целия екип на УНИЦЕФ по множеството дейности, които развиват в областта ни - защото имаме обща цел: най-добрият интерес и благосъстоянието на децата и младежите в Сливен.“, каза Татяна Петкова, Областен управител на Сливен.

Какво е нужно, за да се случи социалното предприемачество на местно ниво: 

:: Разнообразни и децентрализирани социални услуги;  
:: Развитие на предприемаческа култура сред доставчици на услуги за уязвимите групи;  
:: Специални мерки, насочени към връщане към училище и създаване на умения;  
:: Адресиране на проблемите на жилищното настаняване;    
:: Използване на пробвани модерни практики - експерти от опит, здравни и образователни медиатори;  
:: Общо планиране на здравна, образователна и социална политика на областно и общинско ниво.

Снимка: УНИЦЕФ България