Доц. д-р Лидия Василева, БАН: Агресията е големият проблем сред децата

През последните 10 години Световната здравна организация на два пъти провежда международно проучване за поведението и здравето при деца в училищна възраст, като ръководител на проекта за България е доц. д-р Лидия Василева. Новият доклад бе публикуван неотдавна и обхваща деца на 11, 13 и 15 години.
Доц. Василева работи в Института за изследване на населението и човека към БАН в департамент Психология, секция "Социална, организационна и трудова психология". Научният ? интерес е към междукултурни изследвания, професионалния стрес, ценности в труда, психично здраве, развитие в детска и юношеска възраст.
Разговаряме с нея за по-важните моменти от наблюденията ? върху децата в България, отразени в доклада.

Нека да започнем с техническите въпроси. Кажете, как точно е проведено изследването, в кои селища, имало ли е представители на малцинствата?

- Това е второто по рода си изследване, първото го правихме в периода 2005-2006 г. Изследванията се правят на всеки 4 години, но за периода 2009-2010 нямахме финансиране.

Има много строги изисквания, изследването трябва да бъде представително, което значи, че извадката следва да е представителна за страната – голям град, малък град, някъде имаме даже и села. Тук бяхме подпомогнати от социологическата агенция "Сова Харис", а понеже те разполагат с мрежа анкетьори из цялата страна, изследването е проведено едновременно в различните училища. Това са ученици от 5-ти, 7-ми и 9-ти клас.

Извадката е 4 796 ученика, а във всяка възрастова група (11, 13 и 15 години) има по най-малко 1 500, което е представителна извадка за съответната възраст. Имаме почти равен брой момчета/момичета. Отделно ние не сме проследявали малцинствата. Те са отбелязани, но са доста по-малко.

Самото изследване беше проведено през май и юни 2014 г. Извадката съответства на 28-те области в страната, всички областни градове са представени, имаме и малки градове и села.

Има ли връзка между социалното положение на семействата, в които растат децата и наблюдаваните негативни тенденции? Например при маргинализирани групи като ромите.

- Да, проследяваме и социално-икономическия статус на семейството във връзка с резултатите, които получаваме и най-вече с рисковите поведения. Но тепърва ще продължим задълбочено да изследваме тези връзки и фактори.

Както и в предишното изследване, има връзка между социално-икономическия статус на семейството и рисковите поведения. Но не можем да говорим конкретно за ромите, тъй като не сме ги анализирали специално.

В изследването се казва, че то е помогнало да се разбере как начинът на живот на подрастващите е свързан с това, че възрастните мъже умират по-рано от жените. Така ли е в България и защо е така?

- Не сме правили подобна връзка. Факт е, че мъжете имат по-малка продължителност на живота. Единствената връзка, която трябва да проследим в бъдеще е, това че рисковите поведения, които се появяват в юношеството, след това остават трайни рискови поведения и в зряла възраст и допълнително увреждат общото здравословно състояние.

Могат ли придобитите навици на децата (11-15 г.) да бъдат преодолени или е твърде късно?

- Да, именно това е и целта на изследването. Не трябва самоцелно да събираме данните. Те са основата, върху която да се изградят програми за здравна просвета и работа с подрастващите за изграждане на здравословен тип поведение, тъй като общо взето картинката не е радостна.

Трябва да се работи с учениците по отношение на здравословното хранене, здравословният начин на живот, по отношение на допълнителна информация за рисковите поведения и докъде водят те – пушене, пиене, ранни сексуални контакти, употреба на канабис.

На последните места сме и по процент младежи, чувстващи подкрепа от семейството си. В същото време казват, че сравнително лесно разговарят с майките и бащите си. Няма ли противоречие между тези резултати?

- Да, има разминаване. Наистина, доста е тревожно, че семейната подкрепа е на много ниско ниво. Едно е общуването, разговарянето, а друго е подкрепата. Да, те разговарят, но тези разговори могат да бъдат и конфликтни – спорове, несъгласия.

Добрата новина е, че все пак сме накъде към средата по лесно общуване с родителите. Има разминаване, но трябва да отчетем, че в тази възраст започва борбата на юношите за автономия, а от друга страна авторитетът на родителя постепенно залязва, спада. Тук се крие проблемът - те могат да общуват, но не споделят, не чувстват подкрепа.

По-малко от една трета (27-29%) "много харесват" училището си, половината момчета на 15 години казват, че се чувстват затормозени от домашната работа, давана от училище. Мъка ли е училището за българските деца?

- Не, общо взето сме някъде по средата. Интересното е че с възрастта тези показатели се повишават. Просто пораствайки, децата осъзнават, че ученето изисква усилия и че е нещо доста по-отговорно. Това е тенденция, която е очаквана.

Водещи сме по време, прекарвано с приятели през деня, но и сме рекордьори по контакти между приятелите по интернет. Какво ни казва това?

- Тук аз не виждам противоречие. Явно нашите деца са много отворени и много контактни и контактуват както директно, така и чрез електронните медии. Вярно е, че много контактуват помежду си, но това, което е по-опасно е, че децата ни са на първо място по общуване с връстници след 20 часа. Тогава те не са в къщи, не са и в училище. Тоест те са някъде по улици, заведения и т.н. А контактите след 20:00 са свързани с рисковите поведения – пиене, пушене, даже и сексуални контакти.

На първо място сме и по този показател.

- Да, има логическа връзка. Но тези сексуални контакти, които наистина е доста стряскащо толкова рано да са започнали, забележете, при момчетата са значително повече. Тук има нещо, едно културно влияние, момчетата трябва да се похвалят още в най-ранна възраст, че са започнали такива активности. Така че тук имаме изкривяване. Това не е реално според мен.

15-годишните българчета казват (20%), че са участвали в сбиване поне 3 пъти през изминалата година. Само в Армения и Албания този показател е по-висок. Има ли опасно много насилие сред подрастващите българи?

- Разбира се, че има. Агресията става преобладаваща в училището, тя вече започва сериозно да ни тревожи. Много се говори за агресията и наистина има много такива примери. И тук трябва да се работи много. Не само сбиванията са проблем, проблем е и тормозът в училище. По тормозени в училище сред 11 годишните сме на шесто място. Наистина агресията е големият проблем сред децата.

Казахте, че целта на проекта е да се повиши нивото на здравното образование при децата, т.е. е свързана с работа в училище. Не е ли самото семейство основен източник на проблемите?

- Да, ако само в училище правят нещата, няма да има този ефект. Нашето виждане е, че трябва да се работи паралелно, не само с децата, а и с родителите. Много е важно да бъдат ангажирани както и те, така и учителите. Отделно вече и различни експерти.

Според Вас има ли все пак някакви позитивни тенденции и кои са те?

- Позитивното е, че общо взето нашите деца имат самочувствие на здрави деца. В изследването въпросът е обърнат, тоест по недобро здраве ние сме на последно място. Самооценката за здравето е доста висока. Смооценка на здравето като "отлично" са повече от половината деца, като добро са 42%, и недобро и лошо са някъде около 4%.

Нащите деца не са толкова стресирани в училище, колкото очаквахме и както се тръби и те се чувстват справедливо оценени. Малко са тези, които се чувстват недооценени, но с възрастта стават по-критични към учителите и по-недоволни.

А има ли вариант тази висока самооценка да се дължи на ниската здравна обща култура?

- Да, може. Те просто не обръщат внимание на здравето си. Да, може би има връзка. Сега тепърва ще търсим връзките.

Как бихте обобщили казаното дотук?

- Въз основа на тези анализи трябва вече да се работи за специализирано здравно обучение, за здравословен начин на живот, за здравословно хранене, много да се работи върху рисковите поведения. Децата мразят да им се дават готови съвети, но трябва да има дискусия.

Също така предлагаме да има интернет базирана здравна информация, където децата могат да се консултират. Не може да се въздейства единствено външно, трябва да работим съвместно с училището и с родителите. Тук трябва да бъдат включени най-различни организации- родителски и т.н., за да може да се работи ефективно по превенция на здравето.