Меглена Кунева: ще възстановим дейността на съвета по религии към министъра на образованието и науката
Дейността на Съвета по религия към
министъра на образованието и науката ще бъде възстановена, а в състава
му ще включим по-широк кръг от общественици. Стремежът на МОН е възможно най-ефективно разгръщане на заложените законови възможности, така че да се постигне задоволително ниво на религиозна грамотност и толерантност в българските училища. Това заяви вицепремиерът и министър на
образованието и науката Меглена Кунева в парламента в отговор на въпрос
на Валентин Павлов – народен представител от ПГ „Реформаторски блок", за застъпването на православното християнство и религията в учебната
програма на българските училища.
Според министър Кунева това са сложни и
чувствителни за обществото теми, които не биха могли да бъдат въпрос на
еднолично решение, а е необходимо за се търси по-широк формат за
дискутиране. Тя обясни, че според сегашния Закон за народната просвета в рамките на задължителната подготовка в училищата религията се
изучава в исторически, философски и културен план. Като самостоятелен
учебен предмет религията присъства в задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка в две форми – християнство и ислям.
Вицепремиерът Меглена Кунева подчерта,
че в последните 10 години броят на учениците, които са направили избор
да изучават този предмет в ЗИП или СИП – общо за християнство и ислям – е спаднал повече от 3 пъти - от 15 227 през 2006 на 4854 за цялата
страна за 2015 г.
С влизането в сила на Новия Закон за
предучилищното и училищното образование изучаването на религиите в
исторически, философски и културен план ще продължи да бъде застъпено в
няколко дисциплини от общообразователната подготовка, подчерта
министърът. Кунева допълни, че във вече утвърдената програма по История и цивилизации за VI клас е обърнато изрично внимание на „православието
като опора на българите“ в периоди на изпитания за българския народ,
като се отдава дължимото на приноса на християнската религия и на
манастирите за съхраняване на българската народност.
Запазена е възможността за изучаване на
религия като самостоятелен предмет в разширената подготовка, в избираеми и във факултативни учебни часове, т.е. в това отношение разликите между стария и новия закон са единствено терминологични, стана ясно от
отговора на министър Кунева. Според нея по-съществените въпроси обаче
продължават да стоят на дневен ред, а именно: дали е редно религията да
се учи конфесионално; какво да е учебното съдържание; по какви учебници
да се преподава; от кого да се преподава – от лица с педагогическо
образование, или от духовни лица; дали трябва да се изучава само
традиционната религия, или да има учебни предмети и по други
вероизповедания?
При вземането на тези решения не трябва да забравяме, че българското образование е светско, както и че Конституцията на Република България прогласява за ненакърнима свободата на избор на религиозни или атеистични убеждения, каза в заключение министърът на образованието и науката.
Снимка: МОН
Източник: МОН , 01 април 2016 г.
Сходни публикации
Конкурс „Децата и науката"
Започва конкурсът „Децата и науката”, организиран от Фондация ХАЛО, в който могат да участват училища, детски градини и школи
Близо 14 хиляди ученици ще учат в училища за пример от септември
От фондация „Заедно в час“ съобщават, че удвояват обхвата на програма „Училища за пример“Учителите на близо 14,000 ученици от
Представители на институции, учители и ученици се обединиха в събитията, организирани от Център „Амалипе”
И тази година Център „Амалипе” организира поредица от събития, свързани с 8 април – Международния ден на ромите. В събитията се