Само трима ученици са отпадналите от училище през изтеклата година в община Смолян

Момчил Николов, секретар на Община Смолян в интервю за Радио "Фокус" - Смолян.

Фокус: Г-н Николов, колко е общият брой на учениците в община Смолян?
Момчил Николов: Общият брой на децата в училищата в община Смолян, включително по селата и професионалните гимназии е 4129.

Фокус: Има ли отпаднали ученици от училищата в Смолянско?

Момчил Николов: Общинските училища по принцип имат задължение при преместване на дете или при отпадане на дете да подават информация в общината по местоживеене. За изтеклата година сме имали три такива случая на отпаднали деца, а преместените са си отделни, те от едно училище в друго там са записани и продължават по различни причини, така че те не са ни проблем. Проблем са ни отпадащите. Едното ни е в Смилян, там с това дете проблема ни е две години общо взето подред, тъй като на кмета правомощията са само налагане на две глоби подред и след това нищо повече, там са наложени и двете глоби и миналата година налагахме два пъти глоба детето да се върне в училище , а тази година отново и дотам. В Смолян имаше два случая. Там наложихме само първото наказание и така съвместно със Закрила на детето успяхме не само първото наказание и така с отдел Закрила на детето и съвместно успяхме децата да ги върнем в училище и в момента посещават, надявам се че няма пак да тръгнат по този път, но общо взето истината е, че веднъж тръгнат ли да бягат и отсъстват винаги си намират повод и причина в цялата тази работа и общо взето за такива деца и обучението на такива деца е по-трудно и общо взето ги изпускаме от образователната система колкото и да не ни се иска, така се случва в крайна сметка.

Фокус: А отпадналите ученици от ромски произход ли са ?

Момчил Николов: Да, от ромски произход са. Въпреки че аз и друг път съм споменавал от две години, правейки формулата за разпределение на средствата в училищата, формулата съдържа основен и допълнителен компонент, в основният компонент, там няма питане то трябва да е поне 82% от средствата, но в допълнителните компоненти, трябва да са обосновани на обективни географски и демографски фактори, които засягат конкретната община и ние сложихме такъв един компонент за работа с деца белинги сме го кръстили имайки впредвид работата с деца точно от ромската етническа общност, защото при нас пък други етнически общности общо взето няма. И тези четири, тази година пет училища получават такава добавка, там където има ромски деца.

Фокус: Какво се прави, за да се върнат тези деца в училище?

Момчил Николов: Идеята е с тези деца да се организира допълнителна работа, а аз като педагог знам, че много е важно да не ги изпуснеш в началото, те закъсват и продължавайки нататък от първи до четвърти клас не се повтаря, проблема с тези деца се задълбочава и вече е много трудно да наваксаш, това което четири години е пропуснато. Има едни текстове за закона на народната просвета, които казват, че съвместно с общината организира допълнителна работа за децата без удостоверение за училищна готовност. Това ни е била идеята, в тази насока да подпомогнем училищата, за да могат нещо конкретно да свършат относно тези деца, това са моите преки наблюдения. Общо взето проблема идва от това, че в началото са изпуснали основата, а когато изпуснеш основата, а когато я изпуснеш основата след това пети , шести клас става още по-сложно и там вече няма наваксване на това, загубеното и вече тези деца губят интерес към образователната система, към самото образование, към учебните предмети и вече това, което им се приказва и което трябва да учат то им е много чуждо. Надявам се съзнавайки, че този проблем с тази общност в цялата страна се задълбочава, имаме такава добавка във формулата и така надявам се, че колегите директори и учители ще подходят сериозно и направят всичко възможно броя на отпадащите да не е голям и да имаме колкото се може повече деца, а като казвам образовани имам в предвид завършили поне дванайсти клас, а не на 16 години да отпаднат в осми и девети клас.

Фокус: Г-н Николов, има ли закрити училища в община Смолян и предстои ли да се закриват?

Момчил Николов: Няма да закриваме училища на този етап. Училищата, които са останали в малките населени места в селата Арда, Смилян, Търън, Момчиловци и Широк лъка, това са училища които са защитени средищни и някои от тях, значи всичките са защитени, а три ако не се лъжа бяха средищни и в тези училища с оглед на това, че трябва задължително да се осигури достъп до образование. Въпреки намаленият брой деца. В Широка лъка и в Арда например ще стоят до последно, докато има деца там ще стоят, за да осигурим достъп до образование. В града обаче също няма да пипаме, но проблема идва от,това че все повече са маломерните паралелки. По норматив,броя на децата трябва да са между 18 и 22, като директорът маже да завиши 10%, по новият закон тези 10% са фиксирани на 24 деца максимум, защото това 10% на 22 деца се тълкуваше като 2,2 и се приемаше по-скоро за три. Правеха паралелки по 25 деца, но това не е толкова проблем, проблема е тези,които са под 18 деца. Ако по някакъв начин 15-16 е горе-долу приемлива цифра, въпреки че излиза от норматива по наредба, паралелки вече с 12 деца, 10 деца или с 8 деца е изключително неприемливо за града. Всяка една паралелка до осми клас е два щата, а след осми клас е два щата и половина учителски, но това е огромен финансов ресурс.

Образованието не е само заплати, за да имаш качествено образование трябват много други фактори. Трябва и средата да е подходяща и модерни методи и техники да се използват модерни. Тези маломерни паралелки водят до това, че общо взето парите в тези паралелки не стигат до заплати и там според мене, куца и цялата система закъсва. Още повече, че приемайки такава паралелка с 10 деца, задължително още четири години трябва да я влачиш. Тоест проблема се задълбочава и натрупва, то не се решава, но няма да пипаме нищо. Още повече че има нов закон.

Аз вчера правих една среща с директорите, тъй като по друг начин са структурирани темата и видовете училища са различни. Събрах директорите, включително и на професионалните гимназии и разговаряхме по тези въпроси. Исках да чуя тяхното мнение, как виждат училищната мрежа, какво смятат, че трябва да се промени. Беше ни полезно, не съвсем защото не казаха всичко онова, което може би трябваше да се каже. Едно по едно, лека-полека ще се съберем пак и пак ще говарим и така, за да стигнем за образованието в региона и така.