Комитетът по правата на детето на ООН разглежда доклад за спазването на правата на децата в България

Останалите държави, чиито доклади ще разгледа Комитетът по правата на детето на ООН, са Самоа, Непал, Великобритания, Словакия, Пакистан, Габон и Люксембург.

Участници в българската делегация са представители на отговорните министерства и агенции, които ще трябва да отговарят на предварително зададените от Комитета въпроси.

През октомври 2015 г. български младежи и представител на Национална мрежа за децата участваха в предварителната сесия на Комитета по правата на детето, където представиха своята гледна точка за правата на децата у нас и своите препоръки за подобряване на съществуващата ситуация. След сесията, представителите на Комитета изпратиха въпроси към правителството и отговорните институции, чиито отговори предстои да бъдат разгледани заедно с доклада на държавата по време на дискусията на 30 май.

Основните въпроси на Комитета са, както следва:

• Статутът на проекта на Закон за детето;
• Предприетите мерки за забрана и премахване на продължаващата дискриминация към децата от ромски произход, децата с увреждания, децата мигранти и др.;
• Резултати от разследването на смъртните случаи на децата с умствени и физически увреждания в домовете за деца;
• Предприетите мерки и правни гаранции за уреждане на правото на детето да бъде чуто в граждански, наказателни и административни дела;
• Съществуващи политики и програми за подкрепа на семействата в уязвими ситуации, за да се предотврати разделянето на децата от семействата, развитието на приемната грижа и качеството на грижа, предоставяно от Центровете за семейно настаняване;
• Подкрепата към деца с увреждания, развиването на услуги за подобряване на майчиното и детското здравеопазване;
• Критерии и механизми за настаняване на децата в СПИ и ВУИ и мерките за преглед и мониторинг на настаняванията, както и предотвратяване на насилие срещу децата в интернатите;
• Подкрепа на непридружените деца бежанци, търсещи или получили международна закрила.
  

Пълният списък с въпроси и отговорите на българските институции може да бъде свален от тук.

Национална мрежа за децата също изпрати свой принос към повечето от въпросите, които засягат работата на организациите членове на Мрежата, работещи с деца и родители в цялата страна. Отговорите и позицията на Национална мрежа за децата могат да бъдат разгледани в допълнителния файл.

По същото време, докато тече изслушването на българската делегация в Женева, Национална мрежа за децата организира в София дискусия на тема „15 години система за закрила - успехи, предизвикателства и перспективи", на която са поканени министрите на труда и социалната политика, на правосъдието, представители на Държавната агенция за закрила на детето, Омбудсманът, Националното сдружение на общините и представители на гражданския сектор. Събитието се случва в рамките на Годишната среща на Национална мрежа за децата и има за цел да дискутира ефективността на системата за закрила на детето у нас. Според Национална мрежа за децата - обединение на 141 организации от цяла България, работещи за и с деца, основните проблеми са:

• Съществуващата в момента в страната законодателна и административна уредба на системата за закрила е фокусирана върху децата в риск, а не върху широка концепция за благосъстоянието на всички деца и родители. Все още съществува тенденция закрилата на детето и социалната работа да се разглеждат най-вече като социално подпомагане. Това до голяма степен е свързано с включването на отделите „Закрила на детето" в структурата на Агенцията за социално подпомагане, чиято основна функция е да изпълнява държавната политика в областта на социалното подпомагане. Практическата работа по закрила на детето е затруднена и от недобрата координация и сътрудничество между различните органи, които имат отношение към закрилата на детето.

• Системният регрес на системата за закрила, което се отразява върху децата и техните родители, които имат досег с нея. Сред проблемите, които открояваме като най- съществени, са ниското заплащане на социалните работници, високата им натовареност, липсата на качествена подготовка и последващи обучения, мониторинг, супервизия и други.
  

• Липсата на ясно и споделено разбиране между различните заинтересовани страни за интегриран подход и как той следва да бъде прилаган ефективно при развиването, прилагането и нормативното регламентиране на различни услуги за деца и семейства.

Примери за това са и нерегламентираните иновативни услуги, които бяха изградени като част от проект „Посока:семейство", като Центрове за майчино и детско здравеопазване, Семейно-консултативни центрове, такива за ранна интервенция и др.

Комитетът по правата на детето е главният орган на ООН за мониторинг прилагането на Конвенцията за правата на децата от държавите-членове. Той е основан през 1991 г. и е съставен от 18 независими експерти от различни страни. Чрез своите мониторингови функции Комитетът помага на държавите-членки и при тълкуването на Конвенцията, с цел изработване и прилагане на държавна политика във връзка с ангажиментите по Конвенцията.
След дискусията, Комитета ще даде прес-конференция на 9 юни в Женева, за да представи заключителните си препоръки към България и останалите държави, чийто доклади предстоят да бъдат разгледани. Изводите и препоръките на членовете на Комитета ще бъдат достъпни след пресконференцията на следния линк:
http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/SessionDetails1.aspx?SessionID=987&Lang=en