Вергиния Мичева-Русева, зам.-министър на правосъдието: Ще има таван на разликата във възрастта между осиновител и дете

Нужно е засилване на превенцията срещу зависимостите при подрастващите

- Г-жо Русева, от какво се нуждае детското правосъдие у нас?

- Изключително важно е, когато се говори за детско правосъдие, да се говори за специализиран съд, специализирана прокуратура, специализирани полицаи, специализирани социални работници, които да работят по тези дела, защото работата с деца и особено наказателната работа с деца изисква специални умения и опит. С помощта на българо-швейцарския проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на младежкото правосъдие“, който се реализира от Министерството на правосъдието, проведохме през последната година три поредни обучения на магистрати, полицаи и социални работници. Основните акценти бяха правата на малолетни и непълнолетни, работата с деца жертви и извършители, специален подход при изслушването им, налагане на алтернативни мерки и т.н. Обучените са представители от районите на петте пилотни съдилища по проекта - районен Варна, окръжен Варна, районен Пловдив, окръжен Пловдив и районен Козлодуй. Основни лектори бяха чужди експерти с богата и дългогодишна практика в областта на детското правосъдие. От 1 октомври 2015 г. след приключване на обучението в 5-те пилотни съдилища, бяха обособени специализирани съдийски състави за гледане на наказателни дела, когато извършителят е непълнолетен, и специализирани състави за граждански и административни дела с  участие на дете като свидетел или в друго качество, например при спор за родителски права, за пътуване на детето в чужбина или пък за настаняване на дете в Дом за деца без родителска грижа или приемно семейство. За нас е важно точно такива специализирани съдии да гледат делата. Имам уверение от председателите на посочените съдилища, че тези състави работят добре и има такива дела. Но те не са толкова много, че България да може да си позволи да прави специализиран детски съд. Но специализираните отделения също са много важни. И съдилищата в Разград, Ямбол и Добрич заявиха желание да се включат в инициативата. Ние вече развиваме предварително системата преди да настъпят законовите промени. Идеята е с приемането на Закона за детското правосъдие, който Министерството на правосъдието скоро ще постави за обществено обсъждане, да бъде въведено изискването всички съдии, прокурори и полицаи, които работят с деца, да бъдат специализирани.

- С какво се различаваме от другите страни?

- Правната уредба по отношение на детското правосъдие в редица държави е подобна, тъй като се е заимствало от един закон-модел на УНИЦЕФ, възприет в много държави. Общи са принципите и стандартите, разработени от ООН. Каквото и да възприемем, то ще е свързано с тях. Законът, който създаваме, е основан на българската традиция и практика, ние няма да отречем ролята на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Те ще си останат пак на общинско ниво, но контролът върху тях, стандартите на работа, правомощията им ще бъдат преосмислени. Това се налага и с оглед осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека срещу България. Затова казвам, че бъдещите ни разпоредби в тази сфера ще са в посока на международните стандарти, чиято ефективност вече е известна. В понеделник, на 30 май, българска делегация ще представи пред Комитета на ООН в Женева трети, четвърти и пети периодичен доклад за България по изпълнението на ангажиментите по Конвенцията за правата на детето на ООН и факултативните протоколи към нея. Един от въпросите на предстоящата дискусия ще бъде и реформата, която българското правителство извършва в областта на детското правосъдие.

- Неефективни ли са вече местните комисии за борба с противообществените прояви?

- Ние сме малка държава, нямаме много деца закононарушители, но пък понякога те извършват жестокости. Нужно е да развиваме добър капацитет за справяне с трудните деца, защото всяко поколение не е същото като предходното и има своята специфика. Методите за работа с децата трябва да се съобразят с настоящата действителност. Сегашните резултати от работата на местните комисии невинаги са положителни и видими. Практиката показва още, че те не могат да се справят сами. Например има нужда от развиване капацитета на тези, които се борят с наркоманиите – оказва се, че никъде в страната не се лекуват деца, зависими от наркотици, освен във Варна. Дори в столичния център за лечение на тази зависимост не приемат деца. В бъдещия проектозакон ние предвиждаме като мярка деца, извършили правонарушение, да участват в лечение за преодоляване на зависимости, в случай че съдът намери това за необходимо. Превантивната работа за ограничаване достъпа на децата до наркотици трябва да бъде ефективна, за да не се налага да ги лекуваме впоследствие, когато нещата са по-тежки и трудни. Целим и развитие на ролята на професионалните приемни семейства по отношение на децата, извършили престъпления, в случаите, в които се прецени, че възпитанието и средата, в която те растат, са неподходящи. Проектът предвижда още задържането под стража на дете да се налага само в краен случай като мярка за процесуална принуда, тъй като такива са международните стандарти. Не само мнението на работната ни група, но и това на част от съдиите е, че е необходимо разписването на повече видове мерки за неотклонение за непълнолетни извършители на престъпления, както и разширяване на диапазона от видовете наказания за непълнолетни. В сега действащия Наказателен кодекс са предвидени едва четири, при условие, че съществуват и други възможности за въздействие и превъзпитание. Ще се опитаме да развием наказанията за непълнолетни в НК. 

- Колко сини стаи ще бъдат направени със средствата по българо-швейцарския проект и в кои градове?

- Планирано е изграждането на пет сини стаи. Първата от тях бе открита във Варна и работи от средата на април. Предстои изграждането на сини стаи в Козлодуй, Враца, Ямбол и Плевен. Имаме амбиция със спестени пари по проекта да построим поне 3 сини стаи в страната.

- Един от вашите ресори е свързан и с дейността по международните осиновявания. Какъв е техният брой през 2015 година?

- За 2015 година от министъра на правосъдието са дадени 334 съгласия за осиновяване на 427 деца. Осиновителите са семейства от 16 страни по Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. 172 от тези деца на по-висока възраст или с особености в здравословното състояние са братя и сестри. Първите 5 държави с най-голям брой осиновявания са САЩ, Италия, Испания Германия и Франция.

- Какви са трудностите при международните осиновявания? Какви са тенденциите?

- Статистиката показва, че броят на процедурите и осиновените деца през 2015 година са по-малко в сравнение с 2014 година, но за нова тенденция е все още рано да се говори. По отношение на предходните години, от 2007 година до 2014 година беше налице тенденция за плавно увеличаване на броя на процедурите и осиновените деца, преди всичко поради разработените специални мерки за осиновяване на деца на по-висока възраст и/или с особености в здравословното състояние и големи групи братя и сестри. Положителното при сравнението на процедурите за осиновяване през 2014 година и 2015 година е, че независимо от намаления общ брой е запазен броят на осиновяванията чрез специалните мерки. Децата, вписани в регистъра за международно осиновяване през миналата и настоящата година с нормално физическо и психическо развитие, без заболявания и на възраст до 5-6 години, са изключително малко на брой, а чакането на осиновяващите за такова дете сега е около 5 години от датата на вписване в регистъра. Според трайната тенденция за повече от 55% от вписаните в регистъра деца се предприемат специални мерки за осиновяване, тъй като няма вписани семейства за тях и/или е направен отказ на осиновяване, независимо че толерансът на осиновяващите нараства непрекъснато. Например по общ ред са правени дори процедури по осиновяване на дете със синдром на Даун. Осиновяването на деца с особености в здравословното състояние от установената ни практика вече не е толкова голямо предизвикателство. Трудностите при международните осиновявания са преди всичко при процедурите за по-големите деца, включително групи от братя и сестри, тъй като за тях промяната е по-осъзната и съответно плашеща. За тези процедури се изисква много целенасочена работа с децата и адекватна подготовка и подкрепа на осиновителите, за да се премине успешно процесът на адаптация.

- Предвиждат ли се промени в регламента?

- Министерството на правосъдието работи по промени в Семейния кодекс, чиято цел е да се изведе на още по-преден план интересът на децата при осиновяването, включително уеднаквяване на условията, независимо дали се отглеждат в приемно семейство или в институция. А също да се регламентира максимална възрастова разлика между дете и осиновител.

Снимка: Министерство на правосъдието