Всеки трети ученик не взема диплома за професия, въпреки че държавата плаща за обучението му

Всеки трети ученик не придобива степен на професионална квалификация, въпреки че за тази цел са изразходени бюджетни средства. Учениците, които са получили свидетелство за такава квалификация, са намалели най-значително през учебната 2013/2014 година - до 64,21 на сто. Това показва одит "Професионално образование за заетост", извършен от Сметната палата за периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.

От доклада става ясно, че има тенденция за увеличаване на отпадащите ученици от системата на професионалното образование, а общият брой на незавършилите е 18 364. Причините за това са различни - липса на интерес към този тип образование, очаквания за нископлатен и непрестижен труд, регионално и демографско развитие, социални, микро и макроикономически фактори, глобализация и липса на адекватна реакция на отговорните институции. Намаляването на броя на получаващите професионално образование чрез придобиване на професионална квалификация води до неефективно и неефикасно разходване на средствата за тяхната издръжка при осъществяване на обучението, се казва в одита на Сметната палата.

Тези данните идват на фона на тревогата на бизнеса, че няма кадри за 170 професии у нас. Заради тази статистика от браншовите организации и Министерството на образованието и науката (МОН) планират мерки за увеличаване на интереса към подобни специалности, сред които е и въвеждане на държавна стипендия. По данни на МОН за учебната 2014/2015 г. най-много са записалите се в специалност "Техник на компютърни системи" - 6196, следват ги желаещите да се обучават в специалност "Готвач" - 5282, и специалност "Икономист" - 4586.

Няма действаща система за проследяване на реализацията на учениците, завършили професионално образование, което не създава условия за ефективното му управление, се казва още в одита на Сметната палата. Ясно е само, че от завършилите дванадесети клас през учебната 2013/2014 година на пазара на труда са се реализирали 29,35 на сто. Във висши училища са продължили обучението си средно 42,75 на сто от тези ученици. Най-голям дял на реализираните на пазара на труда завършили ученици е отчетен в София, Бургас, Варна и Добрич, а най-малък - в Благоевград, Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.

От Сметната палата отправят 22 препоръки към МОН, сред които е и развитие на системата за оценяване на качеството на професионалното образование, тъй като в момента не се осигуряват условия за обвързване на финансирането с неговото качество. Препоръчват се още годишни анализи на реализацията на завършилите и обучения за преподавателите.

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography