Да информираш, без да засилваш страданието и паниката

Насилието, агресията и негативните внушения могат да нанесат тежки и трайни психологически и поведенческси щети и травми у аудиторията - около мнението се обединиха участниците в работната среща. Като пример за навлизане в личното пространство на хората и незачитане на детската психика по време на форума беше прожектиран репортаж на една от най-гледаните телевизии, отразяващ смърт на дете следствие на катастрофа. В пряко включване от мястото на събитието репортерката на медията задава въпрос на сестричката на загиналата: "Какво видя?", при което детето не отговаря. Въпреки това, репортерката настоятелно продължава да го разпитва, а в резултат то изкрещява през сълзи: "Видях как я убиват!". Сред другите примери за неадекватно журналистическо отразяване на трагични събития са съобщенията за самоубиства, при които в детайли се описва начинът, по който те са извършени. Това според медийния експерт Нели Огнянова, която е и член на Националния съвет за журналистическа етика, може да послужи като пример за подражание, особено при хора с лабилна психика. Ето защо, от съвета ще излязат със становище, в което ще бъде разписан принципът, че медиите имат право на информация, но не трябва да спомагат за увеличаване на травмата.

Теодора Петрова от Националната мрежа за децата коментира също, че в случаите, когато на трагичен инцидент са станали свидетели деца или пък детето е било подложено на агресия и е пострадало по някакъв начин, журналистът трябва да бъде особено внимателен. Включително е добре да се допита до социален работник или психолог.

Чуйте повече по темата в репортажа на БНР.

Илюстрация: АЕЖ-България