Еманципиране на гражданското образование

Призив към активна гражданска позиция отправи доскорошният министър на образованието проф. Тодор Танев на провелата се в началото на седмицата конференция на тема „Гражданско образование и политическо участие на младите хора в България" в Нов български университет. На нея присъстваха обществени фигури и представители на академичната общност като доц.д-р Антоний Гълъбов, доц. Лъчезар Стоянов, проф. Христо Тодоров и др., представители на неправителствения сектор, студенти и докторанти.

На 1 август 2016 г. предстои влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование, който урежда изучаването на гражданското образование като самостоятелен предмет в 11-и и 12-и клас. В момента се подготвят държавните образователни стандарти, които трябва да бъдат приети до месец след това – 1 септември 2016 г. Това, според проф. Танев, е ключов момент в отстояването на постигнатото и в търсенето на отговора на въпроса какъв тип гражданско образование на какъв тип гражданско участие ще възпитава. Той призова към повишено внимание от страна на обществото, за да не бъде, съзнателно или не, опорочено възприемането на адекватни и съответстващи на международните практики стандарти за гражданско образование.

„Еманципиране на гражданското образование" е теза, около която се обединиха всички участници в конференцията. Необходимо е то да бъде възприето като неделима и самостоятелна част от цялостния учебен процес. В този смисъл, следващата цел трябва да бъде обособяването на гражданското образование като отделен предмет още от първи клас. Разпръснатото му изучаване през други предмети, като история и география след пети клас, и въвеждането му като самостоятелен предмет едва в 11-ти и 12-ти клас трудно ще доведе до нужните резултати. Необходимо е то да бъде съобразено с личностното развитие от най-ранна възраст и да създава убеждения и умения, а не да предава готови знания. Важно е, според доц. Д-р Антоний Гълъбов,  младите хора, които са на прехода между образование и труд, успешно да са осъзнали ролята си в обществения живот. Те следва да са наясно, че са носители на граждански права и да са способни да поемат отговорност и да търсят такава от другите, да са наясно с начините за участие в процесите на вземане на решения, които ги засягат, да умеят да формират собствено мнение и да знаят, че то е от значение. Това ще доведе до разбирането, че  всеки  е и има право да бъде субект при развитието на обществото, а не обект и пасивно възприемащ последиците на чужди решения.

Въпреки, а вероятно и заради, постигането на ефект, който се изразява в едно по-силно, по-информирано, по-активно и по-солидарно, в колективния смисъл на думата, гражданско общество, управляващите все още отказват да въведат гражданското образование като самостоятелен предмет през целия период на училищно образование. Това, може би, говори за страх – за страх от проглеждането на младите хора, на първо място, за една отдавна изгубила адекватност с времето образователна система, продължаваща да използва методите за предаване на готови знания и възпроизвеждането им чрез изпити. А, от друга страна, за страх от неготовността на вземащите решения държавни и местни органи да посрещнат  действията на гражданите, осъзнали своята ценност и възприели активна позиция спрямо обществените процеси.

Изводът е един: въвеждането на самостоятелен предмет гражданско образование в 11-ти и 12-ти клас е успех, но  и първа стъпка към изграждането на мислещи и дейни членове на обществото, които да се възприемат като част от едно цяло. Важно е всички заинтересовани страни – граждански обединения и неправителствени организации, родители, ученици и учители, да продължим дебата за ценността на гражданското образование и въвеждането му като отделен предмет още от първи клас и след влизането в сила на Закона за училищното и предучилищното образование. Да се търси отварянето на училищната институция към НПО-сектора и бизнеса с цел допускането на експерти, които да установяват съвременни методи за обучение с оглед повишаване качеството на образованието.  Защото младостта е качество, което се състои в неспиращите опити да променяме света около себе си, и всички ние сме длъжни за възпитаваме и развиваме това качество у себе си и децата ни.

Снимка: НБУ