English   14416 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




След 4 години неизпълнение Съветът на Европа определи срок за изпълнение на решението на Съда в Страсбург по делото Йорданова и други срещу България

 
След 4 години неизпълнение Съветът на Европа определи срок за изпълнение на решението на Съда в Страсбург по делото Йорданова и

До 1 декември правителството трябва да отчете свършеното за приемане на дължимите законодателни промени.

 

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е определил срок, в който българското правителство трябва да представи информация за изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Йорданова и други срещу България от 2012 г.

Делото касае опита на столичните общински власти да извадят принудително множество ромски семейства от единствените им домове в квартал „Баталова воденица“, без да им предложат алтернативно настаняване и де факто оставяйки ги на улицата, тъй като са на общинска земя. Жалбоподателите по това дело бяха представлявани от адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на Българския хелзинкски комитет. През 2012 г. ЕСПЧ произнесе решението си, съгласно което заповедта за принудително изваждане е издадена въз основа на порочно законодателство, което не предвижда да се осигури такива мерки да бъдат съразмерни. Българският съд, вместо да осигури гаранции срещу непропорционална намеса, изрично отказа да разгледа въпроса за „необходимост в едно демократично общество". ЕСПЧ установи нарушение на Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Съгласно решението България трябва да вземе както индивидуални мерки за преустановяване на нарушението спрямо конкретните жалбоподатели, така и общи мерки, които поправят причините за нарушението – порочното законодателство.

През октомври 2012 г. властите са представили пред Комитета на министрите уверение, че изпълнението на заповедта за принудително изваждане е спряно. През 2013 г. е представен план за изпълнение на решението, съгласно който районният кмет е изготвил доклад за алтернативно настаняване на семействата на жалбоподателите. През април 2016 г. обаче правителството е представило преработен план за действие, съгласно който – четири години след решението на ЕСПЧ – все още чака отговор от общинските власти за практическите мерки, взети за адекватно настаняване на жалбоподателите.

В анализ на предприетото до момента Секретариатът на Съвета на Европа отбелязва, че е малко и не съответства на решението на Съда.[1]

Съгласно анализа, за да се изпълни индивидуалната мярка за преустановяване на нарушението, не е достатъчно да се спре изпълнението на заповедта за принудително изваждане, а трябва да се преразгледа съразмерността на мерките срещу незаконното владеене, като (1) се конкретизира целта, с която се освобождава земята, и (2) се вземе предвид положението на засегнатите лица. Секретариатът подчертава тревожността на факта, че четири години след влизане в сила на решението властите не са представили такава оценка, което принуждава жалбоподателите да живеят дълго време в несигурност.

Комитетът, от своя страна, припомня, че е необходимо предварително да се извършва проверка на съразмерността на всяка евикция, и приканва България да му представи до 1 септември 2016 информация за конкретните мерки, взети за осигуряване съразмерност на действията за справяне с незаконното владеене и за прекратяване несигурността, в която жалбоподателите живеят почти 4 години.

Комитетът припомня още, че ЕСПЧ е разпоредил на България да измени относимите закони и практика, и отбелязва, че досега не е изготвен законопроект за необходимите изменения. Настойчиво призовава България бързо да проведе тези регулаторни реформи. Посочва, че уредбата трябва да предвижда съдържателни гаранции за защита на засегнатите и справедлива процедура за вземане на решенията. Приканва държавата да представи до 1 декември т.г. информация за свършеното и план-график за приемане на изискуемите законодателни реформи.

[1] Актът на Комитета на министрите се основава на анализа на Секретариата.


Източник: Българки хелзински комитет , 24 юни 2016 г.

Сходни публикации

Над 3800 са непридружените деца, които влизат в България всяка година

Над 3800 са непридружените деца, които влизат в България всяка година

3843 са непридружените деца, минали нашата граница, само за изминалата година. Техният брой от началото на тази година е 416.

Съдът в Страсбург: При несправедлив съдебен процес, България е наказала за клевета журналиста Росен Босев

Съдът в Страсбург: При несправедлив съдебен процес, България е наказала за клевета журналиста Росен Босев

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе, че България е нарушила свободата на изразяване на журналиста Росен Бо

Работниците мигранти са ресурса, от който българският пазар на труда се нуждае

Работниците мигранти са ресурса, от който българският пазар на труда се нуждае

Понеделник, 3 юни, от 15:00 до 17:00 ч. в пространство за събития Щрак, Център за правна помощ – Глас в България ще представи