Професия "татко"

Всеки може да помогне на децата в приемни семейства, като изпрати SMS с текст DMS DETE към номер 17 777. Дарения могат да се направят и чрез банков превод IBAN BG13UNCR76301078951570, онлайн на сайта на www.nmd.bg, както и в специалните касички във всеки Мтел магазин в страната.

Допреди 4 години Ангел Ангелов е служител на МВР. Започва в "Икономическа полиция" през 90-те години, продължава в ДАНС, докато се пенсионира и съдбата го изпраща като директор на Дома за деца, лишени от родителска грижа, в Доганово. Именно там той забелязва Николета - момичето, на което е отредено по-късно да се превърне в част от неговия живот. Днес той е приемен баща на 17-годишната девойка, която отглежда в село край Елин Пелин с помощта на майка си и с пълното разбиране на 25-годишния си син, който живее в столицата.
Още когато отива в училището като директор, Ангел забелязва у Николета силен спортен потенциал. Момичето е с шампионски дух - тича, играе футбол с момчетата  увлича се искрено от спорта. Ангел решава да даде тласък на съдбата и да запише девойчето в спортното училище в София, за да може да развие качествата си. Така 13-годишната тогава тийнейджърка започва да тренира лека атлетика.

Когато напуска дома за сираци и става социален работник в отдел "Закрила на детето", Ангел решава да вземе в дома си бъдещата шампионка. И да й помогне да израсне - не само в спорта, а и в живота. Изживява с нея всеки проблем и всяка контузия. А последните не са малко - поне в момента са две. Има лек проблем с глезена и травма, свързана с ръката. Въпреки това момичето е упорито и не се отказва - амбицията му е след две години, когато завърши гимназията, да влезе в Националната спортна академия. "Мечтае да стане треньор или кинезитерапевт, а аз искам да учи право. Бъдещето ще покаже накъде ще се ориентира", разказва Ангелов.
Иначе той описва девойката като "абсолютно нормален тийнейджър", независимо от трудното детство, което не я е щадило особено.

Майката починала рано  и момичето дори не я познава. Бащата дълго време е бил зад решетките, предимно в чужбина. В един период излиза от затвора и решава да вземе у дома си Николета заедно с другите си деца. Но не за да им създаде уют. Домът скоро се превръща в сцена на насилие, така че днес момичето дори и не иска да си спомня за онова време. Не търси и срещи с биологичния си баща. "Аз съм длъжен да й осигуря дом до завършването на училище - тоест още две години. Но винаги ще бъда до нея и ще й помагам - когато и с каквото мога", категоричен е Ангел. Той лично вози девойката от селото до училището в столицата и в повечето случаи я взема обратно. В редките случаи, когато не успява, тя сама пътува с автобуса. Като всяко момиче на тази възраст, вече си има приятел, с когото излиза вечер. Но Ангел я пуска само в петък и събота - когато няма уроци. При това, като всеки нормален тийнейджър,  Ники си има и вечерен час - точно в 22 часа трябва да бъде вкъщи.

"Грижи се за къщата, умее и да готви, и да създава уют. И с уроците върви много добре - носи все високи оценки", разказва Ангел. Много обича да пее - дори когато върши нещо друго, не спира да тананика някоя любима мелодия. Обича да си превежда песните, които слуша, в свободното от учене време. Хобито й е именно английският, на който набляга здраво, разказва Ангел. Който не просто е един от малкото мъже, нагърбили се с нещо толкова необичайно - приемното родителство. А и човек, който осъзнава, че да дадеш шанс на някого е част от онова, което ни прави хора. И придава на живота смисъл, който не може да се сравни с нищо друго.