Колко неразбрани останаха родителите ни?

Всички си даваме сметка колко труден е диалога между поколенията, не само защото интересите са коренно различни, средата, в която битуваме също, но и защото често нямаме време да си говорим. Приемствеността  безспорно е солидна основа за по-добро бъдеще и по-голяма част от хората се стремят именно към това.

Проект „Гиганти и джуджета" на сдружение Макензи, подкрепен от Българо американското общество,  дава възможност на възрастните да си припомнят забравената искреност на младостта, отдадеността на идеите и постоянната ангажираност с любимото занимание, а на младите „да прочетат" страници от тези отворени книги на живота – възрасните хора.

Проведени са няколко срещи между поколенията, но най-затрогващи бяха тези с възрастните хора от дом дома за стари хора „Цвета и Анка Върбанови", град Бургас. В продължение на дни, ученици от клуб „Вектори"  изработват мартеници, празнуваха деня на виното и предимно общуваха  с хората от дома.

„Най-силен е винаги момента на раздялата – минутите минават бързо и трудно си тръгваме", споделя Петя Петрова – председател на сдружение Макензи.