Институции се хвалят с грижата за хора с увреждания, те не я усещат
28 февруари 2014 г.
Президентът Росен Плевнелиев, зам. социалният министър Лазар Лазаров и
кметът на София Йорданка Фандъкова се похвалиха вчера с безброй неща,
направени за подобряване на живота на хората с увреждания. Така и не
успяха да убедят обаче никого от хората с проблеми и неправителствените
организации, които им помагат, че промяна има. Това стана ясно по време
на конференцията "Променя ли се светът на хората с увреждания",
организирана от фондация "Светът на Мария" под патронажа на президента
Росен Плевнелиев.
Според Плевнелиев две години след ратификацията на конвенцията за защита правата на хората с увреждания първите стъпки за подобряването на положението им категорично са направени. "Когато работех в т.нар. строително министерство през 2009 г. за първи път започнахме да правим стандарти за достъпност. Въведохме за първи път изискването проектите, финансирани по еврофондовете, задължително да отговарят на тях", обясни Плевнелиев. Председателят на Центъра за независим живот Капка Панайотова обаче му отвърна, че стандартите ги е имало и преди него, но никой не ги е спазвал. "Няма контрол. Разходете се по обектите, правени с евросредства, ще видите, че и там няма достъпност. Дори метрото към Софийския университет не е достъпно", коментира тя.
Въпреки това кметът на София Йорданка Фандъкова спомена метрото като добър пример за достъпност. И обясни как всеки нов ремонт по улиците и купуването на нови превозни средства се съобразява с изискването за достъпност. Тя призна, че заради малкия финансов ресурс общината е избрала да оборудва повече училища с частична достъпност, отколкото няколко с пълна.
Омбудсманът Константин Пенчев обаче разказа случай на дете, което трябвало да смени училището си от 5-и клас, тъй като нямало как да обикаля класните стаи с въвеждането на кабинетната система. "След моята намеса и с разбирането на директорката специално при неговия клас идваха учителите", разказа той. Но въпросът е какво се случва с децата, чиито случаи не стигнат до омбудсмана. Пенчев призна, че при сутрешните си разходки по столичната ул. "Шишман" установява как тя е труднодостъпна дори за хората без увреждания. И попита депутата от ГЕРБ Цецка Цачева, която беше председател на парламента при ратифицирането на конвенцията, защо дори неговата сграда е недостъпна за хората с увреждания. Но отговор нямаше.
Пенчев призна, че е имал и екстравагантната идея да атакува в Конституционния съд като нарушение на човешките права текстовете за поставяне под запрещение, чрез които на хора с психически проблеми и интелектуални затруднения им се отнема правото да вземат самостоятелни решения. "Но реших, че ако КС възприеме тази идея, ще остане дупка в законодателството, тъй като в момента няма възможности за създаване на подкрепяща среда за тези хора при вземането на решения", коментира той.
Двойка на политиците написа с изказването си и Илиана Цветанова, която се учи на житейски умения в Дневен център "Светове" към фондация "Светът на Мария". "Аз и моите приятели искаме да можем да се движим свободно, без препятствия и без страх, че нещо ще ни се случи. Да можем лесно да четем и разбираме текстове и указания. Да имаме възможност да работим и да намерим работодатели и колеги, които да ни подкрепят и разбират", поиска Илиана.
Според Плевнелиев две години след ратификацията на конвенцията за защита правата на хората с увреждания първите стъпки за подобряването на положението им категорично са направени. "Когато работех в т.нар. строително министерство през 2009 г. за първи път започнахме да правим стандарти за достъпност. Въведохме за първи път изискването проектите, финансирани по еврофондовете, задължително да отговарят на тях", обясни Плевнелиев. Председателят на Центъра за независим живот Капка Панайотова обаче му отвърна, че стандартите ги е имало и преди него, но никой не ги е спазвал. "Няма контрол. Разходете се по обектите, правени с евросредства, ще видите, че и там няма достъпност. Дори метрото към Софийския университет не е достъпно", коментира тя.
Въпреки това кметът на София Йорданка Фандъкова спомена метрото като добър пример за достъпност. И обясни как всеки нов ремонт по улиците и купуването на нови превозни средства се съобразява с изискването за достъпност. Тя призна, че заради малкия финансов ресурс общината е избрала да оборудва повече училища с частична достъпност, отколкото няколко с пълна.
Омбудсманът Константин Пенчев обаче разказа случай на дете, което трябвало да смени училището си от 5-и клас, тъй като нямало как да обикаля класните стаи с въвеждането на кабинетната система. "След моята намеса и с разбирането на директорката специално при неговия клас идваха учителите", разказа той. Но въпросът е какво се случва с децата, чиито случаи не стигнат до омбудсмана. Пенчев призна, че при сутрешните си разходки по столичната ул. "Шишман" установява как тя е труднодостъпна дори за хората без увреждания. И попита депутата от ГЕРБ Цецка Цачева, която беше председател на парламента при ратифицирането на конвенцията, защо дори неговата сграда е недостъпна за хората с увреждания. Но отговор нямаше.
Пенчев призна, че е имал и екстравагантната идея да атакува в Конституционния съд като нарушение на човешките права текстовете за поставяне под запрещение, чрез които на хора с психически проблеми и интелектуални затруднения им се отнема правото да вземат самостоятелни решения. "Но реших, че ако КС възприеме тази идея, ще остане дупка в законодателството, тъй като в момента няма възможности за създаване на подкрепяща среда за тези хора при вземането на решения", коментира той.
Двойка на политиците написа с изказването си и Илиана Цветанова, която се учи на житейски умения в Дневен център "Светове" към фондация "Светът на Мария". "Аз и моите приятели искаме да можем да се движим свободно, без препятствия и без страх, че нещо ще ни се случи. Да можем лесно да четем и разбираме текстове и указания. Да имаме възможност да работим и да намерим работодатели и колеги, които да ни подкрепят и разбират", поиска Илиана.
Автор: Дина Христова
Източник: Сега , 28 февруари 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
19 март 2024 г.
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването
19 март 2024 г.
Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора
Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23
27 февруари 2024 г.
Публична дискусия фокусира внимание на академичните общности върху грижите за възрастните хора
Повече от 60 участници събра днешната дискусия „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването на
