75% от българите искат въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт „Без ГМО"

Днес от „За Земята" публикуваха данни от национално представително проучване за нагласите на гражданите към етикетирането на ГМО, извършено за тях от Маркет линкс [1]. То показва широка подкрепа сред гражданите за въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране [2] като 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Изследването идва в момент, когато обсъжданият повече от година Законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене, а в него се предвижда създаването на правила за етикетиране на продукти „Без ГМО“. Първоначалният вариант на законопроекта казваше, че такъв стандарт ще бъде уреден с наредба на МЗХГ. В последствие обаче, без ясни мотиви за това, законопроектът се измени и не включи създаването на национален стандарт за продукти „Без ГМО" (обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а на негово място се предвидиха добри производствени практики за, които да се разработят от браншовите организации и съюзи и да се одобрят от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ законопроектът отново бе изменен и приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт „Без ГМО“ да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие. Публикуваното днес изследване показва, че нагласите на гражданите подкрепят искането на Коалицията – 82,6% искат стандартът да се разработи от всички заинтересовани страни, включително граждански организации, научни институти и др., а едва 5,8% смятат, че той следва да бъде подготвен само от браншовите организации.

Ивайло Попов от За Земята коментира „Управляващите са на път да опорочат една добра идея и потребителите да могат наистина да купуват продукти без ГМО, като го гарантират с  национален стандарт. Вместо това се предлага браншови организации да изработват добри производствени практики. Не става ясно кои са тези браншови организации, а сред тях има дори такива с противоположни интереси по отношение на ГМО. Не виждаме и как ще ги задължат да ги изработят и в какъв срок. Ами ако те не искат?! Вместо да следваме примера на редица страни от ЕС, които са развили добри модели, даващи възможност на потребителите да се хранят без ГМО, ние сега ще измисляме топлата вода. В Германия доброволният стандарт е уреден със закон, в Австрия и Франция - с наредби. Оставаме с усещането, че отново не се защитава обществения интерес, а нечий частен такъв. С това и няма да се даде шанс за развитие на една силна бизнес ниша: само в Германия4000 продукта носят знака „Без ГМО“, което генерира продажби за над 4 млрд евро".

Бележки:

[1] Пълните резултати от изследването можете да намерите тук:  http://zazemiata.org/v1/fileadmin/content/gmo/docs/GMO_omnibus_ZaZemiata_2017.pdf

[2] При провежданият официален контрол от БАБХ отчитат, че за периода от 2012 г. до 2016 г. 4%

oт изследваните за съдържание на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 г. те са около 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува задължение за етикетиране за съдържание на ГМО. За същия период в 50% от тестваните фуражи се открива съдържание на ГМО над 0.9% (средно съдържание около 5% за продукт), а при 4% от тестовете се открива съдържание на ГМО под 0.9%.

Това означава, че на практика българските потребители консумират директно (в случаите с храните) или „индиректно“ (в случаите с фуражите) ГМО, без да са информирани за това. Предвид, че законодателство на ЕС не позволява други мерки за промяна на този факт чрез въвеждане на по-строги правила за задължително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, произведени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от основните варианти за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на продукти, които гарантирано са произведени, без употребата на ГМО по цялата верига. Това се доказва и от практиката на редица европейски страни, които са въвели такъв стандарт.