Из българското законодателство през изминалите седмици (6 ноември – 17 ноември 2017 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалите две седмици. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения през изминалите седмици - 6 ноември – 17 ноември 2017 г.: 

I. В Държавен вестник, бр. 89 от 07.11.2017 г.  бяха обнародвани следните актове:

Измененията в Правилника включват:

- Промяна в процеса след получено заявление от лице за ползване на социална услуга: предвижда се изготвянето на социален доклад, който включва изводите от извършената оценка на потребностите на лицето, съобразно разпоредбите на Закона за социално подпомагане, в който доклад се търси съответствие на предложените социални услуги, ако са необходими такива, с идентифицираните потребности, с желанието и с личния избор на лицето. Дава се възможност лицето да откаже препоръчаните услуги, което се отразява в социалния доклад.

-  Посочват се действията на отговорните институции при случаи на лица, пострадали от домашно насилие, жертва на трафик, лица в социална криза, както и такива в непосредствена опасност за живота им.

- Прецизира се редът за издаване на заповед за настаняване в социална услуга и действията на засегнатите лица.

- Индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа и индивидуалният план за подкрепа на всяко лице се организира от доставчиците на социални услуги в срок до 20 работни дни от постъпването на лицето в услугата.

- Прецизира се редът за изготвяне на индивидуалните оценки на потребностите от подкрепа и планове за подкрепа  съобразно възможностите за социално включване, независим живот, възможности за подкрепа в домашна среда на лицето, като в плана могат да бъдат включени и препоръки за мерки за подкрепа от социален, здравен, трудов, образователен и друг характер в зависимост от конкретните потребности на лицето.

- Оценката и актуализирането на плана за подкрепа се извършва не по-късно от 12 месеца от сключване на договора за предоставяне на социална услуга на лицето или при прекратяване на договора, а ако е по-рано от този срок, като изрично се посочва възможността за продължаване срока на договора съобразно резултатите от оценката на това доколкото са постигнати целите, поставени с индивидуалния план за подкрепа.

- Настаняването на лица в Центровете за временно настаняване може да бъде удължавано от 3 на до 6 месеца.

-  Други.

Пълният текст на Постановлението и измененията в Правилника

II. В Държавен вестник, бр. 91 от 14.11.2017 г. бяха обнародвани следните актове:

Измененията в Закона за интеграция на хората с увреждания включват:

-  намаляване на изискуемите от заявителите документи и въвеждане на задължение за административните органи служебно да събират информация от други институции;

- обединяване на част от декларациите в една (изискваните до този момент три декларации, с които се доказват  определени обстоятелства);

- събиране на необходимата информация служебно от Национална база данни "Население", Търговския регистър и Национална агенция по приходите.

III. На заседание на Министерски съвет, проведено на 07.11.2017 г., бяха взети следните решения:

Правителството предлага за ратификация Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.

Договорът се състои от преамбюл и 14 члена. Преамбюлът закрепва основните принципи, на основата на които ще се развиват двустранните отношения между Република България и Република Македония, а именно: уважение, доверие, разбирателство, добросъседство, взаимно зачитане на интересите на двете държави и отчитане на общата история, която свързва двете държави. Основна цел на международния договор е да надгради Съвместната декларация от 1999 г., като придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти и допълни тези ангажименти с нови задължения за държавите. Основните моменти в договора са:

Повече информация
Договорът е достъпен ТУК.

IV. На заседание на Министерски съвет, проведено на 15.11.2017 г., няха взети следните решения:

и

Постановление за изменение и допълнение на Наредба за условията, реда за получаване и размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия, приета с Постановление №143 на Министерския съвет от 2008 г.

В Наредбата за реда за създаване и организиране на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях се регламентира възможност, освен общините, и юридическите лица да създават доброволни формирования за своя сметка. В тези случаи юридическите лица ще определят структурата, реда за организиране дейността на доброволното формирование, негови ръководител и заместник-ръководител, ще осъществяват подбора на кандидатите, обучението им, застраховката и екипировката на доброволците. Аналогично на случаите с доброволните формирования, създадени от кметовете на общини, териториалните органи на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, ще подпомагат процеса на обучение на доброволците към юридическите лица.

Отпада изискването при кандидатстване да бъде прилагано съгласие на работодателя, тъй като то представлява ограничение за желаещите да станат доброволци. Предвижда се кметът да уведомява работодателя, че негов служител е доброволец към общината, след регистрирането му. Създава се също възможност по писмено мотивирано предложение от ръководителя на доброволното формирование до кмета да се прекратява членството на доброволци, като бъдат посочени мотиви за това.

На по-малките общини – с население до 20 000 души, се дават три възможности за осигуряване на доброволно формирование – пожарен, спасителен или друг автомобил със съответното оборудване. Целта на тази промяна е да се даде възможност за мобилност на доброволните формирования и гарантиран минимум от технически средства, с които да се повиши ефективността им при оперативна намеса.

В тази, както и в другата изменена от правителството наредба – за условията, реда за получаване и размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия, се урежда правото на доброволеца за здравно и социално осигуряване, както и за осигуряване за рискове, като осигурителните вноски ще се внасят от кмета за сметка на държавния бюджет.

Във втората наредба се прецизират също текстовете за продължителността на участие на доброволци в обучение или дейности. Вместо в дни, те ще се изчисляват в часове, тъй като в повечето случаи участието на доброволците, респективно изплащаното им възнаграждение, се отчитат в часове. Като приложение към наредбата се въвежда примерна заповед на кмета на община при възникване на събитие, което изисква участие на доброволци. Целта е уеднаквяване на практиката в страната.

Повече информация

V. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните актове:

Развитието на демографските процеси и измененията в броя и структурите на населението оказват силно влияние върху основните системи на обществото – икономическата, образователната, здравноосигурителната, пенсионно-осигурителната, системата за социална защита, пазара на труда и др.

Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012–2030 г.) представлява стратегически ориентир за предизвикателствата и възможностите за предприемане на действия за адаптиране на секторните политики към процеса на застаряване на населението в горепосочените области. Докладът за отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012 – 2030 г.) в секторните политики за периода 2015 – 2016 г. представя данни за изпълнените мерки и програми за посрещане на предизвикателствата от процеса на застаряване на населението, както и статистически и административни данни, които представляват важна основа за предприемане на действия за адаптиране на секторните политики към процеса на застаряване на населението.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации , а коментари и  мнения можете да изпращате до 05.12.2017 г. включително.

До настоящия момент в националното трудово законодателство  не съществува изрична правна уредба, която да изброява критериите, въз основа на които Министерския съвет определя конкретния размер на минималната работна заплата. Едновременно с това следва да се отбележи, че в дългогодишната практика на преговорите  между социалните партньори в рамките на НСТС относно размерите на минималната работна заплата редовно се използват като аргументи в защита на конкретните позиции такива показатели като линия на бедност; необходимите средства за издръжка на член на домакинството; инфлационни процеси; производителност на труда; съотношение между минималната и средната работна заплата за страната и др. Допълнителна информация за критериите, които правителството използва при определяне на минималните заплати можем да извлечем от докладите, с които министъра на труда и социалната политика внася в Министерския съвет за приемане на  проект на постановление  за определяне на нов размер на минималната работна  заплата.

Чрез  ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда се гарантира балансиране и предвидимост в ръста на МРЗ. По силата на конвенцията промяната ще се прави на база на редица важни социално-икономически критерии, като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт (БВП) и др.

Чрез ратифициране на Конвенция № 131 на МОТ ще бъде изпълнена обща  цел на правителство, синдикати и работодатели, в отговор  на специфични препоръки от Съвета на ЕС  за създаването на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Подробна информация можете да намерите на Портала за обществени консултации, а коментари и  мнения можете да изпращате до 16.12.2017 г. включително.