Кумаришкият площад: скука за много пари

Милена Маринова*, Нов български университет

Поводът да подам заявление за достъп до обществена информация до Столична община - район „Нови Искър“ бяха едни причудливи ремонтни дейности на Кумаришкия площад - кажи-речи на всеки четири години, все покрай избори. В обновяването, разбира се, лошо няма. Но защо така често и без видима нужда, след като толкова други места в града плачат за реконструкция?

 

С последния ремонт чашата преля. Хубав площад, амфитеатрална структура, дълги, широки стъпала, стигащи до малка приветлива сцена. Всичко това бе заравнено. Площадът стана от скучен по-скучен, бяха добавени няколко пейки, а плочките - подменени. Дори изрисуваният и зацветен някога автомобил (като част от площадното пространство) стои посърнал насред поредното облагородяване.

 

Първото, което трябваше да направя, бе да проверя дали въпросният ремонт е резултат от обществена поръчка и дали съответното решение за него е публикувано в сайта на Нови Искър. В секцията „Профил на купувача“, където следва да се намерят всички договори по обществени поръчки, такава информация липсваше. Затова и на 27.11.2017 изпратих заявление до районния кмет Даниела Райчева. По електронен път, на посочения имейл адрес. Исках да узная името на фирмата, извършила последния ремонт на площада от 2014, и как тя е определена за извършване на дейността. Поисках и копие от договора или линк към него, в случай че е публикуван някъде другаде в сайта. Интересувах се също от техническото задание, възложено на фирмата, от приемно-предавателните протоколи, план-сметката за изпълнението и - най-вече - каква е сумата, разходена от бюджета на Нови Искър за направата на ремонта.

 

Понеже не получих имейл за потвърждение, че заявлението ми е заведено, нито очаквания входящ номер, след няколко дни се свързах по телефона, за да ги изискам. От районната администрация ме увериха, че по заявлението ми се работи, но входящ номер няма. Опитах се да споря, после се разстроих, накрая се примирих. Накратко: приех на доверие, че събират исканата от мен информация.

 

12 дни по-късно, на 08.12.2017, отново по телефона, ме информираха, че съвсем скоро ще получа решението по моето заявление. Случи се още същия ден - получих частичен достъп до информация. Документите бяха прикачени към писмото на районната администрация, а срокът за получаване на останалата информация - удължен до 28.12.2017. Аргумент: необходимото съгласие на третото заинтересовано лице - БЕСТ 7 - КОНТРОЛ ООД (автор на проекта за „Рехабилитация на зоната за обществен отдих, площад в кв. Кумарица и прилежащо парково пространство, находящи се в УПИ III за ресторант, магазини и администрация, кв.198 по действащия регулационен план на гр. Нови Искър“).

 

На 20.12.2017 ми предоставиха и самия проект за реконструкцията.

На пръв поглед документацията изглеждаше изрядна.

 

1. Фирмата изпълнител бе „СОФИНВЕСТ“ ЕООД.
2. В обяснителната записка като причина за реконструкцията бе посочен „проблем с отводняването“.
3. Бюджетът, предвиден за изпълнението на поръчката, възлизаше на 311 834,78 лв.
4. Бюджетът, който в действителност беше разходен по проекта, бе на стойност 311 783, 99лв.
5. След подписването на допълнително споразумение, уточняващо стартиращата дата на проекта с АКТ обр. 19 №1, бе удостоверено успешното изпълнение в срок.

Изненадата бе, че фирмата-изпълнител е успяла да извърши всички ремонтни дейности за сума по-ниска от предвидената в договора. Когато проверих по-внимателно откъде идва разликата, установих че определените 10% „непредвидени“ разходи бяха добре уплътнени, така че накрая от 23 623,85 лв. бяха останали около 50-60 лв.

„Непредвиденото“ (според количествено-стойностната сметка) бяха обемът и площта на участъците за ремонт, което на места бе причина вместо 392 лв. да се изразходят 3 586,40 лв., или 4 003,20 лв. вместо 711 лв. Е, тук-там сумата излизаше по план, но някои точки от план-сметката изобщо не бяха изпълнени.

Съвсем отделен въпрос е, че проблеми с отводняването на площада в квартал Кумарица никога не е имало, че определени участъци, предвидени да бъдат покрити с плочки, днес представляват просто зелени, тревисти площи. Тъй че очаквам с нетърпение следващите избори и току-виж отгатна новите разцветки на плочките при следващото обновяване на тази зона за отдих.

 

*Милена Маринова е студент в магистърска програма „Международни и бизнес комуникации“ към Департамента „Масови комуникации“ на НБУ и премина курса „Достъп до информация и обществени комуникации“. Той се провежда за втора година в партньорство с НБУ и е част от проекта „Консултативен център за прозрачност“, изпълняван от ПДИ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.