Само 1 на 1000 българи дарява редовно

Благотворителността определено не е най-силната добродетел на българина. Дори когато дарява, той го прави не редовно от заплатата си, а спорадично по телефона. Едва 2208 българи са обявили в данъчната си декларация за 2012 г., че даряват, излиза от данни на финансовото министерство. Това са едва 0,1% от работещите.

Според анализ на Българския дарителски форум, който работи с данни на Националната агенция за приходите от данъчните декларации, през 2012 г. гражданите са дарили 2 754 822 лв., което е спад с 8% в сравнение с 2011 г.

С есемеси и телефонни обаждания са дарени още около 2,2 млн. лв. (включително "Българската Коледа"), което е ръст в сравнение с 2011 г. най-вече заради хуманитарните кампании за с. Бисер и гр. Перник и заради няколко силни индивидуални кампании за лечение.

Тъжната статистика на благотворителността се потвърждава и в Доклада за данъчните разходи за 2012 г., публикуван вчера от финансовото министерство. Според него пропуснатите данъчни приходи в хазната от отстъпката за дарения, направени от физически лица през 2012 г., са едва 199 232 лв.

Към 50% от благотворителността на гражданите - 1,3 млн. лв. през 2012 г., е била в полза на юридически организации с нестопанска цел. Всички останали организации, за които има данъчни облекчения за дарения, са получили значително по-малко средства.

Едва 310 българи например са дарили пари на Център "Фонд за лечение на деца" през 2012 г. Общата сума на благотворителността за болните деца по тази линия е 70 143 лв. Отделянето на средства за фонда не е популярно дори сред служителите на здравното министерство, които са превели в негова полза едва 360 лв.

УНИЦЕФ е получил малко над 17 000 лв. за цялата година, а фонд "Ин витро" - 374 лв. от седем души.

Официално не е направено нито едно дарение за култура. Не е даден нито лев за комуни на наркомани и за фонд "Енергийна ефективност".