Проведе се заключителна конференция „Включени, не заключени” относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания

15 април 2014 г.

На 10-ти и 11-ти април в Информационния център на Европейския парламент в София се състоя заключителната конференция „Включени, не заключени" относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. В продължение на два дни Български център за нестопанско право (БЦНП) и партньори изложиха резултатите от практическото прилагане на моделите на подкрепеното вземане на решения. Събитието събра представители на медиите, граждански организации и държавни институции, отговорни за осигуряването на подкрепа за хора с увреждания. На него бяха представени резултатите от прилагането на Програма за подкрепено вземане на решения – „Следваща стъпка", уникална за България и към момента прилагана ефективно единствено в Австралия.

В първия ден на конференцията участие взеха заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, Надя Шабани - програмен директор в БЦНП, Сабина Найденова - член на Национална организация на потребителите на психично-здравни услуги (НОППЗУ), Мариета Димитрова - правен консултант на БЦНП, Илиана Малинова - ръководител на Пилотен проект „Да овластим хората с интелектуални затруднения" и Валентина Христакиева - директор на „Глобална инициатива в психиатрията-София".

Официалното откриване започна с обръщението на г-н Лазаров към присъстващите: „ Днес ще се запознаем с механизма на подкрепеното вземане на решения. Убеден съм, че той е механизмът към овластяване. В същото време е превантивна мярка срещу подчиняването на живота на хората с увреждания, на техните интереси, амбиции и страхове".

Малко след това Надя Шабани постави основните акценти на конференцията: „В рамките на тези два дни ще ви дадем много цифри, но искаме още в началото да запомните ключовите моменти. Ако искаме да правим конкретни реформи с конкретни резултати за хората, трябва да стъпваме на факти. 7500 е броят на хората, поставени официално под запрещение. 122 000 е броят на хората, които биха имали нужда от мерките по подкрепено вземане на решения в бъдеще. 1225лева ще бъдат спестените пари, ако се приложи новият механизъм."

Към присъстващите се обърна и Сабина Найденова, член на Управителния съвет на НОППЗУ и човек с психична диагноза. Нейното обръщение предизвика вълнение, тъй като тя сподели своя опит като човек, засегнат от процеса. „Откакто участваме в тази програма, увеличихме три пъти членската си маса, направихме два регионални центъра и което за мен е по-важното - видях как хората с проблеми бяха овластени.", обясни г-жа Найденова.

На втория ден с презентации се включиха Харалан Александров – антрополог и ръководител на изследването за промяна на нагласите чрез действие, както и Радост Лалчева от Фондация „Де Пасарел България".

Харалан Александров говори за еволюцията на нагласите у хората, въвлечени в процеса на подкрепено вземане на решения. Според резултатите от проведеното изследване промените се приемат най-трудно от овластените професии - психиатри и юристи. Друг интересен извод от това проучване е, че практикуващите съдии са по-отворени за промяната, отколкото тези в академична среда.

Голям интерес сред присъстващите предизвика презентацията на Радост Лалчева за икономическите ползи и ефекти от подкрепеното вземане на решения за човека и за обществото. Според анализа 57% от хората с интелектуални затруднения и 56% от хората с психично-здравни проблеми, които в момента живеят в институции, не се нуждаят от интензивна 24-часова подкрепа. Направените изчисления показват, че ако бъде приложен новият механизъм, един човек с интелектуални затруднения или с психично-здравни проблеми ще струва на обществото с около 1000 лева по-малко. Ако в процеса бъдат включени всички хора, които имат нужда от подобни услуги, това би се равнявало на спестени 49 млн. лева всяка година. В момента интервенцията на един човек под запрещение възлиза на 208 лева годишно. Ако подкрепеното вземане на решения бъде приложено, сумата ще бъде 699 лева. Според експертите това е дългосрочна инвестиция, която ще доведе до намаляване на разходите във времето. Друг акцент на това изследване е, че капацитетът на защитените жилища трябва да се увеличи с още 600 места. Освен това трябва да бъдат изградени още наблюдавани жилища, тъй като в момента броят им е 105, а трябва да бъдат поне 2000. Освен финансовите ползи на новия механизъм, бяха представени и нефинансовите му предимства – качество на живот, равнопоставеност пред закона и социално включване. В момента едва 20% от хората, настанени в институции имат социално участие. За сравнение 50% от хората, приели модела на ПВР, са социално активни.

В края на конференцията бяха организирани паралелни работни дискусии по групи. Участниците обсъждаха въпроси като „Подкрепеното вземане на решение като част от системата на публичните социални услуги - възможности за ресурсна обезпеченост", и „Подкрепеното вземане на решение - стандарти за качество".

Партньори по Програмата за подкрепено вземане на решения – „Следваща стъпка", изпълнявана от Български център за нестопанско право са Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения, Фондация Глобална инициатива в психиатрията – София (ГИП) и Националната организация на потребителите на психично здравни услуги (НОППЗУ).

Повече информация за Програмата за подкрепеното вземане на решения може да намерите на www.equalrights.bcnl.org

Ние ВЯРВАМЕ, че хората с психичноздравни проблеми и интелектуални затруднения трябва да имат равен шанс за независим живот.

Ние СЧИТАМЕ, че с подходящата подкрепа те могат да вземат решения къде и с кого да живеят, да управляват парите си, да решават как да използват свободното си време или с няколко думи: че могат лично да упражняват правата си.

За да се случи това по начин, който да гарантира защита от злоупотреби и манипулация, ние ПРЕДЛАГАМЕ законодателни промени за въвеждане на концепцията за подкрепено вземане на решения.