В България 4700 предприятия се определят като социални

В България самоопределящите се като социални предприятия са 4700, но след анализ установихме, че една трета от тези предприятия, които се самоопределят като социални, не са такива, каза зам. социалният министър д-р Султанка Петрова. Тя участва в международна конференция на тема "Социалната икономика - за икономически устойчив и социално приобщаващ ЕС".
 
На форума министърът на труда и социалната политика Бисер Петков съобщи, че министерството е подготвило проект на закон за предприятията на социалната и солидарната икономика, който скоро ще бъде публикуван за обществено обсъждане. Петрова уточни, че за първи път чрез проектозакона се слага определение за социална икономика, а социалните предприятия са основните субекти на социалната и солидарната икономика.
 
Със закона се поставя рамка на какви изисквания трябва да отговаря едно социално предприятие и за първи път в европейската практика се въвежда и класификация на социалните предприятие - клас А са малките социални предприятия, а големите са клас А плюс. Дава се възможност на малките да се кооперират, да ползват повече възможности и лостове за финансиране. Ще се прави и борса, на която ще се предлагат продуктите на социалните предприятия.

По новия закон предприятията ще трябва да се регистрират, като регистрацията ще бъде безплатна и ще се извършва в социалното министерство. Изискванията за регистрация няма да затрудняват хората, каза Султанка Петрова.
 
В закона е отделено много внимание на финансиращите и подпомагащите социалните предприятия структури, на начините, по които не само се създава едно социално предприятие, а как чрез помощ от държавата, от общината се прави така, че социалното предприятие да има устойчивост. По думите на Петрова амбицията на правителството и на социалното министерство е да се върви към създаване на работни места за хората с увреждания, за родителите на деца с увреждания, към подпомагане на всички уязвимите групи от българското общество.

Социалната икономика е третата икономика в Европа, чрез нея са заети около 14,5 млн. души в ЕС, а 10% от предприятията в икономиката в Европа са социални предприятия, каза зам.-министърът и допълни, че в България има изключително добра база за развитие на този тип икономика.
 
Предвижда се да се направи пълна екосистема за социалната икономика в страната, която да подпомага хората, които биха искали да се включат в нея. Ще има обучителна борса за тези, които искат да се квалифицират или преквалифицират, да получат първа професия, занаят и после да се включат в социалното предприятие.
 
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че социалната и солидарната икономика в България има добри традиции във времето назад, които обаче трябва да бъдат актуализирани към новата реалност. Това са всички кооперации на и за хора с увреждания, те и сега работят, но има нужда от нов поглед към дейността им, изтъкна Димитров.

По думите му съвременния поглед е връзката между създаването на работни места, доставянето на социални услуги и изсветляването на сектора на услугите като цяло през системата на социалните ваучери - ваучерите за услуги в дома. Той припомни, че КНСБ предлага това вече няколко години. Ваучерите за услуги в дома са идея, която работи успешно във Франция, Холандия и Белгия.

Според Пламен Димитров идеята има потенциал да се създаде десетки хиляди работни места в светлата част, а и да изсветли още толкова. Чрез нея ще се създаде възможност за ползване на домашни помощници за почасово или целодневно отглеждане на деца, възрастни чрез ваучери, или за ползване на услуги (водопроводни, електрически, строително-ремонтни) в домашна среда. Така в бюджета и в данъчната система ще влязат повече средства, смята президентът на КНСБ. Според него тези работни места ще станат по-атрактивни, като идеята може да се осъществи през социални кооперативи, които се правят от безработни или знаещи майстори, които да научат други.