Владимир Иванов: Всяко застрояване било то еко или не-еко драстично променя един регион

22 април 2014 г.

Всяко застрояване било то еко или не-еко драстично променя един регион, всяко присъствие на десетки хиляди хора налага своя тежък отпечатък и примерите за това са много. Натискът от човешкото присъствие в България върху дивата природа вече е много голям и е много трудно той да бъде ограничен. Това каза в интервю за Агенция „Фокус" Владимир Иванов от международната правозащитна организация Световен фонд за дивата природа (WWF).
По повод коментара от страна на инвеститорите, че всичко, което се прави там е законно с грижа за природата Владимир Иванов каза: „Аз приветствам подобно говорене от страна на бизнеса,много отдавна то трябваше да се случи, но за съжаление сме свидетели на твърде много проекти, които са заявявани по един начин и след това ние виждаме как се случват, въобще не само с драстично погазване на всякакви видове законодателство, но и с последващо абсолютно неглижиране на законите, така че не знам защо да вярваме, че изведнъж всичко това ще се промени. И второ, тук не става въпрос за още някакво застрояване някъде, а ние след това да имаме един неограничен природен чист ресурс за опазване, а става въпрос наистина за последните места и това трябва да бъде мислено и анализирано на национално ниво".
Според Владимир Иванов, може да се наложи да няма дори и човешко присъствие на Кара дере, за да мястото наистина да бъде запазено: „Ако това е цената си заслужава така да се действа, но не може този дебат да бъде решаван на парче. Личното ми мнение относно казуса е, че експериментите за развитие на масовия вид туризъм и този вид икономика в България засега са некачествени, заявените резултати не са постигнати, че се работи евтино и недалновидно, и че се превръщаме в дестинация за алкохолен туризъм. Чрез развиването на подобен тип икономика възпитаваме нация от обслужващ персонал, което дългосрочно е изключително некачествено. За мен дебатът „Кара дере" е една чудесна възможност проблемът да бъде изнесен на национално ниво и хората, които би трябвало да поемат отговорността да я поемат и да предвидят дългосрочни програми и действия за опазването на тези последни региони и за създаване на работещи алтернативи за местните хора, а те са много. Възможностите въобще не могат да се ограничат само с изграждането на хотелска база и обещанието за някакви работни места за обслужващ персонал. Не може това да е решението в страна част то Европейския съюз 2014 година".