Малките стъпки към голямото насилие, или защо „един шамар" ИМА значение

От векове насам се вярва, че боят „учи”. Много родители в трудни ситуации изгубват контрол и освобождавайки се от гнева напляскват детето си. Други още преди да е направило някоя пакост, предупредително го потупват по дупето. На трети им се е случвало един-два пъти да раздадат шамари в резултат на натрупано раздразнение. Разбира се съществуват и такива, които никога не са посягали на децата си и смятат, че боят не е ефективен Магазин за детски играчки. Родители и деца с мъка се разминават между препълнените щандове. Някъде се чува „Мамо, искам тази кукла”, изречено от момиченце на видима възраст 3 г. Майката отговаря спокойно, че вече в къщи се намират около 5 подобни кукли. Момиченцето продължава „Да, ама аз искам точно тази кукла”. Майката отново казва, че в къщи е пълно с кукли, с които никой не си играе, а са дошли тук за подарък. Детето отново настоява се куклата, иска я, тропа с крак. Няколко други клиенти се обръщат, за да видят каква е тази зараждаща се суматоха. Майката вече дърпа детето, за да е по-далеч от този щанд, то се разплаква. Още повече други клиенти се обръщат с любопитство. Майката вече не се въздържа „Стига си циврила тук, в магазина, всички ни гледат”. При това изречение звуците, идващи от към малката се усилват. Вече всички хора се обръщат. Майката вече хваща детето и грубо го издърпва с думите „Хайде тръгвай, престани вече”. Хората продължават да пазаруват, благодарни, че този път това не е тяхното дете.

Ситуация е примерна и безкрайно позната. Тя се случва на детската площадка, по време на почивка, в хранителния магазин, в парка, в къщи. Едва ли има родител, който да не е попадал в подобна. Но, едва ли и много от свидетелите на подобни ситуации знаят, че са станали свидетели на т.нар. „телесно (физическо наказание).

Комитетът за правата на детето на ООН дава широка дефиниция на понятието „телесно наказание” – като такова се определя всяко наказание, при което се използва физическа сила, и което цели да предизвика някаква степен на болка или дискомфорт, независимо колко лека е тя[1].

Повечето физически наказания включват удряне на децата(„плесници“, „шамари“, „шляпване“) с ръка или с пособие – камшик, пръчка, колан, обувка, дървена лъжица и пр. Те обаче могат да включват например ритане, разтърсване или хвърляне на децата, драскане, щипане, хапане, скубане или едновременни силни удари с длани по двете уши, принуждаване на децата да стоят в неудобно положение, горене, попарване или насилствено поглъщане (напр. промиване на устата на детето със сапун или принуждаването му да поглъща лютиви подправки).

Според Комитета телесното наказание неизменно е унизително. Освен това има други, нефизически форми на наказание, които също са жестоки и унизителни и съответно – несъвместими с Конвенцията. Те включват например наказания, които омаловажават, унижават, хулят, превръщат в изкупителна жертва, заплашват, плашат или осмиват детето.

В българското законодателство се счита, че телесното наказание е напълно забранено, макар и да няма изрична дефиниция за него. Забрана за телесно наказание за първи път се появява в Семейния кодекс, където се посочва, че „родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето” (чл. 125, ал. 2 от СК).

Проучване на тема „Нагласи на родители и млади хора към правата на децата“, проведено по поръчка на Национална мрежа за децата от агенция ЕСТАТ през 2013 г. показва, че   39% от родителите подкрепят удрянето на шамар като възпитателен подход. Тези родители биха използвали някаква форма на телесно наказание в случаите, когато не могат да се справят с поведението на детето си. Само 6% от тях, категорично твърдят, че нямат друга алтернатива в трудна ситуация.

Изследването също посочва, „че:

И все пак – защо е целият този шум – нали все пак говорим за един шамар?!

През 2018 год, Институт по социални дейности и практика направи преглед на научната литература по света, посветена на резултатите от шамарът с цел възпитание. Основните следствия от телесното наказание, изведени там са:

Нараняванията на децата като ефект от телесното наказание

Това е най-видимият ефект от физическото насилие, от телесните наказания. Понякога при много малки деца те могат да доведат и до смърт на детето. Голямо канадско проучване[2]  установява, че за децата, които са шамаросвани от родителите си, е седем пъти по-вероятно да бъдат сериозно наранени от родителите си (напр. ударени с юмрук или ритани) от децата, които не са шамаросвани. В едно американско проучване[3] за новородени, пише, че при бебета, които през първата си година са били шамаросвани от родителите си, има 2,3 пъти по-голяма вероятност да претърпят нараняване, изискващо медицинска грижа, отколкото кърмачетата, които не са били шамаросвани.

Агресивното поведение на детето към други деца като ефект от телесното наказание

Една от най-валидираните през изследвания последици от използването на телесно наказание е проявата на агресивно поведение при децата. Важно е да се има предвид, че невинаги агресивното поведение е симптом за насилие върху детето, но много често е.  Децата, които са претърпели телесно наказание, са по-склонни да бъдат агресивни спрямо своите връстници[4], да одобряват употребата на насилие в партньорските взаимоотношения, да насилват и да изпитат насилие от своите връстници, да използват насилствени методи за разрешаване на конфликти[5].

Трудности в ученето като ефект от телесното наказание

Трудностите в ученето при децата от началното училище могат да бъдат провокирани от неприемането в детската група, отсъствието на приятели, недоброто отношение на учителите към тях, които често очакват само прояви на агресивно поведение, не инвестират очаквания за постижения. В период, в който мотивацията за учене е силно свързана с одобрението на възрастните, може да се очаква, че тя не е много силна при агресивните деца.

Емоционалният блокаж, породен от несигурност, страх, недоверие към другите и към себе си[6], също може да доведе до трудности в когнитивното развитие и забавяне на това развитие, до неспособност за концентрация, за разбиране и усвояване на новото знание.  На практика тези деца, сякаш не са на същата възраст на когнитивно развитие, не могат да усвояват, да напредват.

Трудности в юношеството – криминално поведение, зависимости, изолация

Много изследвания посочват, че криминалното поведение в юношеството е една от най-честите последици. Причините за това могат да се търсят в няколко посоки.

Децата, при които се използва наказанието за да се регулира поведението, често наистина разбират кое поведение е нежелано, но нямат достатъчен репертоар от поведения, които са „както трябва”. Когато родителите разчитат на страха, не на ученето, обяснението, разбирането и разговорите с детето, то в крайна сметка има твърде беден поведенчески репертоар, което по един парадоксален начин го кара да ползва именно познатото неприемливо поведение.

Ефекти върху психичното здраве

Физическото наказание е свързано с редица проблеми с психичното здраве при деца, младежи и възрастни, включително депресия, нещастие, безпокойство, чувство на безнадеждност, употреба на наркотици и алкохол и обща психическа неприспособяемост[7] Тези отношения може да допринесат за прекъсвания на привързаността родител-дете в резултат на болка, причинена от грижещ се[8], за химическо разрушаване на мозъчния механизъм за регулиране на стреса[9] В момента се появяват интригуващи резултати от изследванията на невроизображенията, които показват, че телесното наказание може да намали обема на сивото вещество на мозъка в области, свързани с представянето съгласно Скалата за интелигентност за възрастни на Wechsler, трето издание (WAIS-III). Освен това, телесното наказание може да доведе до промени в допамин-енергичните райони, свързани с уязвимостта към злоупотребата с наркотици и алкохол.

Преживяното и представата за него

Последиците, както и всяка последица от насилие и малтретиране, има поне два удара[10], първият е директната болка от преживяването, „вторият в представата за реално преживяното…”. Именно тази представа е свързана с дългосрочните последици от насилието, които се съотнасят към представата на юношата, на младия човек за себе си, към неговата идентичност.

Голяма част от децата, преживели насилие и малтретиране, се възприемат като обекти без стойност, имат ниско самоуважение, което не им позволява да уважават и другите,  често тези деца също извършват насилие или имат други девиантни прояви.

Да пренапишем финала!

Ситуацията, с която започнахме би могла да има и друг финал – след свърши молбите и плача, майката взима и тази кукла и детето е доволно. До следващия магазин. Или щанд. И така родителя става заложник на капризите на детето си. Спомням си една фраза от университетската скамейка „Най-добрите преговарящи са децата на 3 години. За тях „Не” не е отговор”. И това, уважаеми родители, е чистата и абсолютна истина. И все пак – какво може да направим в подобна ситуация? Как да реагираме?

Какъв е успешният модел на поведение и за детето, и за родителя?

Съществуват различни програми за т.нар. „позитивно родителство” – например програмата „Без шамар: как с любов и уважение да наложим на детето си граници””. Основното, което те се стремят да изградят в родителите е:

Основната идея е да се въведе алтернативно позитивно поведение вместо шамара.

Примери за позитивно поведение:

Например: Ядосвам се, когато ходиш без пантофи, защото след това чорапите ти се захабяват и аз не мога да ги изпера.

Важна тема, на която се отделя внимание и време, е разликата между наказания  и последици. Ако детето се държи неприемливо, то трябва да усети последиците от това свое поведение.

Разликата между „понасяне на наказание” и „поемане на отговорност” е в това, че отговорността учи, а наказанието само наранява.

Потърсете повече информация и идеи за успешно родителство на http://bit.ly/2NILV7d

[1] UN Committee on the Rights of the Child, General Comment №8 “The right of the child to protection from corporal punishment and other cruel or degrading forms of punishment ”, para. 11, 2006 г. http://daccess-ddsny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G07/407/71/PDF/G0740771.pdf?OpenElement.

[2] (Clement ME, Bouchard C, Jette M, et al., 2000 Institut de la statistique Québec; 2000)

[3] (https://www.scholars.northwestern.edu/en/publications/injury-in-the-first-year-of-life-risk-factors-and-solutions-for-h)

[4] (Ani, C. C. & Grantham-McGregor, S, 1998, Journal of Adolescent Health, 1998)

[5] (Ulman, A. & Straus, M. A,2003, Journal of Comparative Family Studies, 2003)

[6] (SCHILTZ, L. Le blocage cognitif, émotionnel et motivationnel des еlеves surdoues en situation d`еchec scolaire grave. Résultats d`еtudes cliniques et expérimentales sur la «résignation apprise ». Link

[7] (Afifi TO, Brownridge DA, Cox BJ, et al. 2006), (Turner HA, Muller PA. Long-term effects of child corporal punishment on depressive symptoms in young adults: potential moderators and mediators.), (Javo C, Rønning JA, Heyerdahl S, et al. Parenting correlates of child behavior problems in a multiethnic community sample of preschool children in northern Norway), (Rodriguez CM. Parental discipline and abuse potential affects on child depression, anxiety, and attributions).

[8] (Coyl DD, Roggman LA, Newland LA., 2002), за повишени нива на кортизол (Bugental DB, Martorell GA, Barraza V. The hormonal costs of subtle forms of infant maltreatment)

[9] (McGowan PO, Sasaki A, D`Alessio AC, et al., 2009)

[10] Сирюлник, Б. Грозните патенца, София, 2016 г.

Автор: Петя Димитрова е програмен директор в Институт то социални дейности и практики и работи по няколко проекта за намаляване на насилието над деца. Преди това е работила в публичния, така и частния  сектор в областта на правата на децата и тяхната закрила. Съ-автор е на публикации, посветени на темата за телесното наказание. Майка на две деца.

 Снимка: Pixabay