Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
авг
19



Общински фондове за местно развитие

Общински фондове за местно развитие

Или как малкото да стане много

 

На 4 юни 2019 г. в София Платформа АГОРА събра представители на местни власти, читалища и граждански организации от 9 общини, за да представят резултатите и споделят опита си от четиригодишните си усилия за създаване на Общински фондове за местно развитие.

С подкрепата на Фондация „Америка за България" и Платформа АГОРА девет български общини са създали фондове, които насърчават хората да дават идеи и да участват в подобряването на средата и качеството на живот в техния град или село. В тези фондове общините осигуряват средства от своя бюджет и ги предоставят на конкурсен принцип за инициативи на местни читалища, НПО, библиотеки, младежки домове, граждански обединения, сдружения на етажната собственост и др., за да решават проблемите, които местните хора смятат за важни.

За 2017 и 2018 година фондовете в Общините Монтана, Лясковец, Кюстендил, Смолян, Пещера, Свиленград, Бойчиновци, Дряново и Карлово подкрепиха 67 граждански инициативи на обща стойност над 170 хил. лева. Повечето от тях са малки проекти, свързани с проблеми, с които хората се сблъскват ежедневно. За 2019 фондовете са планирали още 80 хил. лева, които очакват своите инициативи на предстоящите сесии. С тях общият размер на 9-те фонда до момента надхвърля 250 хил. лева.


Деветте фонда се различават по начина на управление на средствата. В Пещера, Кюстендил, Смолян и Свиленград администратор е самата общинска администрация. В Монтана и Лясковец фондовете подпомагат работата си технически от външен администратор – местната Агенция за регионално развитие в Монтана и МИГ Лясковец-Стражица в Лясковец. В Дряново и Карлово процесът се администрира от Обществен форум, в който участват хора от различни сектори. Навсякъде за прозрачността на работата на фонда следят настоятелства, обществени или консултативни съвети, в които участват представители на общинските администрации, АГОРА, организации и граждани, които не са пряко заинтересовани да кандидатстват. Договорите с одобрените кандидати се сключват със съответната общинска администрация.

Според Емилия Лисичкова, председател на Платформа АГОРА, фондовете са най-ценни с това, че включват активно местните хора в живота на тяхната общност. Средства от фондовете достигат и  до най-малките села, които най-често са недофинансирани. Хората дават идеи, осъществяват ги заедно и при това бързо. Силата им е и в това, че одобрените за финансиране идеи привличат допълнителен ресурс под формата на дарения от местните хора и бизнеси и доброволен труд. „И така малкото става много" – споделя Емилия Лисичкова.


Карлово


В карловското село Ведраре първоначалната идея е да се направи нова чешма в центъра на селото, посветена на 180 годишнината от рождението на Васил Левски. После обаче проектът прераства в създаването на цял парк около чешмата – комплекс, който ще бъде тържествено открит съвсем скоро. За облагородяване на запустялото място карловският общински фонд предоставя 2660 лв., а допълнителният местен принос от дарения и доброволен труд надхвърля 10 000 лв.




Монтана


Кметът на Монтана Златко Живков сподели, че когато Емилия Лисичкова му е предложила идеята за общински фонд, той само попитал „Кога почваме", защото отдавна се сблъсква с множество молби на граждански инициативни хора. „На седмица пред кабинета ми се изреждат десетки хора за подкрепа на спортни, младежки, културни, пенсионерски клубове, читалища. А е много трудно да решиш на кого да помогнеш с ограничените средства, които имаме. Дали да отделиш за нови носии в някое читалище, дали за спортна или детска площадка или за изява на самодеен клуб в чужбина. Не можеш постоянно да казваш, че децата са приоритет, а другите да чакат, защото нищо не е маловажно, всяка група хора има своите потребности. Казах си, че в идеята за този фонд има нещо много рационално – той  ще провокира хората вместо да идват при мен, да поемат инициативата в свои ръце. И това се случи. Те се научиха, че трябва да кандидатстват, да се борят с идеи за този ресурс. Сега съм изключително доволен от опита, който натрупах с АГОРА в рамките на две години" – допълва той.




Със средства от фонда през 2018 г. се реновира зала в читалище „Селска пробуда“ в с. Долно Белотинци, която се използва от хората от всички възрасти в селото – за репетиции на самодейците, за децата от детската градина, за срещи, празници, изложби и др. „За 600-те жители на селото това е нещо много ново, хубаво и важно" – сподели кметът.

С проект на Народно читалище „Звезда 2007“ в Монтана се ремонтира спортна площадка в ромската махала на града, която се ползва от над 100 деца и младежи. В работата като доброволци са се включили много хора от квартала – децата с боядисването, а големите със самия ремонт. „Този проект донесе и други ползи за общността. В махалата имаше разделение на групи, а спортната площадката ги обедини, заедно работиха и сега играят заедно“ – сподели Веселин Лаков от читалището.

Лясковец


Първата сесия на фонда в Лясковец е през 2018 и е насочена към Общностни иновации за подобряване на средата и качеството на живот. Подкрепени са 8 проекта на стойност 16 000 лв. „Ефектът от създаването на фонда е, че вече в общината има гражданско общество и то се развива. Осъществиха се проекти и в села, които до този момент оставаха встрани от обществения живот. Всичко това води до разширяване на връзките и партньорствата между хората в рамките на общината, между млади и възрастни. За предстоящата сесия вече има интерес от села, които не участваха през 2018 г.“ – сподели Мария Бърнева от сдружение „Бъдеще за нас“ в Лясковец и уредник на Музея на градинарството в града.



Кюстендил


Акценти в кюстендилския фонд до момента е благоустрояването и озеленяването на града и селата в общината. „Когато от АГОРА дойдоха да ни предложат идеята, на нас ни бяха необходими не повече от 60 секунди, за да кажем „да", защото ние самите отдавна търсехме начин да провокираме инициативи в местната общност, свързани с добродетелност и съпричастност. При нас проектите са по 2000 лв., като първата година от общо 14 бяха одобрени 13 идеи“ - сподели Петър Паунов, кмет на община Кюстендил. Тази година се взема решение средствата във фонда да бъдат увеличени на 42 хил. лева, което е предизвикано от по-големия брой постъпили проекти и тяхното високо качество. Сесията на фонда за 2019 г. е вече в ход и нови 21 местни инициативи всеки момент ще стартират изпълнението си.




Пещера

Общинският фонд в Пещера има две приоритетни области за 2018 г. – култура и спорт – като правилникът му позволява всяка година тези приоритети да се променят според нуждите на хората. Мария Златкова от Народно читалище „Развитие" в Пещера сподели, че техният проект е бил насочен към досега на читалището и местните хора с професионалното изкуство. Така се стига до учредяване на специален фонд от над 800 книги и документи на акад. Людмил Стайков, които той дарява на читалището. „Вярваме, че хората, които учат и ще учат режисура и се интересуват от постиженията на предшествениците си, ще търсят информация при нас“.

Друга тяхна инициатива – концерт на църковно славянски песнопения по повод 145 години от основаването на читалището – ще се превърне в ежегодна и влиза в културния календар на общината. Фондът подкрепя и три спортни инициативи на детски градини и спортен клуб в града, зимен фестивал в с. Радилово и честването на 143 годишнината на читалището в с. Капитан Димитриево.





Свиленград


През 2018 г. Общинският фонд за подкрепа на местни инициативи е посветен на „Подпомагане развитието на нови и традиционни културни инициативи на читалищата". На неговата първа сесия са финансирани седем проекта на читалища. Само в една от инициативите  – „Вечер на китарите” на читалище „Просвета” са достигнати повече от 3 000 души в общината, 152 доброволци са участвали с над 1 341 часа доброволен труд, привлечените спонсори са седем, партньорите 8, а набраните средства са в размер на 5 418 лв. Общия размер на средствата, разпределени от Фонда, са 16 000 лв.




Бойчиновци


„При нас много бързо трябваше да се създадат и фондът, и правилникът. В първата сесия участваха само читалища. Читалищните настоятелства в Бойчиновци и в с. Мадан решиха, че за да могат да използват пълноценно и целогодишно залите си, е необходимо да ги оборудват с климатици. А в село Лехчево построихме сцена на открито“ – сподели Бойко Благоев, старши експерт „Проекти и програми и ОП" в Община Бойчиновци. Веднага след инвестицията в читалището в Бойчиновци събират деца от цялата община за Детско коледно тържество и продължават със зимни празници чак до пролетта, което доскоро беше невъзможно.




Смолян

В Смолян фондът е с приоритет развитие на туризма. Характерното за него е,  че могат да кандидатстват само кметствата на малки населени места, но проектите им трябва да отразяват предложенията на хора от селата, събрани чрез местни дискусии.

Жителите на  с. Момчиловци, например,  решават, че има нужда от реновиране  на  Историческия музей и картинна галерия в селото, създаден през 1963 г. Васка Марводиева, секретар на читалище „Светлина“ в Момчиловци, разказва, че с отпуснатите от фонда 4000 лв. са купени витрини за по-добро съхранение на старинните момчиловски носии, а голяма част от самодейците се включват в почистването на музея, в боядисване, в освежаване на надписите и в превод на материали за туристи. Китайски партньори на селото предоставят за проекта още 5000 лв., за да се довърши обновяването и музеят да се превърне в демонстрационен и информационен център, където туристи ще могат да квасят мляко, да дегустират, да пеят родопски песни и да свирят на гайда. „Нашият опит показва, че когато разказваме и показваме това, което правим, винаги привличаме още подкрепа" – споделя Васка Мавродиева.



Проекти са подкрепени и в с. Смилян, с. Търън и с. Петково. В Петково местните хора почистват и облагородяват 9 „римски моста”, свързват ги в еко-пътека, поставят информационни табели и вече ги предлагат като туристическа атракция. В Търън също се изгражда атрактивна еко-пътека до Момчиловата крепост, а в Смилян се правят подобрения в централната паркова част на селото.




Дряново


Общественият фонд в Дряново до момента е  финансирал 6 проекта. Един от тях е с участието на група англичани, които живеят в дряновските села. Тяхната идея е била да направят фестивал, който да събере и представи културните особености на всички местни групи жители – немци, българи, англичани. Ивайло Лисичков, директор на дирекция „Инвестиционна политика" в Община Дряново, сподели, че в някои села в общината живеят повече англичани, отколкото българи. Така се ражда фестивалът „Конска сила". Той успява да събере всички непознати дотогава хора от различни националности, да им помогне да работят заедно и да изградят общност. „На фестивала имаше конни състезания, рок концерти, игри, трапези. Хората вече се поздравяват по различен начин“ – допълва той. В момента се подготвя третото издание. Днес неформалната група, осъществила първоначалната идея, е регистрирана като юридическо лице, за да продължи да работи и по други идеи.




Разликата от предишните модели е, че в Дряново няма оценители на проектите. Събира се Обществен форум от различни представители на общността – читалища, образователни институции, администрация, общински съвет, бизнес, които оценяват  кандидатурите по специална методика и  решават кои от предложените идеи да бъдат подкрепени. 


Снимки:
1. Обща снимка на участниците в конференцията на 4 юни 2019 г. в София.
2. Изграждане на мемориал на Васил Левски - проект на НЧ „Развитие 2016", с. Ведраре, общ Карлово.
3. Кметът на Монтана Златко Живков споделя опита си на конференцията в София, на 4 юни 2019 г.
4. „Площадка за весели игри с мама и татко" - проект на Сдружение Настоятелство ЦДГ „Пчелица", гр. Лясковец.
5. Кметът на община Кюстендил - Петър Паунов споделя опит с колеги на конференцията в София, на 4 юни 2019 г.
6. Среща на деца от гр. Пещера с акад. Людмил Стайков, НЧ „Развитие 1873".
7. Вечер на китарите „Гласът на китарите - от бряг до бряг", НЧ „Просвета" 1870", Свиленград.
8. „Зимни приказки" в НЧ „Възраждане – 1932", гр. Бойчиновци.

9. Участници в конференцията от с. Момчиловци, общ. Смолян, от Харманли и Видин.
10. Един от мостовете по еко-пътеката на с. Петково, общ. Смолян.
11. Момент от фестивала „Конска сила" с организатор
неформално гражданско сдружение на хора от с. Гостилица, общ. Дряново.


 

 


Автор: Ралица Николова

Източник: НПО Портал, 05 юни 2019

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

02.08.2019
Анелия, която дава назаем едно село в Северозапада, за да го спаси Анелия, която дава назаем едно село в Северозапада, за да го спаси

„Тук пътят свършва. Можеш да влезеш по пътя в селото, но не можеш да излезеш от него. Това е село без ...

11.06.2019
3 cooks = 1 dinner (cooking class) vol. 1 3 cooks = 1 dinner (cooking class) vol. 1

We all love international food & friends, right? So we asked ourselves the question: What would ...

22.05.2019
Градска градинка Мулти Култи vol. 2 - Засаждане Градска градинка Мулти Култи vol. 2 - Засаждане

Градска градинка Мулти Култи vol. 2 - Засаждане  Дата: 30 май 2019 г. (четвъртък)Начало: 10:30 ч. ...