1/3 от тийнейджърите у нас не различават фалшивите новини

Разпознаването на фалшивите новини и пропагандното съдържание е проблем сред голяма част от българските ученици, а други се ориентират в съдържанието на информационните канали, но пропагандата е непознато понятие за тях. Тийнейджърите у нас имат нужда от допълнително обучение и надграждане на знанията си по отношение на достоверно и истинно съдържание, придобиване на умения за работа с информация в новинарски сайтове и социалните мрежи. Това са част от изводите в изследване на Център за развитие на медиите, проведено в 10 общински средно-образователни и професионални училища в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора.

Целта на изследването е да установи до каква степен учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно съдържание, като същевременно се изследва и нагласата им да избират каналите за информация, споделяне и развлечение.

Според резултатите от него най-голям процеснт от младежите – 26% - се информират за случващото се в България и по света от социалните мрежи, като най-честите теми, които те търсят, са свързани с технологии и иновации. Други такива са образование и социални теми, политика и икономика, наука, спорт, анимации, музика, скандали, времето, известни личности, филми и сериали.

Близо половината от анкетираните ученици пък се съмняват в достоверността на всяка една информация, което от една страна говори за критичност, но от друга – това представлява "оценка" за каналите, от които се информират.

Иначе цели 70% от тийнейджърите живеят с мисълта, че разпознават фалшивите новини. Дали това е така обаче, можем да съдим по процента на учениците, които са категорични, че познават фалшивата новина по това, че не им звучи достоверно – 40%. Това на практика означава, че те се доверяват единствено на интуицията си, което в много случаи може да е погрешното решение при разпознаването на фалшивата информация, особено като се има предвид, че зад създаването на подобно съдържание често стоят професионалисти.

Немалко ученици направо приемат всичко в интернет за истина, което на практика означава, че не допускат в мрежата да има нито една фалшива новина. 30% пък признават, че не могат да преценят кое е фалшива новина. За сметка на това, над 30% от респондентите приемат абсолютно безкритично информацията от големите медии, като в същия момент по-голяма част от запитаните твърдят, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценят – 56%.

Не на последно място, 1/3 от младежите не могат въобще да дефинират какво е пропаганда, въпреки че 50% от тях влизат в мрежата над 10 пъти на ден.

Тези резултати се отразяват и на преценката на българските тийнейджъри относно тяхната дигитална идентичност - проучването показва, че учениците не се вълнуват особено много от това, че публикуваното от тях в социалните мрежи оформя тяхното дигитално досие.

Ако трябва да обобщим резултатите от изследването на Център за развитие на медиите, то на очи се набиват няколко факта:

- Младежите масово се информират от социални мрежи, голяма част от които и до днес са разследвани за ширища се пропаганда и допускането на огромно количество фалшиви новини.

- Голяма част от тях не различават пропагандата и не познават емпирични подходи за оценка на съдържанието.

- Въпреки че България е на 115 място в класацията за свобода на словото, учениците у нас приемат за чиста монета всяка новина от т.нар. големи медии.

Най-важният въпрос обаче е какво може да се направи, за да бъдат пресечени тези тенденции, което е от изключително значение за създаването на едно стабилно общество в информационната ера, в която живеем. И отговорът е ясен – вместо безумни образователни реформи, които се използват основно за идеологически престрелки, Министерството на образованието трябва да насочи усилията си именно в посока медийна грамотност. Това, с оглед на факта, че учениците вече влизат в интернет преди да са навършили 9-годишна възраст, означава, че подобно обучение е нужно да бъде въведено още в началните образователни нива. В противен случай сме на път да хвърлим наследниците си в един информационен "Див запад" и то не в ролята на ловци, а на жертви. Жертви както на пропагандата, така и на собственото ни безхаберие.