За да не питаме само Google, ще попитаме експерти

Какво означава „система за закрила на детето“? Как и кога се явяват родителите в делата за постановяване на мерки за закрила? Противопоставят ли се техните права на правата на детето? Какво може да се подобри според съдии, които гледат подобни дела?

Кратко интервю със съдия Галя Вълкова и съдия Таня Кандилова.

Интервюто направи Надя Шабани, Български център за нестопанско право.

Какво означава система за закрила на детето?

Държавата е създала система от органи, които са задължени да предоставят мерки за закрила. Те се  изразяват в предоставяне на педагогическа, психологическа и правна помощ на родители и лицата, на които са възложени родителските функции по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата. Мерките включват също консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и степента на развитието му, съдействие за подобряване на социално-битовите условия, социална работа за улесняване на връзката деца-родители и др. Тоест мерките са насочени не само към родители и отглеждащите деца, но и към самите деца, които се нуждаят от закрила, съдействие, информация.

Какво включва процедурата за закрила на децата и кога стигат до съд делата?

Подобни дела, с мерки за закрила по Закона за закрила на детето (ЗЗДт) започват след като вече е издадена заповед от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (местни дирекции на Агенция за социално подпомагане, 147 на брой за цялата страна). Тази заповед е административна, има незабавно действие и може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс (АПК). По същество правилността на предприетата мярка за закрила се преценява от гражданския съд.

Кой участва в производството?

В производството по чл. 28 от ЗЗДт, в което се преценява правилността на предприетата мярка за закрила чрез настаняване извън семейството, съдът призовава вносителя на искането, като обичайно това е съответната Дирекция „Социално подпомагане“, родителите и прокурорът, ако искането е отправено от последния. Детето се изслушва, ако е навършило 10 години, като според преобладаващата практика му се назначава и служебен адвокат по Закона за правната помощ, който самостоятелно да защитава интереса му.

Съдът трябва служебно да следи за интересите на детето, независимо от твърденията на вносителя на искането или на родителите. Ето защо той може служебно да събира онези доказателства, които сметне за необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Напр., да назначи изготвяне на актуален социален доклад, да събира информация от училище или личен лекар на детето, да изисква справки от работодател или НОИ.

Прекратяването на настаняването може да не е по съдебен ред само в определени случаи, напр. при смърт на детето, при осиновяване, при навършване на пълнолетие. Във всички други случаи прекратяването се извършва по съдебен ред, като производството може да бъде инициирано от родителите, лицата, при които детето е настанено, Дирекция „Социално подпомагане“ или прокурора.

Има и спешна мярка – полицейска закрила, предоставяна от органите на МВР. Основанията за нея са когато детето е обект на престъпление или може да се окаже въвлечено в престъпление, когато съществува непосредствена опасност за живота и здравето му, когато детето е изгубено, в безпомощно състояние или е оставено без надзор. Полицейската закрила е за срок от 48 часа, като незабавно се уведомяват родителите, Дирекция „Социално подпомагане“ (на чиято територия е предприета мярката) и прокурор.

Какво се случва с родителските права в рамките на това производство?

В рамките на това производство не се разглеждат родителските права. Производството няма за цел да ограничи, лиши или предостави на единия от родителите правата по отношение на детето. Коректно е да се отбележи, че законодателят е предвидил възможност за вписване в регистъра за осиновяване на деца, настанени извън семейството в специализирана институция, ако родителите не са поискали прекратяване на настаняването без основателна причина в 6 месечен срок от настаняването по административен ред по реда на ЗЗДет. За вписването родителите биват предварително уведомявани.

Детето се изслушва в производството за настаняване, като обичайно това се прави в т.нар. стаи за изслушване на деца. По време на изслушването присъстват само съдията, секретарят на състава, социален работник и детето. То споделя във формата на свободен разказ какви са отношенията в семейство му, какви грижи се полагат за него, каква е изградената емоционална и доверителна връзка с неговите родители. Въпроси се задават и по отношение на предложената мярка за закрила – как се чувства в семейството на своите родственици, в приемното семейство или в съответната социална институция или услуга резидентен тип. Чрез разказа на детето за неговото ежедневие, социална среда, приятели, желания, тревоги, съдът придобива впечатления за желанията и чувствата на детето и съпоставя същите с останалите доказателства по делото.

Случва се, по време на изслушването, детето да сподели своята любов и привързаност към родителите, но наред с това и проблеми, водещи до силно конфликтна среда, в която то няма възможността да се чувства сигурно и спокойно, не се полага грижа за неговите базови нужди, напр. поради системна злоупотреба с алкохол от страна на родителя до степен, застрашаваща родителския капацитет и неглижираща интересите на детето. Понякога децата, чрез близки пълнолетни лица, бягат и търсят подкрепа, а тези лица на свой ред подават сигнал до полицията или социалните служби, които пък сезират съда.

Може ли да разкажете в кои случаи социалните служби налагат извеждане на деца извън семейството?

В преобладаващия брой случаи, около 99%, се касае за изоставяне на деца. За съжаление много от тях се случват още в родилното отделение. В малкото случаи, когато децата не са изоставени, най-често те са с девиантни прояви, заради които родителите „вдигат ръце“ и споделят безсилие да се справят, или пък самите деца са потърсили закрила. Има случаи и когато родителите инициират настаняването – напр. поради тежко заболяване, което ги затруднява да полагат грижи. Съществува и друга група дела, при която искането за настаняване се прави въз основа на социални критерии – липса на условия и средства за отглеждане на децата. Не са изключение и делата, в които се иска настаняване поради упражнявано спрямо детето насилие или неглижиране, поставящо здравето и развитието му в опасност.

Съдебната практика е по-скоро насочена към това мярката настаняване на детето извън семейството да се налага по изключение. Когато родителите имат желание да отглеждат детето съдът проверява възможно ли е интересът на детето да бъде защитен чрез предприемането на мерки за закрила в семейна среда. Случва се, когато родителите твърдят, че затруднението им е временно и че полагат усилия за решаване на проблема, съдът да отложи разглеждането на делото като им даде разумен срок и изиска актуален социален доклад.

В обобщение може да се каже, че както при сегашната законодателна уредба, така и след предвидените изменения, извеждането на детето от семейната среда е допустимо след съдебно производство, чиято основна цел е да прецени застрашен ли е най-добрият интерес на детето и чрез каква подходяща мярка същият да се охрани.

Следва да се акцентира, че съдът може да допусне или да отхвърли налагането на мярка за закрила извън семейството, но същинската работа по подпомагане и решаване на евентуално съществуващите проблеми следва да се осъществява от социалните институции „на терен“. С днешна дата тяхната работа е затруднена поради ограничен кадрови ресурс, ниско заплащане и високо текучество. Наред с това законодателят следва да създаде механизми за по-добро подпомагане на семействата в риск било то чрез програми за повишаване на родителския капацитет, или чрез своевременно предлагане на работа или подслон. Следва да се подобри и координацията между социалните служби, училищата и общините (възможностите за жилищно настаняване), както и консултирането относно ползването на предвидените от държавата социални помощи в краткосрочен план. Проактивността на социалните служби е от ключово значение, наред с предоставянето на социални услуги, съответстващи на нуждите на общността, вкл. на най-уязвимите й членове, като целта е създаване на умения за самостоятелен и достоен живот в общността в дългосрочен план.

Самите институции на свой ред дължат да подобрят координацията помежду си. Адекватността на намесата им би се подобрила при наличие на единна база данни между съд, полиция, прокуратура и социални служби, която да позволи незабавно получаване на нужната информация за предлагане на навременна и правилна подкрепа (особено що се касае до децата в риск от насилие).

*Рубриката „За да не питаме само Google…" е поредица от интервюта, посветени на въпроси, които са важни за гражданските организации в България, и за средата, в която се развиваме. Темите са избрани от самите организации и на базата на контекста, в който работим. Целта на рубриката е знаещи и опитни хора да споделят знанието си по важни за гражданските организации въпроси – за да сме по-успешни в работата си, за да споделяме различни мнения и да се провокираме в търсенето на по-добри решения за обществото ни.