Създадени сме да си помагаме, не да си вредим - разказ за насилие с щастлив край

19 февруари 2020 г.

Статията е препубликувана от Дневник.

"Ние сме създадени да си помагаме, а не да си вредим" - в това вярва събеседникът ни, настанен в кризисния център за пострадали от насилие или жертви на трафик на фондация П.У.Л.С. в Перник. Казва, че се чувства прекрасно в новия си дом. Намерил необходимата помощ, днес има достъп до цялата информация, от която се нуждае един тийнейджър. "Тук всяко дете е защитено, получавайки подкрепа от психолог и социален работник", казва той.

Да видиш светлината в края на тунела

"Станах жертва на изнасилване на 6-годишна възраст от четирима души от ромски произход. Не си спомням нищо от това, което се случи, бях в много критично състояние", разказва 18-годишното момче. След случилото се съответните институции му поставят диагноза психично заболяване.

"Получи се така, че се влоших психически. Започнах да правя опити за самоубийство. Започнах да се самонаранявам, да се унищожавам, защото тази болка ми тежеше много. Но вярвам, че съм се преборил с всичко това. В момента вървя по тежкия път да се издигна като личност", казва младежът. Поради тежката си съдба дълго време не се доверява на никого, затваряйки се в себе си. За насилниците си разкрива, че и досега си живеят спокойно и не са осъдени. "Не можах да ги разпозная. Това е поредният случай, в който престъпниците остават ненаказани", заявява.

По-късно животът му не се подобрява. Все още малолетен, става жертва на трафик с цел сексуална експлоатация. Бил е и насилствено дрогиран. По-късно попада в дом за деца, после втори, трети... но и там животът му не става по-хубав, не получава необходимата подкрепа, напротив - само болка и унижение.

Днес заедно с психолога си Екатерина Велева работят за неговото развитие, за да може да осъществи идеите и мечтите си да се бори за това, което иска най-силно.

(Не)конвенционално образование

"Сега съм в десети клас в индивидуална форма на обучение. След като го завърша, смятам още веднъж да премина курса на средното си образование, защото няма да мога да взема количествена оценка, а само качествена", обяснява той. Причината е, че не е в конвенционално училище.

Велева с гордост разказа за огромния му напредък и че имат обещание от Районното управление по образованието в Перник, че ако постигне необходимите резултати, от следващата година ще бъде приет в конвенционално училище. Това ще му даде и право на следващо образование. "Аз знам, че ще успее, защото е много борбена личност", добавя Екатерина Велева.

"Смятам да завърша социални дейности, а след това да специализирам и криминална психология. Знам, че ще бъде много трудно, но вярвам, че ще успея. Искам да помагам на деца, които са израснали в институции и преживели същото като мен. Винаги съм знаел, че призванието ми е да бъда социален работник. Изключително лесно и бързо осъществявам контакт с деца", разказва момчето.

Насилието е навсякъде около нас

"Искам да подчертая, че насилието е навсякъде... зад всяка стена, зад всеки ъгъл... Не съществува само по улиците, има го и във всяка една институция... и по болничните заведения", смята младежът. Той се надява един ден светът да се промени и хората да станат по-добри, "защото в момента се унищожаваме взаимно". "Ние сме създадени да си помагаме, а не да си вредим", добавя.

"Понякога и на мен ми се е случвало в моментите си на слабост да нараня най-близките си, не го крия. Но съжалението, което изпитвам след това, е огромно", признава младежът. Той повтаря, че много добре познава насилието, защото самият той е бил пребиван и унижаван в институциите. "Бях подхвърлян от една институция на друга и всеки се отказваше от мен, защото бях дете с трудно поведение. Но в момента се чувствам много добре", разказва. Благодарен е на центъра за настаняване на деца в Кърджали и фондация П.У.Л.С., които много са му помогнали да стъпи на краката си.

Любов, мечти и благодарност

С усмивка разкрива, че най-голямата добро, което прави в момента, е да помага на децата към кризисния център, изслушвайки проблемите им. "Тук се подкрепяме и сме едно семейство. Учат ни самостоятелно да изграждаме мислите си, да осъзнаем какво представлява "черният път" и откъде сме се върнали. Припомнят ни, че миналото остава зад нас и винаги трябва да се сещаме за грешките, които сме сторили. Да си напомняме, че има и по-добър живот", казва момчето.

През свободното си време той най-много обича да пее, а след месец, когато ще навърши пълнолетие, ще стане доброволец към кризисния център на фондация П.У.Л.С. в София. Терапевтът му Екатерина Велева, която е директор на фондация П.У.Л.С., казва, че той има рядък певчески талант. Тя моли учители по музика и пеене, които са готови да дават безплатни уроци на момчето, да се свържат с фондацията.