По няколко чифта крила за из път. От „Закрилници"

05 март 2020 г.

Да, така е: звучи като рекламно лого и то е защото с това, което разказваме, рекламираме – но не стока с търговска цел, а хора с човешки цели. Водени от тези цели те се грижат за други хора, които нямат възможност да го правят сами за себе си. Първите са обединени в Сдружение „Закрилници“, вторите – в закриляните от „Закрилници“. Тоест групите са две, но процесите между тях са двупосочни. И са за една кауза.

Гечовски (Милен)* и Георги (Стефанов)* за каузата, процесите, крилата и кого обича съдбата

От един студен, облачен, дъждовен и неуютен ден ме спасява една малка, топла и уютна стая, където е офисът на „Закрилници“. Посреща ме мъж със слънчеви очила, кутия сладки и сладка усмивка, разтеглила се почти до рамките на очилата му – това е Георги. С него е и мъж с прошарена коса, няколкодневна брата и също с очила, но не слънчеви – това е Милен. А сме в офиса, защото от него именно започват всичките проекти и идеи. Сдружението се намира в Монтана, съществува от пет години и най-общо се занимава с подкрепа на уязвими групи, като в последните две години предоставя психологическо и логопедично консултиране, както и обучение на хора с интелектуални или физически затруднения. Развива и стопанска дейност, в която участват и подкрепяните младежи.

Един от първите много успешни проекти в тази насока е създаването на пчелин.

„Миналата година спечелихме финансиране по малък проект (на мобилен оператор – б. а.). Минахме тримесечно обучение и закупихме четири кошера, намерихме им място, извадихме 45 килограма мед, продадохме го и с парите купихме още пет кошера, имаме общо девет в момента“, разказва Милен Гечовски. „Това е един от начините, чрез които изграждаме умения у хората от защитеното жилище – да ходят на работа и да свикват с работния процес. Не очакваме от тях да станат пчелари, тъй като пчеларството си е наука, но работят и са ангажирани. Имат си и ментор-наставник, специално за пчелите е Тони Тодоров – той си е сертифициран пчелар. Брандът на пчелния ни мед е „Закрилници“, тази година продължаваме с него.“

Докато пчелите почиват, младежите сгъват кашони.

Тази ангажираност пък се случва с партньорството на компания за производство на акумулаторни батерии, която в края на миналата година финансира инициативата на сдружението „Да надбягаме различията“. Спортното събитие се провежда в монтанския парк „Монтанензиум“ и в него се включват стотина деца от различни целеви групи. Кашоните, чието сгъване в резултат на това партньорство е поверено на младежите, е за акумулаторните батерии на компанията и се случва в един от местните центрове за настаняване от семеен тип. От ноември до момента от там са излезли над 22 хиляди такива артикула. Работят почасово и получават заплати за свършената работа. Но ако подкрепяните хора са с дефицити, как харчат парите си? „Заедно пазаруваме: дрехи, бельо, който от каквото има нужда“, отговаря Милен. „С част от последното си възнаграждение искат да направят подобрения в стаята, в която живеят – там е техният дом и те могат да го направят по-хубав.“ А, и като стана дума за нужди: слънчевите очила, с които ме посрещна Георги, са точно от последната му заплата. Мечтал си за тях и е щастлив, че най-после ги има.

В защитеното жилище са четирима от младите мъже. Петият от групата е от семейна среда и посещава дневен център, но всички се сработили много добре и „станахме бригада „Закрилници““, допълва Георги. Георги е на 22 години, от Козлодуй. Идва в защитеното жилище през 2014-та година, след осем години преди това в бившия вече ДДМУИ (Дом за деца и младежи с умствена изостаналост – б. а.) в Берковица. Баща му починал, майка му е на лечение. „Тук имам всичко, имам всякакви удобства: пералня, съдомиялна, перилни препарати, храна. За използването им питам колегите там (социалните работници – б. а.). Благодарен съм, за пет години научих толкова неща!“

Сред първите неща, за които научава след идването си в Монтана, е цветофарът. Знае, че правилната дума е „светофар“, но „цветофар“ си е неговата. Страхотна логика впрочем, не ли? Той е организаторът на останалите четирима и неформален сътрудник на менторите-наставници, защото се справя най-добре.

По време на работа, в бригадата спазват пет правила: