„Малките-големи битки" на едно приемно семейство

Малкия Динко идва на бял свят през един студен, февруарски ден на 2019г, но вместо да бъде посрещнат от топла майчина прегръдка, Динко бива изоставен от майка си, веднага след раждането. Следващите месеци, мъничето прекарва в самотата и изолацията на болничната стая. Своя шанс да започне живота си обичан и обгрижван от любящо семейство, Динко получава едва когато  е на пет месеца, когато с помощта на социалните работници от Центъра по Приемна Грижа към  фондация "За Нашите деца" е настанен в дома на професионалното приемно семейство Узунови.

Това е първия истински дом за малкото дребосъче. Семейство Узунови не само дават подслон, грижи и  обич на малкия Динко, но благодарение на своя дългогодишния  опит те навреме откриват, че Динко има известно забавяне в развитието , в следствие на болничния престой. Те забелязват, че макар и на  5 месеца, Динко все още не може да  държи главата си много стабилно, не  може да се преобръща от една страна на друга, не може да стои в  седнало положение и бързо се уморява. Направените изследвания потвърждават диагнозата „хипотоничност“, здравните експерти са категорични, че изхода на лечението при това състояние, зависи основно от навременната диагностика, както и  и  от адекватните грижи, които се полагат за развитието на детето.

За това и веднага след поставянето на диагнозата, семейство Узунови започват да водят Динко два пъти седмично на рехабилитация за укрепване на мускулния тонус.  И не след дълго първите положителни резултати от ежеседмичните посещения при кинезитерапевта, са налице. Детето вече може да седи стабилно, има добра опора на стъпалата, започва да  хваща подадените му  играчки и предмети и успява да ги прехвърля между ръцете си, дори вече сам си събува  чорапите.

Освен подобрение във  физическата активност на Динко, грижите и вниманието на приемното семейство значително подобряват и емоционалното състояние на  Динко. Постепенно той започва да  общува с поглед и гласни звуци, смее се с глас и дори произнася повторяеми звуци. А за доброто му развитие спомагат и непрестанните игри с трите биологични деца на приемното му семейство. Благодарение на тях , той живее в света на децата.

Състоянието на Динко се подобрява с всеки един изминал ден, приемната майка споделя, че той дори вече лази и се опитва да се изправя.

Макар и изоставен от своята биологична майка, с настаняването му в дома на семейство Узунови, Динко получи своя втори шанс да расте, щастлив и обичан, в истинско семейство.

 Но хубавите неща за Динко не свършват до тук, след изтичането на шестте месеца от настаняването му в приемното семейство, на Динко му предстои да бъде включен в Регистъра за осиновяване и да намери своето истинско семейство, което да продължи да го дарява с цялата си любов и грижи, така както го прави сега семейство Узунови.

А до тогава, семейство Узунови всекидневно ще продължават да водят „малките-големи битки“ за физическото, психическо и емоционално укрепване на малкия Динко,  за да може както казва приемната майка „новите „новите му мама и тати да се радват на едно здраво и щастливо дете“.

Юлиана Узунова е една от приемните майки, до които фондация „За Нашите Деца“ е и в днешната трудна ситуация и продължава да ги подкрепя, за да може повече деца да живеят щастливи и обичани в истинска семейна среда. Подкрепете ни, за да продължаваме да помагаме на децата и семействата, които имат нужда. Можете да го направите тук.