Започват проверки за достъпност на сайтовете за хора с увреждания

В началото на октомври ще започне проверка на 215 сайта. За година агенцията ще изготви и доклад за тяхната достъпност.

Според европейска директива от 23-ти септември сайтовете на публичните институции трябва да бъдат адаптирани за хора с увреждания.

Незрящият Димитър ще бъде сред участниците в проверките. Според него подобно сътрудничество с държавната агенция би помогнало на програмистите и администраторите по–лесно да определят проблемните елементи и да ги отстраняват. 

„Има много специалисти, програмисти, които са много добри в тяхната си област, но са много слаби по отношение на достъпността. Много често има линкове, които не са надписани, а са само с икони, нямат алтернативен текст и когато екранният четец се фокусира там, той няма какво да прочете и просто ми казва, че това е линк, а аз не знам къде води, за какво е. Същото важи и за бутоните“, пояснява Димитър в предаването "Хоризонт до обед".

„Аз им давам примери – просто им показвам - това не работи за мен, защото не е надписано, не ме ориентира или на екрана има много елементи, които трябва да минавам и това ме обърква“, допълва той.

Като практик от работата си в Центъра за социална рехабилитация за незрящи в София Димитър е категоричен – достъпният сайт прави хората с увреждания по-самостоятелни.

„Обучавам хората как да си пазаруват от онлайн магазин, как да се подадат данъчна декларация, как да си правят електронното банкиране. За незрящия човек това е много удобно. Ако софтуерът е достъпен, той може спокойно от вкъщи, без чужда помощ, да си включи компютъра и да си плати сметките, да си напазарува, да си свърши много от нещата, които по принцип трябва да свърши с чужда помощ, с асистент“, изтъква той.

Затова проверката на Държавната агенция „Електронно управление“ ще обхване и сайтове на банки, застрахователи, болници, общини и публични институции.

Стефания Мирческа от агенцията посочва, че повечето от държавните сайтове предоставят някаква форма на достъп на хора с увреждания. Заради европейската директива обаче условията вече ще са задължителни. Затова в първия етап на проверките само ще се издават предписания за отстраняване проявили се проблеми. 

„В първия момент няма да има глоби“, уверява Мирческа. Ако препоръките не бъдат спазени, ще се взимат по-строги мерки.

Минималното, на което ще се обръща внимание, е дали сайтовете имат секция, през която да се влиза в адаптирана версия, предназначена за хора със слабо зрение. 

„Големият шрифт, самият фон на буквите, алтернативните картинки – тоест основната структура на самото съдържание на уебсайтовете. Да може да се адаптира към различните увреждания“, изтъква Стефания Мирческа.

Мирческа припомня, че и собствениците на сайтове могат сами да проверяват дали те отговаря на условията за достъпност на хора с увреждания. Онлайн са налични над 80 безплатни инструмента за това. Има например инструмент, чрез който с въвеждане на url на сайта се прави автоматична проверка.

„Автоматичният инструмент генерира готов доклад с грешките, несъответствията по кодове на самия уебсайт.“

От държавната агенция „Електронно управление“ уточняват, че заради финансовата страна на въпроса, са подготвили превод на стандарта, който е към европейската директива. 

Планира се държавната агенция „Електронно управление“ да изготви темплейти на сайтове с вградени функционалности, предназначени за хора с увреждания, за да спести пари поне на публичните институции за разработката им. Незрящият Димитър също се надява участието му в проверката за достъпност на българските сайтове да доведе до това хората с увреждания да имат повече достъп и до информация. 

„Гугъл много работят по достъпността. През настолната версия на Facebook има изкуствен интелект, внедрен. Когато застана на снимка, то ми казва – на снимката може би има двама усмихнати човека на фона на гора, така че аз да добия по-голяма представа някой приятел какво си е качил. Това са стандартни правила за достъпност, програмистите ги знаят. Важно е просто да се съобразяват с тях. Предполагам, че това струва повече пари, а когато някоя организация си поръча сайт, тя иска по-бързо и по-евтино да станат нещата.“

Защото незрящият Димитър обобщава - „по-бързото“ и „по- евтиното“ имат висока социална цена. Работодателят невинаги е наясно с приложенията, отварящи възможности да работа на хората с увреждания и така те не могат да се интегрират пълноценно.

„Можем да говорим за истинска достъпност, когато незрящите хора са равнопоставени със зрящите“, казва той.