English   14222 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Къде са гражданските организации в очите на хората?

 



Как хората оценяват ролята на гражданските организации за общественото развитие? Познават ли ни, имат ли доверие, че можем да се застъпваме за техните права и интереси и включват ли се активно в дейностите ни? Въпроси, които винаги ще вълнуват гражданските организации.

Данните от национално представителното изследване „Обществените нагласи към гражданските организации, юни 2020“ са важна отправна точка, когато си правим равносметка за това как се справяме с общественополезната си работа и как трябва да вървим напред, за да постигаме мисиите си. Разговаряхме с д-р Боряна Димитрова, водещ на проучването. Вижте акцентите и ключови изводи, които тя открои.

Интервюто е част от поредицата „За да не питаме само Google…“.

Боряна Димитрова е управител на Алфа Рисърч. Социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на Алфа Рисърч, с многобройни публикации в български и чуждестранни издания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция  и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.

 

Д-р Димитрова, през юни 2020 проведохте национално представително проучване относно нагласите на хората към гражданските организации. Противно на очакванията на организации, общественото доверие към тях се е повишило с над 5% в сравнение с 2018 г. На какво се дължи това?


 

Действително, гражданските организации са обект на атаки продължителен период от време и това води до отстъпление от важни техни позиции. Анализът на данните от изследването позволява да се откроят три основни фактора, които са повлияли положително върху обществения имидж на организациите - "натрупване", "мобилизация" и "разширяване обхвата на дейността на НПО".

Първият фактор отразява мястото, което организациите са си отвоювали в местните общности през годините - като активни в решаването на остри локални проблеми или предоставящи социални услуги. Редом с това за фактора "натрупване" има значение и дейността на големите и разпознаваеми организации като БЧК, БХК, АБФ, Четири лапи, Зелени Балкани, Каритас, Анимус, БЦНП и др. Налице е между 5 и 10% ръст на показателите за значение, доверие и ефективност сред хората със средно образование, служители, в по-малките населени места, средното към по-възрастно поколение - това е индикатор именно за разширяване на ядрото от обичайно симпатизиращи на НПО към нови социални групи.

"Мобилизацията" като контрареакция на атаките срещу организациите е вторият фактор. Продължителните и агресивни атаки срещу гражданския сектор (в България, но и в други източноевропейски страни), както и отказът на правителството от ключови документи, целящи защитата на каузи, с които гражданските организации са устойчиво ангажирани, предизвика ре-мобилизация на всички, които ценностно се чувстват близки до този сектор. От 15 до 35% са нараснали позитивните оценки по всички направления в проучването сред относително малкото, но твърдо ядро на устойчивите симпатизанти на НПО – софиянци, жени, висшисти, представители на интелигенцията и високостатусни служители.

И третият фактор "разширяване полето на дейност на НПО". Ако преди COVID-19, за мнозина дейността на НПО се свързваше с нишови политики, кризата обърна, или поне разшири това разбиране – гражданският сектор започна да се възприема като насочен към значими за мнозинството от българите проблеми и непосредствено защитаващ техните потребности.


Можем ли да кажем тогава, че за гражданските организации кризата с COVID-19 се оказа възможност?

 

Пандемията от COVID 19 показа на хората, че гражданските организации имат капацитет да действат ефективно в полза на всеки гражданин. Ефектите й тепърва ще бъдат оценявани, но е неоспорим факт, че тя изведе на преден план самоорганизацията на гражданите, както и дейността на доброволци, НПО и пр. по начин и в мащаб, който те не бяха успели да разгърнат в последните няколко години.

Трябва да се отбележи и това, че месец след анкетното проучване избухнаха гражданските протести срещу корупцията и правителството. Интересно е, че още в изследването могат да бъдат открити ясни индикации за нарасналата социална взискателност, чувствителност и активност на гражданите.



Дайте пример за такива индикации.

Ще цитирам няколко резултата от проучването. Над 37% от българите считат, че гражданите и техните сдружения трябва да подпомагат решаването на различни проблеми, тъй като държавата сама не е способна да се справи. А 32% смятат, че гражданите и различни техни сдружения трябва да отстояват правата на хората, защото държавата лесно може да злоупотреби с тях. Допълнително, 47,20% от хората възприемат НПО като коректив на политиците и смятат, че е полезно и необходимо НПО да влияят върху приемането на закони в Народното събрание.

Освен това, ако погледнем към данните от 2018 г. ще видим следната динамика: през 2018г. за 13 от всички тествани 15 сфери на дейност доминираше мнението, че държавата трябва да се справя с проблемите самостоятелно, без участието на гражданския сектор. Той „се допускаше“ приоритетно само в 2 сфери - природата и животните. През 2020 г. вече се настоява за участие на гражданските организации в общо 11 сфери с изключително широк диапазон на действие – права на пациенти, права на потребители, свобода на мнение и право на справедливо правосъдие, превенция срещу насилието, предоставяне на социални услуги и защита правата на групи в риск, решаване на местни проблеми, култура, традиции. Дори и в сфери като националната и ежедневната сигурност, където на държавата продължава да се приписва почти монополна роля, е налице статистически значим ръст в подкрепата за участието и на гражданския сектор в тях.

Всичко това са именно индикации за започналия още преди протестите процес на делегитимиране на държавата в способността ѝ да се справя с базисни свои функции и респективно, настояване за по-активна роля на гражданите и гражданските организации.

 

Предвид това че изследването отчита значително повишено доверие у хората към организациите от неправителствения сектор,  можем ли да намерим отговор и на въпроса защо все пак една значителна част от обществото остава слабо въвлечена в дейностите на гражданския сектор, сякаш не ни познават.


Тук отговорът не може да бъде еднозначен. Но ако трябва да се спра на един, много съществен според мене фактор, бих казала следното. Голяма част от гражданските организации навлязоха у нас по западен модел, стъпвайки върху т.нар. „индивидуалистични ценности“, носител на които е индивидът, а не общността – правото на свободно изразяване на мнение, на информация, защита правата на личността, толерантност към различието и пр. И това безспорно беше необходимо – те съдействаха за фокусиране на вниманието и защитата на граждански права, които бяха пренебрегвани, или дори отричани  през комунизма. Но в същото време, тъкмо защото за част от хората тези „ценности“ оставаха доста далечни от ежедневните им проблеми и грижи, се създаде впечатление, че работата на НПО е да „пишат проекти, да ги отчитат и да продължават нататък, без да ги е грижа за конкретните проблеми, с които се сблъскват хората и на които те сами не могат да намерят решение“. Смятам, че е дошло време този модел да бъде обърнат, образно казано, с главата надолу. Гражданските организации да поставят в центъра на своята работа конкретните реални  проблеми  на хората по места, да дефинират и обясняват начините, по които те могат да помагат на хората да се сдружават, организират, да отстояват правата си. И по този начин, не да предпоставят, а да показват нагледно взаимовръзката между решаването на проблеми, гарантирането на права и  основополагащи ценности на съвременните общества.

 

В кои сфери са най-разпознаваеми гражданските организации и какво можем да направим, за да повишим познаването на гражданските организации, а от там и доверието в сектора?


Устойчиво разпознаваеми сфери на дейност на НПО са екология/опазване на природната среда, благотворителност и защита на потребителите. Към тях обаче се прибавят и някои по-нови: защита на хора/деца с увреждания, на пациентите, права на човека/децата, подкрепа за хора в неравностойно положение. Подреждането на тези каузи несъмнено е свързано с медийното отразяване на определени активности на гражданските организации и показва, че по-голямата публичност играе важна роля за насочване вниманието на обществеността към значими, но често неглижирани от управляващите социални проблеми.

Проучихме и кой е основният източник на информация за дейността на НПО: това остават телевизиите (48%, но при спад от почти 20% спрямо 2018г.). Следват уеб базираните медии, или интернет сайтове (26%), а веднага след тях се нареждат социалните мрежи, като при хората под 30г. те категорично доминират над сайтовете. Би било много ценно за гражданските организации да използват активно социалните медии за достигането до групи със специфични потребности или интереси. Наред с това обаче секторът може да помисли и за няколко големи, широкообхватни, силни кампании годишно, които да популяризират имената на повече организации (или клъстер от организации). Това разглеждам като задължителна стъпка за постигане на по-голяма разпознаваемост и изграждане на по-високо доверие към сектора като цяло.

 

Снимка 1 - личен архив, снимка 2 - Benjamin Suter on Unsplash

 

Рубриката е съвместна инициатива на НПО Портала и Български център за нестопанско право, като можете да изпращате вашите предложения за теми тук.



Автор: Анна Адамова, Български център за нестопанско право

Сходни публикации

„Вход за граждани“ отвори по-широко вратите на 7 общини у нас

„Вход за граждани“ отвори по-широко вратите на 7 общини у нас

През последните три години Форум гражданско участие (ФГУ) в партньорство с Български център за нестопанско право (БЦНП) e

Историята на двама пожарникари по време на дежурство в „най-дивата” част на България

Историята на двама пожарникари по време на дежурство в „най-дивата" част на България

Това е една история от 15 май 2022 г. на двама пожарникари, намиращи се в "най-дивата" част на милата ни родина, докато са на

Нова транспортна услуга с нов дизайн – INNOAIR студентско състезание с НБУ

Нова транспортна услуга с нов дизайн – INNOAIR студентско състезание с НБУ

Столична община е на път да въведе съвсем нова транспортна услуга – градски транспорт при поискване в югозападните квартали на