Заедно можем
Когато си на 18 всичко е красиво,
тревата е зелена, можеш да прекосиш морета и звездите са по- ярки. Да си влюбен
на 18 е толкова истинско, очаквано и някак свенливо и красиво.
Колата ни се движи бавно по
пътищата в Северозападна България и достигаме до малко село, в което времето е
спряло и носталгично ни напомня за живота, който е кипял тук през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век. Сега
улиците са някак подозрително пусти, а сградите и градините ни напомнят, че
животът не е съвсем замрял. Спираме пред едноетажна къща и зад металната порта
ни посреща градина с много цветя. Затваряме вратата за любопитни погледи и ни
посрещат Христина и Марин. В тях има
толкова невинност и сила, която ни кара да вярваме, че те ще се научат да
устояват на трудностите.
Христина е ученичка и живее в
социална услуга в Бяла Слатина, когато среща чаровната усмивка на Марин.
Погледи, усмивки, кратки разходки, треперещи ръце и поривът на онези пеперуди в
стомаха, който те оставя без дъх. Тя е на 17, той на 16 и изведнъж усещат, че
мислите им един за друг завладяват телата им. Много бързо осъзнават, че искат
да прекарат цял един живот заедно. Представите им за живота са по детски наивни
и същевременно дръзки. Всичко се оказва по-сложно отколкото изглежда. Христина вече
е на 18, трябва да напусне общинското жилище, а Марин е ученик и пътува от
съседно село, но това не е всичко.
Христина е бременна и това е
изпитание и за двамата. Пред тях се отваря бездната на неизвестността и страхът
от бъдещето. Техните роднини не се интересуват от тях, приятелите им
нямат опит в такава житейска ситуация, но в очите им можеш да видиш
онази обич, която дава криле. Споделят своите тревоги със социални работници и
те започват да търсят добро решение за бъдещото дете и за родителите му. След
раждането на Вили нашият екип, със своята експертна помощ, стана част от
историята на това семейство. Вили беше със здравословни проблеми, но година
по-късно вече всичко е останало в миналото. Тя вече проходи и прави първите си стъпки, които ще я отведат по
широкия свят. Казва „мама и тата“, пляска с ръце и се движи в ритъм на музиката
от песните на майка й.
Съвместната ни кампания с ЧЕЗ - „Заедно
можем всичко“, ще даде възможност това семейство да преодолее трудностите,
които е срещнало. Марин вече е завършил училище, започва временно работа и
продължава да кандидатства за свободни работни места. Христина се е научила да
готви, поддържа къщата в изрядна чистота, мечтае да види Вили пораснала и
успяла. Опитва се да събере парчетата от своето детство и затова кани на гости за
първия рожден ден на Вили своите и на Марин роднини.
Те преминаха през една от своите големи кризи, а
заедно с ЧЕЗ ние катализирахме процесите по изграждане на едно семейство и сме
сигурни, че тези млади хора никога няма да изоставят Вили и ще се борят за
своето щастие.
Ще се радваме да ни подкрепите в Акция "Кенгуру".
Публикувано от:
Надежда и домове за децата- клон БългарияСходни публикации
НМД иска отмяна и пренаписване на указанията за отпускане на медицинските храни заради дискриминативни и противоправни текстове в разпоредбата на НЗОК
За проблемните раздели в документа е изпратена жалба до Висшия административен съд, както и Официално становище към
Фондация „Нашите недоносени деца“ отбелязва с различни инициативи Световния ден на кенгуру- грижата
Фондация “Нашите недоносени деца” отбелязва за осма поредна година Световния ден на кенгуру-грижата с различни инициативи в
Започва ремонтът на детското отделение на болницата в Добрич
Започва ремонтът на детското отделение на Многопрофилна болница за активно лечение в Добрич по проект "Светулка" на фондация