Европейската комисия прие Стратегия за правата на хората с увреждания 2021-2030 г.

10 март 2021 г.

На 3 март 2021 г. Европейската комисия прие Стратегия за правата на хората с увреждания 2021-2030 г.Тя се основава на предходната Стратегия за правата на хората с увреждания 2020-2020 г. и ще подпомага прилагането на Плана за действие по Европейския стълб социални права както и прилагането от ЕС и държавите – членки на ЕС на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Въпреки постигнатия прогрес през последното десетилетие по отношение на достъпа до здравеопазване, образование, пазар на труда и участие в политическите процеси, все още хората с увреждания са изправени пред множество пречки. Затова новата Стратегия поставя амбициозната цел да се осигури на хората с увреждания пълноценно участие обществения живот наравно с всичко останали.

За да се постигне целта на Стратегията, в нея са заложени ключови инициативи по три основни теми:

Права на гражданите на ЕС: Хората с увреждания имат същото право като останалите граждани на ЕС да се преместят в друга държава или да участват в политическия живот. Въз основа на опита на пилотен проект, който се провежда в осем държави, до края на 2023 г. Европейската комисия ще направи предложение за въвеждане на „Европейска карта на лице с увреждания“ за всички страни от ЕС. Тя ще улесни взаимното признаване на статута на хората с увреждания във всяка държава-членка, , като помага да се ползват от правото си на свободно движение и възможностите за социална подкрепа. Комисията също така ще работи в тясно сътрудничество с държавите-членки, за да осигури участието на хората с увреждания в изборния процес през 2023 г.

Независим живот и автономия: Хората с увреждания имат право да живеят самостоятелно и да избират къде и с кого искат да живеят. За да подкрепи независимия живот и включването в общността, Комисията ще разработи насоки и ще стартира инициатива за подобряване на социалните услуги за хора с увреждания.

Недискриминация и равни възможности: Стратегията има за цел да защити хората с уреждания от всяка форма на дискриминация и насилие. Цели се осигуряване на равни възможности в рамките на равендостъп до правосъдие, образование, култура, спорт и туризъм. Също така трябва да се гарантира равен достъп до всички здравни услуги и възможности за заетост.

Ограничаване на дееспособността (запрещение) – основен системен проблем в България

Според Стратегията ограничаване на дееспособността (в България - запрещение) е основна пречка пред хората с увреждания в три сфери:

Участие в демократичните процеси – съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН хората с увреждания имат право да участват в изборния процес както и в политическите процеси на вземане на решения на равни начала с останалите граждани. Въпреки това според Стратегията 800 000 европейски граждани са били лишени от правото си да участват в последните избори за Европейски парламент поради различни национални правила за ограничаване на дееспособността.

Достъп до възможности за работа – според Стратегията лишаването от дееспособност ограничава хората с интелектуални или психични увреждания да сключват договори или да започват собствен бизнес. По този начин предприемачеството и самостоятелната заетост за тези хора стават невъзможни.

Подобряване на достъпа до правосъдие, правна защита, свобода и сигурност – според Стратегията хората с увреждания все още нямат ефективен достъп до правосъдие. Този проблем е особено осезаем по отношение на хората поставени под запрещение.

Изведените в Стратегията проблеми свързани с ограничаването на дееспособността на хората с увреждания (запрещението) са в пълна сила по отношение на България. Въпреки че страната ни приема Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН преди девет години, с която се задължава да осигури равнопоставеността им пред закона, това не се е случило именно поради липса на реформа по отношение на запрещението.

Днес на хиляди запратени хора с увреждания в България не се позволява да участват в обществото. Не им е разрешено да работят, да се женят, да гласуват, да са свободни. Всичко се решава вместо тях.

Поради това България няма как да участва пълноценно в изпълнението на общите европейски политики за осигуряване на равно участие в обществения живот на хората с увреждания докато не се премахне запрещението. Алтернатива на този архаичен и нарушаващ правата на човека правен институт е подкрепеното вземане на решения – тоест човекът сам взема решенията, които го засягат, с подкрепа. Научете още по темата тук.

Източници:

Тази статия е час от поредицата "Правни новини за НПО"

#правниновинизаНПО