Един фолклорен празник събира, макар и виртуално, участници от цяла България

25 ценни послания от русенското село Бабово пътуват тези дни до различни краища на цяла България: Бърдарски Геран на запад и Ръжена на юг, Брадвари на север и Климентово на изток. Там живеят някои от участниците в шестия Фолклорен празник „Греяна ракия и зелева чорба от старовремската софра“. А посланията са наградите на победителите в различните конкурси на фолклорния празник: плакети, медали и … готварски престилки – логично заради профила на състезанията.

Пандемията тази година принуди организаторите отНародно читалище „Никола Вапцаров 1927 г.“, село Бабово да проведат голяма част от събитията виртуално – със снимки в отделните конкурси, вместо с лично присъствие. Празникът се провежда през най-студения месец – февруари – за шеста поредна година. Само че сега конкурсът за „най-автентична старовремска софра“ мина по снимки, както и тези за „най-напет юнак“ и „най-лична мома“. Готвенето на зелевата чорба (в този край това е ястие с месо и зеленчуци) стана наяве, а пет хиляди порции храна бяха раздадени на бедни, гладни и бездомни хора в Русенския край.

„Беше много трудно да изберем победителите, защото само по снимки трудно се преценява, но все пак успяхме. Търсим автентичните гозби, старите традиционни ястия и вид на трапезите. За юнаците и момите пък се надяваме да видим истинското облекло от раклите на бабите и това, че ценят старинните неща“, разказва Пепа Стоянова, секретар на читалището и основен двигател на фолклорния празник. „Много от участниците от далечните краища на България нямаше как да се включат, ако празникът се провеждаше на живо, по чисто финансови причини. Хората, особено по-възрастните, трудно пътуват, защото нямат пари. А така са съпричастни и създаваме нови приятелства“, обяснява Пепа Стоянова.

И наистина – журито раздава повече награди от първоначално предвидените, защото участниците са много и отвсякъде. Това е предимството на виртуалното провеждане, което поне малко компенсира тъгата по живото събитие.

Събитието сплотява местната общност, насърчава хората да търсят истинското общуване с наследството, да го ценят и оживяват. И това става през храната и традиционното облекло. Приятелите се превръщат в спонсори, доброволците работят и преди, и след празника. В предишните години, когато събитието се случва на живо, местните жени месят пити и точат баници за гостите на празника. И макар и трудно, привикват да продават направеното, за да възвърнат поне средствата, които са вложили.

Още за това как една идея мотивира местната общност за солидарност и активност вижте тук в предишна публикация на НПО Портала.

#регионалникореспонденти