English   14238 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Културата в Националния план за възстановяване и устойчивост

 
Културата в Националния план за възстановяване и устойчивост

Какви са реформите и стойността на инвестициите


На 20 юли 2021 г. служебното правителство на България публикува за обсъждане Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Планът се изготвя в контекста на най-новия инструмент, предложен от ЕК за „устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване“ на държавите-членки от кризата, породена от COVID-19, по-известен като „Следващо поколение ЕС“ или „Next Generation EU“.В момента инструментът дава възможност на България да се възползва от финансов пакет, възлизащ индикативно на около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми. Разпределението на тези суми се предлага именно чрез Националния план, което го превръща в изключително важен документ за бъдещото икономическо, политическо и социално развитие на страната, вкл. и на това в сферата на културата.


Националният план обхваща периода 2021 – 2026 г. и има за цел не само да помогне за възстановяване на икономиката, но и за нейното заздравяване и въвеждане в синхрон с паневропейски приоритети за екология, инвестиции, дигитална трансформация, заетост, растеж и др., вкл. т. нар. конвергенция – т.е. достигане на българските показатели до нивата на средноевропейските. Той е разпределен в четири основни стълба - Иновативна България, Зелена България, Свързана България, Справедлива България – както и десетки реформи и инвестиции.


Сферата на културата е представена в две от инвестициите, в стълба Справедлива България: 1. Култура и творчески индустрии в България: изграждане на приобщаваща, международно конкурентна и устойчива екосистема, с общ планиран ресурс от 96.8 млн. лева (79.7 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 17.1 млн. лева национално съфинансиране), както и 2. Дигитализация на музейни, библиотечни, аудиовизуални и архивни фондове с общ планиран ресурс от 67.5 млн. лева (58.3 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 9.2 млн. лева национално съфинансиране). Взети заедно инвестициите в сферата на културата, заложени в Плана възлизат на малко над един процент (1,12%) от грантовия пакет за България, предвиден от европейския механизъм, за който вече стана дума. Въпреки че сумата продължава да е безпрецедентно висока за културния сектор, тя е по-малко от призива на „Културния пакт за Европа“, който апелира за заделяне на минимум 2% от националните планове за подкрепа и развитие конкретно на културната сфера.


Българският план потвърждава щетите нанесени върху културната сфера в резултат на пандемията, както и нуждата от реакция спрямо вече установени в предходни години слабости, произтичащи от неефикасни културни и социални политики. Той цитира данни за близо 85% от разходите за култура от централния бюджет, които се разпределят за капиталови разходи, подкрепа на публичните културни организации и възнаграждения на персонала. В несправедлив достъп до средства остават малки фирми, организации с нестопанска цел и самостоятелни творци, за които е невъзможно развитие, устойчивост, изпълнение на обществено значимите цели, и още по-малко въвеждането на иновации.


Сред пакета от реформи и инвестиции за справяне с предизвикателствата в НПВУ се отличават:

  1. Реформиране на публичните разходи за културни и творчески индустрии в Национален фонд „Култура“ (НФК) – предложенията са за преминаване на делегиран бюджет на фонда, нови критерии и процедури за определяне на Управителен съвет и ръководство, увеличаване на служителите, вкл. повишаване на квалификацията им. Предвижда се създаване на изследователско звено в НФК за осъществяване на културни анализи и стратегическо планиране, партниране с академичната общност и бизнеса. Планирани са още усъвършенстване на електронната система за вътрешни и външни административни процеси и услуги; електронен регистър на самонаетите в сектора (или регистър на т.нар. „статут на независим артист“ с цел покриване на осигурителни рискове и данъчни облекчения, произтичащи от него); дигитална платформа за представяне на всички културни продукти, създадени с подкрепата на фонда и т.н.
  2. Подкрепа за европейско културно сътрудничество – това би била схема за безвъзмездна помощ, управлявана от НФК, която да подпомага международното разпространение на български културни продукти, създаването на копродукции и участие на български представители в международни платформи за изкуства.
  3. Подкрепа за развитие и достъп на публиката – тя отново се разпознава, като част от ангажиментите на НФК и цели разпространението на съвременни европейски културни продукти в 28 български града, обхващащи шестте планови региона на страната, както и населени места със слабо развит икономически и културен статус.
  4. Ново поколение местни политики за култура – планира се създаването на програма, чиято цел би била децентрализация и развитие на местни културни политики, вкл. финансиране на местно ниво и прогнозиране на общински бюджети за култура. Тази схема за безвъзмездна помощ от НФК би била достъпна за големи и малки общински администрации.
  5. Изграждане на капацитет за културната администрация и оператори в сектора – това би довело до развитие на нови умения и компетенции за стратегическо планиране и добро управление на културната администрация, както и за създаване на нови бизнес модели и иновативни подходи в самия културен сектор.
  6. Изготвяне на единни стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудиовизуално съдържание – Планът вменява реформите и инфестициите в тази област на Министерство на културата. Те засягат създаването на единни стандарти за дигитализация и единна методология за провеждане на координирана дигитализация.
  7. Придобиване на единна платформа за дигитализация и достъп, както и на център за съхранение на дигитализираното съдържание – в същината си тази реформа би дала възможност за натрупване на дигитализираното съдържание от музеи, библиотеки, БНФ, БНР, БНТ и БТА, както и публичен и защитен достъп до него от всяка точка на света за целите на образованието, науката, туризма, институциите и т.н.

Кои са останалите реформи и какви точно инвестиции са предвидени за осъществяването им, можете да прочетете в самия НПВУ на: https://www.nextgeneration.bg/14(на български език). Планът е публикуван и навлиза в процедура на обсъждане на национално ниво, след като в отминалите седмици получи принципното съгласие на Европейската комисия за своето съдържание и цялостна философия. В този смисъл следващите месеци са ключови за постигането на по-добри условия и бъдеще на българския културен сектор, основани на конструктивни предложения и залагане на реформи с дългосрочен ефект. След 1991 г. националният бюджет за култура или намалява като процент от БВП или се запазва в рамките на около 0.4 – 0.6%, като от години нито една държавна администрация не успява да се пребори за повишаването му, но сега, чрез НПВУ, секторът има допълнителна възможност да стъпи заслужено в центъра на националния дебат за възстановяване и устойчивост, заемайки ролята си на градивен елемент на обществото, в което бихме искали да заживеем.



Снимка: ShonEjai from Pixabay

 

Публикацията е част от проекта #културниполитики, който се осъществява с подкрепата на Столична община.

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО в България и се осъществява с подкрепата на Столична община. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани. Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.



Публикувано от:

Културна фондация А 25

Сходни публикации

ИПИ с покана за пресконференция. Нов подход към социалната защита: предложения на ИПИ за реформи в социалните трансфери и услуги

Покана за събитие: Предложения на ИПИ за реформи в социалните трансфери и услуги (10 август 2022) ПОКАНА за пресконференция Нов

Подкрепа за нови проекта в областта на детското правосъдие

Подкрепа за нови проекта в областта на детското правосъдие

Министерството на правосъдието, като Програмен оператор на програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм (НФМ), подписа

Седми брой на информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация за 2022

На Вашето внимание е седмият брой на информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация за 2022 г.    Събития: Изпращайте