English   14165 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Културата в Националния план за възстановяване и устойчивост

 
Културата в Националния план за възстановяване и устойчивост

Какви са реформите и стойността на инвестициите


На 20 юли 2021 г. служебното правителство на България публикува за обсъждане Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Планът се изготвя в контекста на най-новия инструмент, предложен от ЕК за „устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване“ на държавите-членки от кризата, породена от COVID-19, по-известен като „Следващо поколение ЕС“ или „Next Generation EU“. В момента инструментът дава възможност на България да се възползва от финансов пакет, възлизащ индикативно на около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми. Разпределението на тези суми се предлага именно чрез Националния план, което го превръща в изключително важен документ за бъдещото икономическо, политическо и социално развитие на страната, вкл. и на това в сферата на културата.


Националният план обхваща периода 2021 – 2026 г. и има за цел не само да помогне за възстановяване на икономиката, но и за нейното заздравяване и въвеждане в синхрон с паневропейски приоритети за екология, инвестиции, дигитална трансформация, заетост, растеж и др., вкл. т. нар. конвергенция – т.е. достигане на българските показатели до нивата на средноевропейските. Той е разпределен в четири основни стълба - Иновативна България, Зелена България, Свързана България, Справедлива България – както и десетки реформи и инвестиции.


Сферата на културата е представена в две от инвестициите, в стълба Справедлива България: 1. Култура и творчески индустрии в България: изграждане на приобщаваща, международно конкурентна и устойчива екосистема, с общ планиран ресурс от 96.8 млн. лева (79.7 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 17.1 млн. лева национално съфинансиране), както и 2. Дигитализация на музейни, библиотечни, аудиовизуални и архивни фондове с общ планиран ресурс от 67.5 млн. лева (58.3 млн. лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 9.2 млн. лева национално съфинансиране). Взети заедно инвестициите в сферата на културата, заложени в Плана възлизат на малко над един процент (1,12%) от грантовия пакет за България, предвиден от европейския механизъм, за който вече стана дума. Въпреки че сумата продължава да е безпрецедентно висока за културния сектор, тя е по-малко от призива на „Културния пакт за Европа“, който апелира за заделяне на минимум 2% от националните планове за подкрепа и развитие конкретно на културната сфера.


Българският план потвърждава щетите нанесени върху културната сфера в резултат на пандемията, както и нуждата от реакция спрямо вече установени в предходни години слабости, произтичащи от неефикасни културни и социални политики. Той цитира данни за близо 85% от разходите за култура от централния бюджет, които се разпределят за капиталови разходи, подкрепа на публичните културни организации и възнаграждения на персонала. В несправедлив достъп до средства остават малки фирми, организации с нестопанска цел и самостоятелни творци, за които е невъзможно развитие, устойчивост, изпълнение на обществено значимите цели, и още по-малко въвеждането на иновации.


Сред пакета от реформи и инвестиции за справяне с предизвикателствата в НПВУ се отличават:

  1. Реформиране на публичните разходи за културни и творчески индустрии в Национален фонд „Култура“ (НФК) – предложенията са за преминаване на делегиран бюджет на фонда, нови критерии и процедури за определяне на Управителен съвет и ръководство, увеличаване на служителите, вкл. повишаване на квалификацията им. Предвижда се създаване на изследователско звено в НФК за осъществяване на културни анализи и стратегическо планиране, партниране с академичната общност и бизнеса. Планирани са още усъвършенстване на електронната система за вътрешни и външни административни процеси и услуги; електронен регистър на самонаетите в сектора (или регистър на т.нар. „статут на независим артист“ с цел покриване на осигурителни рискове и данъчни облекчения, произтичащи от него); дигитална платформа за представяне на всички културни продукти, създадени с подкрепата на фонда и т.н.
  2. Подкрепа за европейско културно сътрудничество – това би била схема за безвъзмездна помощ, управлявана от НФК, която да подпомага международното разпространение на български културни продукти, създаването на копродукции и участие на български представители в международни платформи за изкуства.
  3. Подкрепа за развитие и достъп на публиката – тя отново се разпознава, като част от ангажиментите на НФК и цели разпространението на съвременни европейски културни продукти в 28 български града, обхващащи шестте планови региона на страната, както и населени места със слабо развит икономически и културен статус.
  4. Ново поколение местни политики за култура – планира се създаването на програма, чиято цел би била децентрализация и развитие на местни културни политики, вкл. финансиране на местно ниво и прогнозиране на общински бюджети за култура. Тази схема за безвъзмездна помощ от НФК би била достъпна за големи и малки общински администрации.
  5. Изграждане на капацитет за културната администрация и оператори в сектора – това би довело до развитие на нови умения и компетенции за стратегическо планиране и добро управление на културната администрация, както и за създаване на нови бизнес модели и иновативни подходи в самия културен сектор.
  6. Изготвяне на единни стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудиовизуално съдържание – Планът вменява реформите и инфестициите в тази област на Министерство на културата. Те засягат създаването на единни стандарти за дигитализация и единна методология за провеждане на координирана дигитализация.
  7. Придобиване на единна платформа за дигитализация и достъп, както и на център за съхранение на дигитализираното съдържание – в същината си тази реформа би дала възможност за натрупване на дигитализираното съдържание от музеи, библиотеки, БНФ, БНР, БНТ и БТА, както и публичен и защитен достъп до него от всяка точка на света за целите на образованието, науката, туризма, институциите и т.н.

Кои са останалите реформи и какви точно инвестиции са предвидени за осъществяването им, можете да прочетете в самия НПВУ на: https://www.nextgeneration.bg/14 (на български език). Планът е публикуван и навлиза в процедура на обсъждане на национално ниво, след като в отминалите седмици получи принципното съгласие на Европейската комисия за своето съдържание и цялостна философия. В този смисъл следващите месеци са ключови за постигането на по-добри условия и бъдеще на българския културен сектор, основани на конструктивни предложения и залагане на реформи с дългосрочен ефект. След 1991 г. националният бюджет за култура или намалява като процент от БВП или се запазва в рамките на около 0.4 – 0.6%, като от години нито една държавна администрация не успява да се пребори за повишаването му, но сега, чрез НПВУ, секторът има допълнителна възможност да стъпи заслужено в центъра на националния дебат за възстановяване и устойчивост, заемайки ролята си на градивен елемент на обществото, в което бихме искали да заживеем.



Снимка: ShonEjai from Pixabay

 

Публикацията е част от проекта #културниполитики, който се осъществява с подкрепата на Столична община.

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО в България и се осъществява с подкрепата на Столична община. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани. Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.



Публикувано от:

Културна фондация А 25

Сходни публикации

Безплатни консултации за граждански организации, групи и активисти

Безплатни консултации за граждански организации, групи и активисти

Забелязали сте проблем в своето населено място?Наблюдавате неправилни действия, които се отразяват пагубно върху околната

Кърджали за теб

Кърджали за теб

„Сдружение инициатива за развитие-Кърджали решава“ е партньор на Община Кърджали в реализирането на  проект  „Вход за граждани“

Институт за пазарна икономика: Успехите и провалите на българските правителства 1998 - 2020 г.

Автор: ИПИ / 20.09.2021Преглед на одитните доклади на Сметната палата, седмо изданиеИзследването „Успехите и провалите на