Кампания за устойчиво използване на лечебните растения в България
България притежава изключително разнообразие от лечебни растения. По количество произведени билки на единица площ сме на едно от първите места в света и превъзхождаме големи производители и износители като Индия и Китай.
В ЕС няма друга страна с такова разнообразие и богатство от диворастящи лечебни изделия. Затова сме и единствената страна в съюза, която има Закон за лечебните растения.
Билките са ценен национален ресурс, който трябва да пазим и ползваме устойчиво, за да се лекуваме с тях, за да дават поминък за поколения напред. За тази цел е необходимо да се знае какви видове и какви количества лечебни растения съществуват, за да се вземат правилни решения за ползването на ресурсите от всеки вид, така че той да се самовъзобновява.
Как подготвяме нашите деца да познават, да опазват и да използват това природно богатство?
В репортажа, изрлъчен в предаването "12+3" малката Венета разказва, че познава билките от разказите на баба си.
Петя Томова - начален учител от 18-СОУ "Уилям Гладстон" обобщава знанията, които получават децата до 4 клас. Тя казва, че има само по един час на година за запознаване на децата с лечебните растения. И учителите от началния курс разчитат на извънкласните занимания - излети сред природата, зелени училища. И на своята изобретателност. Тя споделя, че нейните ученици правят доклади, събират билки, изучават ги, описват ги.
Остава ни надеждата, че порасналите, мотивирани, отговорни и предприемчиви млади хора могат да получат добро образование по темата. Доц. Екатерина Кожухарова - преподавател във Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София смята, че имаме шанс да стъпим на добро образование, за да запълним тази ниша от нашето станство: Тя разказва за обучението на студентите: Имаме и лятна практика - ходят на терен , събират растения , изсушават ги, определят ги, научават характерните белези, по които могат да ги различават едни от дуги. Освен това по фамакогнозия събират растенията и се научават как точно да ги изушат, така че да не се загубят лечебните им свойства. Защото тези биологично активни вещества по същество са химични съединения. Те търпят промени в замисимост от начина, по който се съхраняват.
Доц. Кожухарова уточнява какво не знаем за билките:
Много хора смятат, че като е нещо от природата - то значи не е вредно. Щом е натурално - значи е полезно. Обаче много растения са токсични. Много е
погрешно схващането, че щом е билка - само лекува
И ако се върнем към традицията на Еньов ден - каква е дозата истина в
легендите, доц.Кожухарова смята, че не е чиста измишльотина. Традициите са полезни. Народната медицина е основният източник за научни изследвания
Идеята е, че натрупването на билогоичноактивните вещества, (химичските
съединения в растенията, които са причината за лечебното действие) имат
денонощна динамика и сезонна динамика и за това събирането трябва да се
прави в определено време на годината което хората са научили емпирично в продължение на хилядолетия, за това тези поверия не са чиста
измишльотина а традиционно знание.
Статистиката показва, че около 200 хиляди души у нас получават приходи от ползването на лечебните
растения. Но, ако се образоваме и подготвяме по темата коректно,
използващите лечебни растения професионално, биха могли да станат и
много повече. Специалисти в сектора твърдят, че една четвърт от
населението на България може да се изхранва от различни дейности,
свързани с лечебните растения.
Чуйте повече тук.
Автор: Васка Начкова
Източник: БНР , 27 юни 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
Фондация „По-диви Родопи“ разширява дейността си в нов приоритетен район
Фондация „По-диви Родопи“ поема нова решителна крачка за връщането на дивата природа в Родопите, като за целта разширява
Започва пилотен проект за възстановяване на реките от водосбора на река Янтра
Експерти от неправителствени и научни организации, подкрепени от отговорните институции, ще проучват възможността за
Екоорганизация ще заснеме пет филма за влажните зони по Северното Черноморие
Започват снимките на пет късометражни филма за живота около влажните зони „Езеро Дуранкулак“, „Шабла-Езерец“, „Казашко“ и „Ятата
