English   14238 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Ключовите данни за Европа и България са ключови данни и за културните ни политики

 
 

„Важно е статистическата информация да бъде достъпна, за да може потребителите, било то държавни институции, частни фирми или изследователи, да ги използват за по-нататъшни анализи” – казва през месец май т.г., в свое интервю за „Капитал“, Марияна Коцева, директорка на Евростат, а по-рано оглавяваща и Националния статистически институт. 

На 14 юли 2022 г. статистическата служба на ЕС публикува петия от поредицата годишни доклади „Ключови данни за Европа“ („Key Figures on Europe”), който съдържа индикатори, съществени за по-доброто разбиране на приликите и разликите между държавите-членки, както и за адекватното вземане на решения, базирани на данни. Въпреки че не съдържа самостоятелна статистика, свързана със сферата на културата, докладът дава информация за социални, икономически и екологични процеси, които неизменно ще повлияят върху културното съдържание, културното потребление и изобщо поведението на културните оператори на национално и европейско ниво. Ето и някои от ключовите данни и заключения на доклада, които правят впечатление: 
  • Задълбочава се разликата в броя население между държавите – така ако жителите на Малта през 2022 г. са половин милион, то тези на Германия са 83 200 000, а Германия, Полша, Франция, Италия и Испания взети заедно представляват 66% от цялото на население на ЕС (възлизащо на около 447.2 млн.). Това неизменно поставя различни изисквания в политиките по достъп до културно съдържание, културна инфраструктура, държавно финансиране и т.н. между двата типа държави, като България е от първия тип.
  • Въпреки че броят население на ЕС остава относително стабилен, тенденцията е за бавен спад, така че до 2080 г., населението на стария континент взето заедно, ще представлява едва 3.9% от цялото население на планетата. Този спад, в комбинация с бързото нарастване на населението в останалата част от света, ще доведе до това през 2080 г. по-малко от един на всеки 25 човека да живеят в Европа. Интересно да се проследи би било как това ще се отрази на външните културни политики на държавите-членки, а и на политиките за международно културно сътрудничество на ЕС, дигитализация и архивиране, дългосрочно опазване и социализация на културното наследство на континента. На този фон, за последните 10 години промяната в броя населението на България е в отрицателна посока, но намалянето се дължи почти изцяло на нивото на смъртността и в много по-малка степен на емиграцията. Дали това означава, че възрастовата граница на аудиторията в изкуствата нараства, е тема за размисъл, от важност за създателите на културно съдържание у нас. 
  • 9,7% от учениците в Европа отпадат от училищната система в първите години от средното си образование и България е на 6-то място в тази статистика, с данни от 12%, т.е. над средното за Европа. На фона на прогнозите за застаряващо население, необразованите млади граждани поставят страната ни в слаба икономически и социална позиция. Тази тенденция е предизвикателство и за културните политики, които трябва да бъдат натоварени още по-силно с образователни функции, които да компенсират поне частично негативните тенденции, преди които сме изправени. Интересен пример за образователни приоритети в  сферата на изкуствата и културата би била Румъния, която всъщност оглавява класацията за ранно отпадане от училище. 
  • Като добър отличителен белег в българската образователна система следва да се открои факта, че между 70 – 75% от учениците в средното образование изучават поне един или два чужди езика. Това са над средните 60% са ЕС, което наред с други ползи, би позволило развитие на тези млади хора в потребители освен на национално, така и на чуждоезиково културно съдържание, неограничено от превод на български език. 
  • През 2022 г. близо 4 млн. млади граждани на ЕС завършват университет. 6.1% момичета и 3.1.% момчета от тях, избират висшето им образование да бъде в сферата на хуманитарните науки и изкуствата. Това е четвъртата най-предпочитана сфера на развитие след бизнес, администрация и право, строителство и инженерство и след здравеопазването. От една страна данните показват, че секторът остава феминизиран, а от друга потвърждава културата и креативността, като съществен фактор сред високообразованите млади хора в Европа. Подобни са данните на Националния статистически институт за завършилите висше образование у нас – най-голям дял сред бакалаврите за 2021 г. са предпочели Бизнес и администрация (5642), Обществени науки, Технически науки и професии, ИКТ и Здравеопазване, като след тях се нареждат Изкуствата (1003 бр.). В този контекст предизвикателство за българската културна политика ще бъде да търси механизми за приобщаване от една страна на увеличаващото се застаряващо население, от друга на млади хора отпаднали в ранен етап от училище, за които вече стана дума, а от трета – на висококвалифицирани професионалисти. 
  • Към горната социална картина от нашата страна следва да се добави и това, че към 2020 г. България остава държавата с най-голяма заплаха за населението от бедност и социално изключване в ЕС. Ако за Европа такива са 21.5% от гражданите, то в България са 32.1%. Много честно като инструмент за приобщаване до културно съдържание на финансово възпрепятстваното население се прилагат ниската стойност на билетите за културни събития или изцяло на безплатен вход за тях, но това категорично не може да бъде устойчив механизъм за въвличане в културния живот на обществото на изправените пред бедност. А такъв продължава да липсва.
Още подробности за това какви са тенденциите в туризма в Европа и къде се намира страната ни спрямо тях, какви са екологичните предизвикателства и наболелите въпроси в заобикалящите ни екосистеми, можете да прочетете в доклада на Евростат. Независимо дали това харесва на заинтересованите страни в сферата на културата у нас и в Европа, тенденцията е Съюзът и националните правителства да взимат всички тези фактори предвид, когато планират политиките в сферата на културата, най-вече заради обвързаността им и взаимната зависимост. А отвъд това, във времето на фалшивите новини, хибридни и реални атаки, на непроверено съдържание в медиите и социалните мрежи статистическите данни на европейската статистическа служба и на националните институти са по-нужни от всякога, за да гарантират истинността по дадена тема и да покажат тенденции, на база на които да се градят стратегии и политики. 

Снимки: стоп кадри на Евростат

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани.

Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.

През 2022 г. рубриката #културниполитики се осъществява по проект „А25/2022“, финансиран по програма „Едногодишен грант 2021" на Национален фонд „Култура“.




Публикувано от:

Културна фондация А 25

Сходни публикации

Коронованият ангел на милосърдието (видео)

Коронованият ангел на милосърдието (видео)

Сдружение „Българска история" представя видео за мащабната благотворителна и милосърдна дейност на царица Елеонора Българска.

Най-много четат българите на възраст между 40 и 65 години

Най-много четат българите на възраст между 40 и 65 години

Най-много четат българите на възраст между 40 и 65 години, казва председателят на Асоциация „Българска книга“ Десислава

Пламена Стоянова: „Бих прошепнала на творците - бъдете свободни! Бъдете себе си!“

Пламена Стоянова: „Бих прошепнала на творците - бъдете свободни! Бъдете себе си!“

Пламена Стоянова е автор на разказа „За дружното живеене и правото на сдружаване“, който спечели Първо място