Властта на гражданите: Селските райони имат своя потенциал за туризъм, бизнес и култура (аудио)

Чуйтие епизода

Българските селски райони привличат все повече хора и интерес, но в същото време все още се справят с основни затруднения, които ги нареждат на второ място. Често самите общности стават генератор на идеи, които накланят везните към положителна страна.

През 2015 година се появява събитието „Джаз под звездите на Деветашкото плато“, организирано от сдружение „Деветашко плато“. Събитието предоставя освен набор от прекрасна музика, преживяване като във ферма – ядене на плодове от самите дървета, спане в реновирани конюшни и много фермерски инициативи. Десет села и три града - Летница, Ловеч и Севлиево, работят за превръщането на района в място за туризъм и бизнес. Инициатор на начинанието е Ива Таралежкова, която започва промяната от село Кърпачево в близост до Крушунските водопади, защото е родното село на съпруга ѝ. Тя се влюбва в мястото и решава да го измъкне от безвремието.

„С хората от селото започнахме да мислим как можем да накараме хора, идващи за два часа до Деветашката пещера, и тези, идващи за два часа до Крушунските водопади, да дойдат за повече време в нашите села. Разгледахме географски района и осъзнахме, че всички тези забележителности са разположени на Деветашкото плато. Обиколихме всички села, говорихме с кметовете и трите общини. Дойде идеята, че туризмът е нещото, което може да върне района към икономическо развитие. Тогава имаше едва 12 легла в Крушуна, сега в селата има по десетки къщи за гости“, разказва Ива.

Сдружението извършва дейността си главно чрез проектно финансиране. Освен че разчита на мрежата "Форум гражданско участие", то се бори и за изпълнение на закона за юридическите лица с нестопанска цел за отделяне на държавен бюджет за граждански организации. Но главното финансиране идва от международни програми и от дарители.

Платформа Агора, от своя страна, работи също за развитието на активни общности, но на национално ниво. В началото екипът работи седем години по голям проект на Министерството на културата за развиване на българските читалища като общностни центрове. След края на проекта продължават да работят с читалища, но се фокусират върху местните общности.

„Какво означава една общност да е активна – хора, които могат заедно да градят своето бъдеще. Които стъпват стабилно на своето минало, на ценностите си, на своя ресурс и могат да осмислят общото си развитие. Оказа се, че малките общности имат нужда от външен катализатор, за да се случи това“, казва Емилия Лисичкова.

Не е лесно да мобилизираш толкова хора. Сдружението използва т. нар. подходи на участието, при които общността се включва и планира какво ще се прави за самата нея. Важно е да се намерят общите точки, въпреки разнообразните мнения. Важно е също да се започне с малки стъпки, които да надграждат. Освен да работят като външни катализатори, сдруженията инвестират в местните лидери, организация или един човек, който има доверието на хората. Организират се постоянно местни дискусии за поставяне на проблеми и взимане на решения. А проблемите са горе-долу еднакви навсякъде – започва се винаги с безработицата, бедността, демографската криза и лошата пътна инфраструктура, за да се стигне до конкретен проблем, който хората заедно могат да решат. Като например да се ремонтира чешма или да се асфалтира път.

Основна цел на платформа Агора е създаване на устойчив местен ресурс. Интересен модел, който продължава досега, е насърчаването на общините сами да създават общински фондове за подкрепа на местни инициативи. Достъп до фондовете имат читалища, настоятелства на училища и детски градини, малки организации, дори неформални граждански обединения. Засега подобни фондове в различни варианти има в девет общини.

#власттанагражданите.