Полезни въпроси за цялостна политика по привличане на публики в музеите

Така може да се резюмира резултатът от едно съвсем скорошно изследване сред група финландски музеи, посветено именно на нуждата от разработване на цялостна политика за привличане и ангажиране на публики. Публикуван под формата на наръчник или дори чек-лист, той помага на музеите да структурират свои насоки и механизми за работа с публиките, според собствените си специфики. Целта му е да ги поведе към социално, културно, екологично и икономически устойчиво развитие, да усили тяхното въздействие и да ангажира все повече хора към културното наследство. 

Наръчникът е построен върху поредици от въпроси, по различни теми, изведени след проучване на KAMU Espoo City Museum сред широк кръг финландски музеи в периода 2021 – 2022 г., отразявайки актуални процеси и промени както в музейната работа, така и в глобалния ред от този период. 

Въпреки, че е насочен основно към музеите, наръчникът свободно може да се прилага и за друг тип културни институти, които имат желание да изготвят цялостна стратегия за работа с аудиторията си, помагаща им да извършват ежедневните си дейности, да наблюдават и обмислят реакциите на посетителите си, да организират по-добре услугите и съдържанието, които предлагат. Всичко това обаче съобразено и с наличните им ресурси. Ето и някои от въпросите и темите, в които наръчникът повежда ползвателите: 

Защо музеят се нуждае от такава? Как ще се обезпечи тя? Предвиждат ли се нови хора, които да я изпълняват? Как ще се актуализира? Кои въпроси няма да включва?

Кой ще бъде въвлечен в изготвянето на тази политика? Как ще бъде избран? Кои са заинтересованите страни в процеса и как ще гарантирате многообразието им от гледни точки? За да подготвят своята стратегия KAMU Espoo City Museum, например, включват целия си персонал, от всички отдели на музея, в работилници, работни групи, дискусии и други формати. 

Въпросите в тази секция би следвало да дадат яснота на музея, разработващ стратегията си, за това доколко е важно публиките му да се чувстват ангажирани с музея, какво самият музей разбира под „въвличане“ и какво разбира под „публики“ (клиенти, посетители, ползватели, местни граждани, специфични общности и др.). Кой се грижи за въвличането им и приоритизират ли се групи от тях? Какво от досегашните дейности се мисли като въвличане на публиките: музейно образование, педагогически занимания, образователни програми, програми по изкуства и т.н. Работейки по тези въпроси Turku Museum Centre, установява, че най-голямото разминаване в неговия екип е от една страна в цялостното разбирането за това, какво е „привличане на публики“ и от друга защо то е важно.  

Поредица от въпроси в тази част на наръчника помагат да се разбере какви са всъщност подозираните и неподозираните ресурси на музея, които позволяват по-пълноценно ангажиране на публиките. Кои са членовете на екипа, които пряко работят с публиките, какви умения са им нужни, за да го правят? Ако има стремеж към разнообразни публики, как това разнообразие присъства в екипа на музея? Освен човешките ресурси сред останалите фактори, по които докладът насърчава да се мисли, са работната култура в музея, колекциите и артефактите, с които разполага (тематично, географски и времево), пространствата, финансирането и партньорите (други музеи, неправителствени организации, образователни институции, компании, мрежи, доброволци и др.).

Целият документ е публикуван тук и работата с него благоприятства по-доброто позициониране на музеите, тяхната експертиза и многопластови функции в обществото. Той обаче представлява и чудесен инструмент не само за създаване на цялостна политика за работа с публики, но и за проверка на състоянието и разбиранията сред различните звена в културните институти. 

снимки: Birgit Böllinger, Ron Porter, Berlinofx за Pixabay.