КЛЮЧ Unplugged: сигурността на обществото (видео)

В последно време светът е изпълнен с насилие и чувството за сигурност все повече ни напуска. Каква е ролята на институциите, за да подсигури сигурността ни, какви са собствените ни отговорности, за да не изпадаме в риск или да не рискуваме живота на другите? По тези и други въпроси разговарят Радостина Якимова, директор на Фондация „Общество и сигурност“, и Александър Куманов от Фондация „Четиридесет и две“.

През 2012 година Радостина започва да работи като ръководител „Проекти“ към Синдикална федерация на служителите на МВР – т. нар. протестиращ синдикат. В рамките на спечелен проект за намаляване на стреса сред служителите се организират 20 фокус групи в цялата страна, а отговорите са потресаващи.

„Още тогава се говореше за политическите назначения, за несигурността в системата, за „чадъри“, за сринатия имидж на институцията. И понеже всичко водеше към това, че МВР трябва да се промени цялостно и устойчиво, една година по-късно направихме визия за това как да се проведе необходимата реформа. Взе се решение, че този процес трябва да бъде воден от неправителствена организация, защото законът за МВР изрично упоменава, че синдикатът няма право да коментира и да се намесва в управлението на министерството. Поканихме неправителствени организации с подходящата експертиза, но всички отказаха. Спасението се оказа в ръцете на давещите се и синдикалната федерация реши да създаде неправителствена организация „Общество и сигурност“, разказва Радостина.

Фондацията още се двоуми как точно да определи дефиницията на думата „сигурност“ и какво точно върши МВР. Интерпретацията ѝ е, че МВР предлага услуга. Услугата сигурност. Ако институциите, които управляват сигурността, не работят, хората не могат да се развиват, не могат да създават общности. А тъй като живеем в изключително несигурна държава, в която институциите са абдикирали, национална черта е да се оправяш сам.

Услугата сигурност, предоставяна от МВР, струва на държавата милиард и половина лв. Данните от Евростат към 2020 година сочат, че България има 419 полицаи на 100 000 население. Статистиката се увеличава от служителите на Гранична полиция, които наброяват 8000. Все още съществува и униформената бюрокрация – хора, които имат полицейски правомощия, но изпълняват административна длъжност. Към момента щатната бройка в МВР е 49 500.

„Първото необходимо условие за една правилна реформа е да имаш отговорни политици, които да осъзнаят, че вътрешната сигурност и обществен ред са държавна политика и независимо кой е на власт, се изготвя една програма на това ведомство и всяко правителство я следва. Задължително условие е да се попитат служителите на МВР, които са и граждани с права и задължения, какво им пречи, какво им липсва, как биха подобрили работата си“, казва Радостина.

През последните години са инициирани множество срещи между служители и управляващи, регионални форуми, национални дебати, срещи с кандидати за депутати и др., на които се представя визия за устойчива реформа за МВР. По време на срещите има съгласие от страна на политиците, но в действителност нищо не следва. Пари за реформа също няма. В момента бюджетът покрива базовите разходи, дори униформите са дефицитни и неподходящи.

„Ние сме наясно, че има гнили ябълки в системата на МВР, както ги има във всяка институция. Въпросът е как се изчиства сама системата и доколко има филтър още на ниво вход, който не допуска тези хора да работят в нея. Тези дни извадих информацията за щата на дирекция „Вътрешна сигурност“, която трябва да се занимава именно с проблемите вътре в системата. Оказа се, че има около 200 позиции, от които 30% са вакантни. Отделно няма хора на качествено ниво, които отговарят за психичното здраве, защото една голяма част от корупцията в системата се случва вследствие на стрес и натоварване. А няма хора, тъй като служителите в Институт за психично здраве и развитие са към 120“, подчертава Радостина.

Според нея трябва да има промени и в политиката по подбор и кариерно развитие на полицаи. Не само да се обсъдят специфичните физически критерии, които трябва да покрият отделните полове, но и кандидатите да са образовани и грамотни хора, които познават нормативите и знаят как да боравят с тях.

За да се осъществи промяната, важен е и народът. Според фондацията обратната връзка от гражданите е много полезна, защото все още се учи в движение. Иска също те да разберат, че в системата има много хора, които искат реформа, да не се генерализират негативите, да бъдат по-критични, да разберат, че са от една и съща страна на барикадата.




Предаването е реализирано в рамките на проект „Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg) по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът се изпълнява от Фондация Дарик в партньорство с Фондация 42 и НПО Портала. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
#власттанагражданите.