Найлоновите торбички не са неизтребимо зло

Милите найлонови торбички – революционното удобство, въведено в средата на миналия век, се превръща в един от най-острите проблеми на околната среда. Те са сред най-бавно разградимите материи – понякога до 1000 години. А и рециклирането им си остава технически по-трудно. Статистическите данни са унищожителни. В света се използват всяка минута 1 милион пластмасови торбички при средностатистически полезен живот на една от тях 12 минути, след коeто се превръща в отпадък. В ЕС годишно се употребяват 800 000 тона такива пликчета, а се рециклират едва шест процента. Немалка част от тях, носени от вятъра или водните течения, тръгват на пътешествие с еднопосочен билет из Световния океан и Космоса. Има ги дори в леда на полюсите. Учените ги намират и в коремчетата на рибите и птиците, понякога с летално въздействие за организма им. А чрез тях попадат и в нашата хранителна верига. Заради всичко това се появи и такова нещо като Световен ден за свят без полиетиленови торбички.

У нас той бе отбелязан с флашмоб „Извади главата от торбата и виж проблема", проведен в Централните хали на София. Организатор бе екосдружение „За Земята", член на международната организация „Приятели на Земята". През 2012 г. в България бе въведена забрана за безплатно използване в търговската мрежа на най-тънките и най-масово разпространени найлонови торбички. Трябваше поетапно да последват забрани и за по-плътните от тях. Това все не се случва.

Има ли ефект от направената първа стъпка и какви са българските измерения на проблема?

„Нашите измерения са ясно видими и по канавките на улиците, и особено около сметищата от открит тип, където можем да се полюбуваме на околните дървета, окичени като коледни елхи с разноцветни найлонови пликчета", е отговорът на Евгения Ташева, координатор по програмата „Нулеви отпадъци" на „За Земята". „Поради това, че са много леки, найлоновите торбички не обичат да стоят в контейнерите и имат свой независим живот, и свой дълъг път по вятъра и водните течения. Предприетите мерки бяха замислени добре, но под натиска на производителите на полиетиленови торбички в последния момент се направиха промени, които опорочиха идеята. Сега в магазина не всяка торбичка е таксувана, а само най-тънките. На практика ценовият сигнал към потребителя липсва и според нас осезаем резултат няма. Не ни е известно МОСВ да е оповестило някаква официална информация за въздействието на предприетата първа стъпка."

Въведената забрана за безплатно използване на найлоновите торбички за еднократна употреба в България бе за тези с дебелина до 25 микрона, докато според критерия на ЕК плик за многократна употреба е този с дебелина над 50 микрона, т. е. два пъти по-голяма дебелина. Това е измерението на постигнатия компромис с полиетиленовата индустрия. Междувременно ЕК обсъжда пълна забрана за полиетиленовите торбички до 2019 г.

Алтернатива има, бе едно от посланията на флашмоба на „За Земята".

„Решенията са многообразни и многоцветни", твърди Евгения. „Това са на първо място платнените торбички, които могат да бъдат използвани стотици пъти и години наред. Нищо революционно ново, а само добре забравено старо от средата на миналия век. Съществуват действително по-дебели полиетиленови торбички, които търпят да бъдат използвани повече пъти, отколкото най-често срещаните им братовчедки, най-тънките. Но, рано или късно и те ще се превърнат в отпадък, който е трудно разградим. При всички положения, използването на невъзобновяем източник като петрола за производство на пластмасови изделия, които имат сравнително ограничен живот, не е приемливо. Неговата приоритетна употреба би трябвало да бъде транспорта, като абсолютно незаменимо гориво. Докато еднократните опаковки могат да имат свои разградими заместители. Като например био пластмасите, които се произвеждат от растения като царевица, картофи, зърнени и много други култури. Постоянно се разработват нови и нови. На външен вид приличат на пластмасата и имат подобни свойства, но подлежат на разграждане чрез копмостиране и връщане обратно в почвата."