Протест на жителите на Кресна за магистрала „Струма“ извън Кресненския пролом
02 юни 2023 г.
Жители на Кресна се събират в 17:30 ч. на 02 юни, петък, на градския площад на протест за истинска магистрала извън Кресненския пролом и запазване на сегашното трасе Е-79 като алтернативен път.
Протестите за магистрала извън дефилето продължават почти всеки ден. Те изразяват волята на жителите на Кресна, която е ясна от години. Още през 2017 г., в рамките на обществените обсъждания, местните хора, експерти, еколози, активни граждани, рафтъри заявиха позиции против този вариант през дефилето и разделяне на магистралата на две трасета в двете посоки — едното през дефилето, другото извън него. Отсечката дори няма да бъде със статут на магистрала.
Въпреки това тайно още през април месец Министерството на регионалното развитие и благоустройството под ръководството на министър Иван Шишков издаде разрешително с предварително изпълнение за строеж на магистралата през Кресненския пролом. Багерите влязоха на 16 май и ние отказваме да плащаме за безочието на служебната власт, защото Европейската комисия категорично каза, че трябва нова екологична оценка и маршрут извън дефилето.
Протестиращите настояват:
- Да се разработят равностойно и да се разгледат алтернативи ИЗВЪН Кресненското дефиле.
- Е-79 да остане локален път.
Жители на Кресна, природозащитници и рафтинг общността искат да зададат следните въпроси на Министър Шишков, министър Карамфилова, Президента на Република България:
- Ще поемете ли персонална отговорност за безвъзвратното унищожаване на едно от най-уникалните места в България и Европа за бъдещите поколения?
- Ще поемете ли персонална отговорност за човешките животи, които ще бъдат загубени от един зле измислен проект, от една не-магистрала?
Снимка: Борис Димов, Stratospheric Productions
За кампанията за спасяване на Кресненски пролом
Спасяването на Кресненския пролом е над 20-годишна кампания – кауза, зад която застанаха биолози, природозащитници и природолюбители, неправителствени организации. Личности, като алпиниста Боян Петров и бившия министър-председател Кирил Петков.
Кресненският пролом е мястото с най-високо биологично разнообразие в България на съвсем малка площ - например само пеперудите на квадратен километър са 122 вида. Срещат се общо 3500 вида флора и фауна. Проломът е силно уязвима и крехка екосистема на границата на умерения и средиземноморския климат и много тесен коридор за връзка между двете зони и защитени видове живеещи в тях от двете зони по долината и склоновете на пролома. Проломът е важен миграционен път за мечката и вълка между Пирин и планините на границата с Македония.
За местните хора вариантът на ГЕРБ от 2017 г. ще доведе до липса на безопасен местен път до селата Стара Кресна и Ощава, до земеделски земи и пасища. Всички лозя, градини и пасища вътре в Кресненски пролом по Закона за движение по пътищата ще станат напълно недостъпни за местните хора. Ще бъдат унищожени най-ценните земеделски земи на Кресна. Ще стане невъзможно практикуването на рафтинг и посещението на пролома от туристи.
Както и за хората – така и за дивите животни, интензивният транзитен трафик по пътя през пролома, води до смърт и инциденти – проблем, който може да се реши само с извеждане на транзитния трафик по магистрално трасе (с всички изисквания и качества на магистрала) извън пролома, а пътят през пролома да остане локален.
За магистрала Струма и спасяването на дефилето:
Проектът за трасе през Кресненския пролом, който ще струва на държавния бюджет 1,2 млрд лева, реално не e автомагистрала, а първокласен път, няма да подобри безопасността на движението през дефилето, в остро противоречие е с интересите на местните жители за достъп до административни и здравни услуги в Благоевград, както и ще разруши утвърдени поминъци в Кресненското дефиле - приключенски туризъм, винарство и земеделие.
Не само българското общество ще се възпротиви с протести, но и такъв строеж ще бъде платен изцяло от джоба на данъкоплатците, като ще бъде последван и от наказателни процедури на Европейската комисия за погазване на две директиви - Директивата за природните местообитания и Директивата за пътна безопасност.
Източник: Екологично сдружение „За Земята"
Facebook
TwetterСходни публикации
26 април 2024 г.
Фондация „По-диви Родопи“ разширява дейността си в нов приоритетен район
Фондация „По-диви Родопи“ поема нова решителна крачка за връщането на дивата природа в Родопите, като за целта разширява
24 април 2024 г.
Започва пилотен проект за възстановяване на реките от водосбора на река Янтра
Експерти от неправителствени и научни организации, подкрепени от отговорните институции, ще проучват възможността за
24 април 2024 г.
Екоорганизация ще заснеме пет филма за влажните зони по Северното Черноморие
Започват снимките на пет късометражни филма за живота около влажните зони „Езеро Дуранкулак“, „Шабла-Езерец“, „Казашко“ и „Ятата
