Вода за живот или вода за въглищa?
17 юли 2014 г.
С нарастващото засушаване, страната ни трябва да реши дали да
избере хранителната независимост пред изкуственото поддържане на
съществуващите въглищни мощности. Това твърди „Грийнпийс"- България в
новия си доклад „Вода за живот или вода за въглища", представен днес в
София.
Въпреки обилните валежи и наводнения у нас през последните месеци, изследвания на БАН показват, че заплахата от засушавания в България ще расте, резултат от изменението на климата. Горенето на въглища за електричество и отопление има директна връзка: над 50% от парниковите газове на България идват от там.
Водата е безценен ресурс, който за съжаление ще намалява в бъдеще. За охлаждане в енергетиката се използва 13 пъти повече вода отколкото за напояване. В същото време, депонирането на отпадъците от добив и горене замърсява подпочвените и повърхностни води и увеличава тяхната киселинност.
В заустваните от ТЕЦ-овете отпадъчни води попадат нефтопродукти, тежки метали (алуминий, антимон, бор, желязо, живак, кадмий, манган, мед, никел, олово, селен, хлор, хром, цинк) както и нитрати, нитрити, фосфати, сулфати, флуориди, цианиди и естествен уран. Контролно изследване на „Грийнпийс" - България на малък спектър от тежките метали във водоеми в близост до Мини „Марица Изток", ТЕЦ „Марица Изток 2", ТЕЦ „Ей И Ес – Марица Изток 1", „Брикел" и ТЕЦ „Контурглобал Марица Изток 3" установи наднормени нива на олово, хром и манган.
„Голяма част от опитите за рекултивация на въглищни мини в Европа и САЩ са по-скоро неадекватни. Киселинните дренажи от изоставените рудници попадат в подпочвените води и ги правят негодни за понататъшно потребление", коментира Филка Секулова, автор на доклада. „Възстановената земя никога не става годна за селскостопански практики, водата остава отровена, а черната сянка на въглищната индустрия върху местните общности остава завинаги", добавя Секулова.
„При наличието на алтернативни енергийни източници и свързаната с тях алтернативна заетост, смятаме, че страната ни трябва да спре да подкрепя индустрия, която трайно замърсява водите и околната среда и има пагубен ефект върху качеството на въздуха, човешкото здраве и местните общности, живеещи в близост до мините." – добавя Деница Петрова от „Грийнпийс"- България.
Основните изводи от доклада са:
? Развитието на енергийния сектор не може да бъде разглеждано извън контекста на случващите се климатични промени, които ще налагат в бъдеще съобразяване с намаляващите водни ресурси.
? Експанзията на Мини „Марица Изток", и в това число изселването и затрупването на село Трояново, е неадекватна от социална и етична гледна точка.
Повече информация можете да намерите тук.
? Наложително е ускореното затваряне на всички морално остарели мощности, които разполагат с неадекватни или недостатъчни сероочистващи инсталации и екологичен контрол (като ТЕЦ „Бобов дол", ТЕЦ „Брикел", и ТЕЦ „Марица-3").
? Замърсяването, както и несъразмерно голямото количество вода, потребявано от трите най-големи топлоелектрически централи в България, е спънка за хранителната независимост на региона. Единствено постепенното извеждане на тези мощности от употреба би гарантирало човешкото здраве и наличието на чиста вода за селскостопански и други нужди на местната икономика.
Въпреки обилните валежи и наводнения у нас през последните месеци, изследвания на БАН показват, че заплахата от засушавания в България ще расте, резултат от изменението на климата. Горенето на въглища за електричество и отопление има директна връзка: над 50% от парниковите газове на България идват от там.
Водата е безценен ресурс, който за съжаление ще намалява в бъдеще. За охлаждане в енергетиката се използва 13 пъти повече вода отколкото за напояване. В същото време, депонирането на отпадъците от добив и горене замърсява подпочвените и повърхностни води и увеличава тяхната киселинност.
В заустваните от ТЕЦ-овете отпадъчни води попадат нефтопродукти, тежки метали (алуминий, антимон, бор, желязо, живак, кадмий, манган, мед, никел, олово, селен, хлор, хром, цинк) както и нитрати, нитрити, фосфати, сулфати, флуориди, цианиди и естествен уран. Контролно изследване на „Грийнпийс" - България на малък спектър от тежките метали във водоеми в близост до Мини „Марица Изток", ТЕЦ „Марица Изток 2", ТЕЦ „Ей И Ес – Марица Изток 1", „Брикел" и ТЕЦ „Контурглобал Марица Изток 3" установи наднормени нива на олово, хром и манган.
„Голяма част от опитите за рекултивация на въглищни мини в Европа и САЩ са по-скоро неадекватни. Киселинните дренажи от изоставените рудници попадат в подпочвените води и ги правят негодни за понататъшно потребление", коментира Филка Секулова, автор на доклада. „Възстановената земя никога не става годна за селскостопански практики, водата остава отровена, а черната сянка на въглищната индустрия върху местните общности остава завинаги", добавя Секулова.
„При наличието на алтернативни енергийни източници и свързаната с тях алтернативна заетост, смятаме, че страната ни трябва да спре да подкрепя индустрия, която трайно замърсява водите и околната среда и има пагубен ефект върху качеството на въздуха, човешкото здраве и местните общности, живеещи в близост до мините." – добавя Деница Петрова от „Грийнпийс"- България.
Основните изводи от доклада са:
? Развитието на енергийния сектор не може да бъде разглеждано извън контекста на случващите се климатични промени, които ще налагат в бъдеще съобразяване с намаляващите водни ресурси.
? Експанзията на Мини „Марица Изток", и в това число изселването и затрупването на село Трояново, е неадекватна от социална и етична гледна точка.
Повече информация можете да намерите тук.
? Наложително е ускореното затваряне на всички морално остарели мощности, които разполагат с неадекватни или недостатъчни сероочистващи инсталации и екологичен контрол (като ТЕЦ „Бобов дол", ТЕЦ „Брикел", и ТЕЦ „Марица-3").
? Замърсяването, както и несъразмерно голямото количество вода, потребявано от трите най-големи топлоелектрически централи в България, е спънка за хранителната независимост на региона. Единствено постепенното извеждане на тези мощности от употреба би гарантирало човешкото здраве и наличието на чиста вода за селскостопански и други нужди на местната икономика.
Източник: За да остане природа , 17 юли 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
02 май 2024 г.
Доброволци от цялата страна преброиха 6240 врабчета в кампания на Българското дружество за защита на птиците
Доброволци от цялата страна преброиха 6240 врабчета в осмото издание на кампанията „Ние броим врабчетата“ на Българското
30 април 2024 г.
Инициатива „Мисли екологично, вземи торба”, реализирана от ученици в Благоевград
Присъединете се към „Еко воини от гимназията”, които подеха кампания за намаляване ползването на найлонови торбички.
30 април 2024 г.
Над 100 младежи изследват бъдещето на природата във финалния семестър на Panda Labs нa WWF и Kaufland
Кутия за храна от мицел и опаковка за месни изделия от семена и биоразградим целофан, са идеите на отборите-победители по
