Кампанията „Социално отговорни за интеграция“ представя историята на Ашраф от Афганистан и Муаз от Сирия

Муаз: Казвам се Муаз и съм от Сирия, на 28 години съм. Пристигнах в България през 2014 г. След войната в моята страна реших да напусна и да потърся сигурност и закрила. Както за всички бежанци, така и за мен най-важното беше да стигна до безопасно място и да живея в мир. За мен България е Домът, където мога да живея и работя, да бъда активен човек в обществото, да живея с другите в мир, да се чувствам в безопасност с тях и да работя за по-добро бъдеще за всички нас.

Ашраф: Здравейте, казвам се Ашраф и съм на 29 години. Роден съм в Кабул, столицата на Афганистан. В края на 2016 г. пристигнах в България. Тук намерих мирът и спокойствието, от които се нуждаех и съм горд, че вече мога да я нарека мой втори дом.

Разкажете ни за Вашата работа – с какво се занимавате, беше ли трудно да я намерите, как се чувствате сред новите си колеги?

Муаз: Работя като специалист по обслужване на клиенти в столицата София. Относно трудностите при намирането на работа – беше много трудно! Квалификацията, опитът, общите икономически условия и езикът бяха пречка, но накрая намерих добра работа, чувствам се добре и се надявам всеки да намери нещо. А що се отнася до новите колеги, те са хората, които ме подкрепят и в живота и на работата ми. Винаги се опитваме да разрешим проблема, независимо колко е сложен и накрая се чувстваме удовлетворени от това, което правим.

Ашраф: В момента работя в Съвета на жените бежанки в България като социален медиатор. Тук се запознах с изключителни професионалисти, с които заедно използваме всяка възможност, за да градим светло бъдеще в полза на България и обществото.

Муаз: По мое мнение някои от най-големите трудности, с които се сблъскват бежанците в процеса на интеграцията им в София, се езиковите бариери, културни различия, ограничен достъп до образование и възможности за заетост, социална изолация и дискриминация. Тези предизвикателства могат да затруднят адаптирането на бежанците към новата среда и пълноценното им участие в обществото, в което са установили.

Ашраф: Според мен най-голямата трудност, която се явява пред хората с бежански произход е езикът. След него са културните различия и дискриминацията. За себе си мога да добавя, че съм завършил компютърни науки в един от частните университети в Кабул, Афганистан, владея английски, дари и малко пущу, както и турски и български език, поради което намирането на работа не беше чак толкова трудно за мен, както е за много други хора с бежански произход, търсещи работа тук.

Какво Ви харесва най-много в София и в страната?

Муаз: Приятният климат и приятелската атмосфера. Други пък ценят културното наследство на страната и възможностите за бизнес и образование.

Ашраф: Като цяло харесвам природата в България. Харесвам София, защото е бързо растящ европейски град с много богата история и култура. Но трябва да отбележа, че нещото, което ми харесва най-много тук е мирът.

Какви препоръки бихте дали на институциите, които работят с бежанци, за подобряване на тяхната дейност?

Муаз: Поради моята работа, аз имам повече наблюдения и мога да споделя какво смята, че трябва да се направи, за да се подобрят помощта и услугите за бежанците. Преди всичко, институциите трябва да извършват задълбочени оценки на нуждите, да овластяват бежанците при вземането на решения, да предоставят цялостна подкрепа, да дават приоритет на психичното здраве. Също така, да насърчават сътрудничеството с местни организации, да дават приоритет на образованието и развитието на умения, да предлагат правна подкрепа и защита, да работят за дългосрочни решения и да наблюдават и оценяват програмите с цел непрекъснато подобряване.

Ашраф: Бих препоръчал да продължават да помагат на хората в нужда, като направят процедурите малко по-леки. Би било чудесно, ако има повече възможности за квалификационни и професионални обучения, както и да се създадат повече и по-достъпни безплатни курсове по български език.