София в бъдеще предварително

18 юли 2014 г.

Как София се готви да стане Европейска столица на културата

„Покажи ми логото си, за да ти кажа колко души ще ти се доверят". Така казват опитните рекламни дизайнери, хитро присвивайки очи, в които мълниеносно проблясва отражението на шестцифрен хонорар. На тях обаче няма да показваме логосистемата на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата (ЕСК), защото вече знаем: 300 културни оператори и над 400 културни събития в София и региона са заявили своята подкрепа за София 2019; в проектобюджета на инициативата вече е заложено, че частният сектор ще участва с 14 млн. евро; в рамките на проведените над 50 дискусии и работилници за идеи в София и Югозападния регион (Благоевград, Кюстендил и Перник), както и в кампанията „Имаш идея", включваща 7005 попълнени онлайн анкетни карти и 2590 интервюта, са споделени 16 000 различни идеи; 160 души са дарили общо 4000 часа от своето време (на всеки се падат по 25 часа) за инициативата, а 31 младежи са избрали да посветят своите магистърски и докторски дисертации на тема София 2019.

С други думи – логосистемата работи. Разбира се, зад всичките тези числа стоят усилията на десетки хора, но за тях приемаме, че са безстрашни войни, не търсещи лична облага, готови за бой, с допрян до сърцето щит – онзи щит от герба на София, който Борис Бонев – спечелилият международния конкурс на столична община за логоститема на кандидатурата на София и Югозападен регион, използва в проекта си. В концепцията си пише, че една от причините да използва формата на щита от герба на София е фактът, че гербът е създаден по повод представянето на столицата ни на Всемирното изложение в Париж през 1900 г.

В същото време, щитът е наистина необходим атрибут в битката за спечелване на титлата за ЕСК, защото атаките никак не са за подценяване. Най-тежката е свързана със следното внушение: тъй като по принцип резултатите от проучванията (специално на"Обсерватория по икономика на културата",която работи с данни на НСИ) показват, че, грубо казано, всичко - като развитие на културни и творчески индустрии, е концентрирано в София, то призът ЕСК трябва да носи друг град, за да може неговото развитие да бъде подпомогнато от инициативата.

А защитата при тази атака, най-често изнасяна от Светлана Ломева – председател на Асоциация за развитие на София, организация, създадена от общината през 2010 г. за осъществяването на големи проекти и по-специално на подготовката на София за ЕСК, е първо, че за кандидатурата си София работи съвместно с Югозападния регион, заради което обвиненията в централизация не са основателни; и второ, че титлата ЕСК не е социална помощ. Тя не се дава на някой град просто защото той трябва да се развие, а е катализатор на политики, които вече са започнали при наличие на изградена сериозна база. Така, ако градът не е подготвен достатъчно добре и ако му липсва икономическа база и човешки потенциал, то каквито и усилия да полага през следващите 4 години (дори и да „краде" чужди културни събития – трудно по друг начин може да се опише „гастролът" на Sofia Design Week в Пловдив), то той едва ли ще може достатъчно добре да се представи на европейско ниво.

Самата Ломева признава, че по отношение на европейското измерение на кандидатурата, София е изправена пред сериозни предизвикателства. И макар да има вече развити международни партньорства и София да е била домакин на големи международни събития, от данните в програма „Култура" става ясно, че на европейско ниво за миналата година проектите с българско участие са били пет. За справянето с този проблем е необходимо изграждането на консорциуми и укрепване на съществуващите клъстери (съвкупност от фирми, доставчици, поддоставчици на услуги, фирми от сходни производства и свързаните с тях институции), защото практиката показва, че при кандидатстване по големи европейски програми всички потенциални партньори на страната участват като клъстери.

Второ голямо предизвикателство пред София е, че въпреки огромните потенциални възможности, културните маршрути в Югозападния регион не са развити и преките чуждестранни инвестиции са много малко. Въпросът е дали това няма да доведе до напрежение между различните екипи, подготвящи кандидатстването за ЕСК. Но и тук от Асоциацията за развитие на София имат своя отговор. Те са вдъхновени от чужди експерти, които вече успешно са носили титлата ЕСК и които смятат, че, за да си успешна европейска столица на културата, трябва да можеш да управляваш конфликти. Дали госпожа Фандъкова може да управлява конфликти, е въпрос, на който тя трябва да е в състояние да отговаря постоянно, но онова, което може да се каже със сигурност, е, че тя може да сформира екипи. И именно като че ли от основния принцип в екипната работа – да споделяш умения, идеи, отговорности, е вдъхновена и концепцията на програмата за ЕСК - „Сподели София". Тя е разделена на три тематични „сезона" с по три програмни области: минало несвършено:сподели наследството, сподели спомените, сподели маршрутите; сегашно продължително: сподели пространствата, сподели тайните, сподели ценностите; и бъдеще предварително: сподели възможностите, сподели връзката, сподели линка.

В тяхното концептуализиране са участвали хора с най-различни професии - социолозите Майя Грекова и Мила Минева, редактори на книгата "Портрети на изчезващата София", "гастрономите" Звезда Ванкова и Бистра Иванова от Мулти Култи Колектив, имащ за цел създаването на Мулти култи карта – гид за опознавателно и вкусно пътешествие сред чуждите култури, архитектът Ангел Захариев, инициатор на бъдещия детски музей в София – "Музейко", писателят Алек Попов, културологът Александър Кьосев - директор на Културния център на СУ, и много други...

Към настоящия момент обаче като че ли за София най-подходящият „сезон" е „бъдеще предварително" и причината затова е, че тя вече знае каква би искала да бъде и след 2019 г., имайки вероятно предвид и горчивия опит на някои „бивши" европейски столици на културата, които след годината, в която са били носителки на престижната титла, са изпадали в тежка криза, не можейки да се справят с огромните и неразумни разточителства около едногодишния културен празник.

За София този риск в голяма степен е намален, защото тя вече има своята Стратегия за развитие на културата в София 2013 – 2023. Документ, който единодушно е приет от Столичния общински съвет на 20.12.2012 г. В него визията за столицата през 2023 г. е формулирана така:

„София се развива устойчиво като иновативен и творчески град на възможностите, платформа за активно участие на гражданите в съвременния културен живот и пълноценното им взаимодействие с културното наследство. София е трамплин за професионално развитие в областта на културата и изкуствата, притегателен център за изява на млади творци. София е активен участник в международния културен обмен; тя е средище на култури и място за споделено преживяване."

Първата основна цел, която си поставя стратегията, е да утвърди София като древен, модерен и космополитен град. А основните пет тематични приоритета са:

1. достъп до култура; 2. култура и човешки капитал; 3. културното наследство на променящия се град; 4. София – град на творческата икономика; 5. равнопоставено участие в глобалните културни процеси.

В стратегията е записано, че „ако София е Европейска столица на културата през 2019 г. и резултатът от това голямо културно събитие е определен от публиката, професионалната общност и международните експерти като безспорен успех с измерими позитивни и устойчиви последици за културната сцена и гражданите на София", то ще се смята, че петият тематичен приоритет се следва успешно.

В същото време, за да може стратегията да бъде изпълнена, в нея е заложено и изграждането на необходима инфраструктура. На първо място – изграждане на жива лаборатория – инкубатор с пространство за експериментално изкуство; изграждане на мултифункционална преместваема зала за сценични изкуства; изграждане на Център за съвременно изкуство; изграждане на резидентен център за млади артисти; изграждане на поне 15 открити сцени, две от които високотехнологични; реконструкция на бивши индустриални сгради и превръщането им в съвременни културни пространства (пример: Трамвайното депо); енергийно-ефективно реновиране на читалищната база (изграждане на мултифункционални зали) с приоритет в перифериите на София; реновиране на общинските културни институти, като Софийска градска галерия и Театър „София"; интерактивен музей на София; изграждане на арт-клуб/ пространство за култура и изкуство с библиотека в двора на Столична община.

Тук е мястото да се каже, че от Столична община са посочили, че за финансирането на кампанията за ЕСК основните им източници на финансиране ще бъдат: от общината - 27 млн. евро; от региона – 3.7 млн. евро; от националното правителство – 26 млн. евро; от европейските структурни фондове – 17 млн. Евро; от частния сектор (споменат по-горе) - 14 млн. евро. За отбелязване е фактът, че те предвиждат 30% от бюджета да бъде за европейски партньорства. По отношение на инфраструктурата пък, от Асоциация за развитие на София споделят, че при тях постоянно идват представители на бизнеса, които безплатно им предлагат за организирането на творчески изяви големи, празни пространства – някои от тях неподдържани, други - току-що построени.

Вероятно причините за тази дарителска нагласа сред бизнеса са много, но една от тях със сигурност е увереността, че в бъдеще тези пространства няма да пустеят. В София всеки ден се случват различни културни събития, финансирани по столична програма „Култура", създадена през 2007 г., която към момента е най-големият донор на творчески проекти на територията на България. Друга подобна инициатива – за насърчаване на гражданското участие, е програма „Европа", създадена още през 2005 г., година след като София започва подготовката си за ЕСК. От столична община правят уговорката, че в апликационната си форма при кандидатстването не представят свършеното от тях като механичен сбор от културни събития, а акцентират върху факта, че подкрепените от тях артистични и творчески проекти са последователни стъпки към една от заложените цели в стратегията София 2013 - 2023. А тя накратко звучи така: от капитал за култура към културен капитал; а в по-описателен вариант: от планирани и институционално контролирани културни прояви към отворен и включващ граждански процес с въвличане на публиката – с нейното превръщане в активен участник. Ето защо, давайки си сметка за необходимостта от повишаване капацитета на хората, работещи в творческия сектор, от миналата година Столична община е стартирала инициативата „Регионална академия за мениджмънт в културата", която обхваща Благоевград, Кюстендил, Перник и София; и която предоставя сертификати за специализация от Софийския университет.

А на бъдещите мениджъри ще се разчита да решат и два сериозни проблема. Първият - как да се премахне сериозната разлика, регистрирана в София, между инвестициите в културно наследство и приходите от културен туризъм. В случая от Столична община обясняват, че този проблем е свързан с цялостния подход на Министерството на културата, откъдето инвестират ресурс в един или в два паметника в рамките на индикативна листа с приоритетни обекти, без да се взима предвид, че около всяка културна ценност трябва да се развиват съпътстващи дейности – като сувенирна индустрия, например, или други творчески събития.

Вторият сериозен проблем пък е свързан със създаването на фонд за съфинансиране по европейската програма „Творческа Европа". (По условие, всяка организация, кандидатстваща по нея, трябва да може да осигури 50% съфинансиране). И тук едно от възможните решения е инструментът, предложен още от бившия министър на културата Вежди Рашидов, по линия на Закона за хазарта да има 10% целева субсидия за Национален фонд „Култура" от двукомпонентната такса за онлайн хазарта и офлайн залаганията, като в случая става дума за минимум 15 млн. лева, които всяка година да могат да бъдат използвани за проектни субсидии.

Разбира се, става дума за Национален фонд „Култура", а не за софийски фонд „Култура", но, в крайна сметка, който и град да спечели приза ЕСК, от Столична община неведнъж са заявявали, че те работят добре с всички градове, както и че победителят ще носи отговорност и за останалата част на страната. И за спечелването и на нейното доверие.