English   14410 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Ромските жени и икономическото неравенство

 
Ромските жени и икономическото неравенство

Какво  казват гласовете на ромските жени? Потвърждават ли те установените нагласи или  дават повод за размисъл? Какво стои зад бедността, отпадането от училище и порочния кръг на гетото? Наистина ли ромските жени не искат да учат и не искат да работят или просто обществото предпочита да скрива реалните системни проблеми зад тези стереотипи? Има ли начин да се въздейства и какво би било устойчиво, за да се даде шанс за развитие на ромските жени?

С аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“ екипът на Фондация „Екатерина Каравелова“ даде глас на 42 жени от цяла България да споделят своите истории – всяка със своите нюанси, преживявания и повтарящи се проблеми. Четири от интервютата бяха проведени с жени от ромски произход и макар този брой да не е голям, биографичният материал дава плътност на информацията относно проблемите, с които се сблъскват.

В анализа „Ромските жени и икономическото неравенство“ Фондация „Екатерина Каравелова“ съвместно с авторката Светла Енчева поглежда в дълбочина темата за ромските жени и защо икономическото неравенство е устойчива тема в техните житейски истории. Текстът отделя по-голямо внимание на факторите, които предпоставят по-уязвимото положение на ромските жени и как сегрегацията, трудностите с достъпа до образование, насложилите се стереотипи в обществото и някои традиционалистки нагласи сред представители на ромската общност предопределят по-висока бедност, по-ниска степен на образование и по-трудна професионална реализация на ромските жени.

Доклад: Ромските жени и икономическите неравенства

Публикацията разглежда как сегрегацията в самата ромска общност предопределя капсуловането на жените и поставянето им в още по-непривелигерована позиция. Участничките в проучването споделят своите желания техните дъщери и внучки да имат възможност „да излязат от гетото“, за да имат по-добри възможности за развитие и споделят както негативното отношение от мнозинството, така и утвърдените традиционалистки нагласи към жените.

Текстът поставя и въпроса дали наистина ромските жени не искат да се образоват и дава контекст, който показва, че момичетата прекъсват образованието си по-рано от момчетата и в по-голяма степен, не по собствено желание, а защото това се очаква от тях в средата, в която израстват. Ранните бракове и натиска от общността да се омъжат за първия мъж, с когото имат връзка и след това да гледат деца, от една страна, както и дискриминационните практики в образователната система, от друга, ограничават възможностите им за избор.

Анализът и данните на НСИ показват недвусмислено, че ромите в България са единствената група, при която делът на хората, които живеят в бедност, надвишава този на останалите. 81,6% от хората от ромски произход са в риск от бедност, спрямо 32,2% средно за страната. А бедността засяга по-сериозно жените (34,8% срещу съответно 29,4% за мъжете).

Докладът „Ромските жени и икономическото неравенство“  демонстрира как тези фактори се обуславят взаимно и предпоставят икономическата уязвимост на ромските жени в страната. Комплексността на очертаните проблеми изисква и комбинация от подходи, които да адресират първопричините и предпоставките за икономическото неравенство на ромските жени и да дадат възможност за тяхното развитие. Изведени са конкретни препоръки, които могат да послужат на вземащите решения и пряко ангажираните с въпросите за равенството, приобщаването и участието на ромите,  отчитайки не само предизвикателствата пред  общността като цяло, а и вземайки предвид специфичните проблеми пред ромските жени.

Темата за икономическите неравенства и по-големият риск от бедност, на който са изложени жените и особено ромските жени, е особено важна и в контекста на проблема с насилието, основано на пола, защото често пъти жените не могат да напуснат насилниците именно поради икономическата си зависимост.

Може да прочетете доклада на интернет страницата на Фондация „Екатерина Каравелова“

Публикацията е резултат от проект „Изследване на нуждите и проблемите на жените в България”, който се изпълнява с финансова подкрепа от Фонд Активни граждани България, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП (
https://www.activecitizensfund.bg/) и подкрепена със съфинансиране от Български фонд за жените.

Цялата отговорност за съдържанието на доклада се носи от Фондация „Екатерина Каравелова“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че докладът отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България или Български фонд за жените.


Сходни публикации

БФЖ с нова програма, подкрепена от ЕК, която ще инвестира 3,5 милиона лева в организации, борещи се с насилието, основано на

БФЖ с нова програма, подкрепена от ЕК, която ще инвестира 3,5 милиона лева в организации, борещи се с насилието, основано на пола

Български фонд за жените ще инвестира 3,5 милиона лева в борбата с насилието, основано на пола и домашното насилие чрез

Aнкета за идентифициране на нагласите сред гражданското общество за участието на жените в политиката

Aнкета за идентифициране на нагласите сред гражданското общество за участието на жените в политиката

Включете се в анкетата ни за идентифициране на нагласите сред гражданското общество и сред политическите партии за участието на

Десетки дами на мотори ще отпразнуват Международния ден на жените мотористи във Вeлико Търново

Десетки дами на мотори ще отпразнуват Международния ден на жените мотористи във Вeлико Търново

Десетки дами на мотори ще отпразнуват Международния ден на жените мотористи във Велико Търново на 11 май, съобщиха