Amnesty International протестира срещу малтретирането по границите на Европа с изненадваща акция в София
18 юли 2014 г.
Днес 80 активисти на Amnesty International от над 30 държави се събраха в центъра на София, за да "трансформират" символично външната граница на Европейския съюз във възпоменателна стена за мигрантите и бежанците. Тази акция, пазена в тайна дълго време, беше организирана в памет на десетките хиляди хора, загубили живота си или преживeли малтретиране по границите на Европа, докато са търсели сигурност и убежище.
"Държавите членки на Европейския съюз строят все по-високи и по-високи стени. Това е за сметка на правата на бежанците и мигрантите", каза Джон Далхаузен, програмен директор за Европа и Централна Азия на Amnesty International.
Към активистите се присъединиха минувачи, бежанци и представители на местното гражданско общество. Заедно те превзеха булевард "Витоша", една от основните улици в София. Тръгвайки от Съдебната палата, протестиращите се движеха бавно, в пълна тишина, в една линия по протежението на улицата, към "реконструкция" на външната граница на Европейския съюз (ЕС) в края на булеварда. Двуметровата ограда беше придържана от активисти, предрешени като лидерите на ЕС. Участниците в акцията достигнаха оградата и прикрепиха послания и лични предмети към нея, превръщайки пресъздадената бариера пред бежанците и мигрантите в Европа в обект на солидарност.
"Днешната акция не просто осветли слабостите на миграционните политики на България и целия ЕС, които все повече се фокусират върху мерките за граничен контрол. Тя също демонстрира общественото възмущение от малтретирането на уязвими хора, които търсят убежище при границите на Европа", добави Джон Далхаузен.
Отчаяни хора, които бягат от разкъсвани от войни държави, от преследване и от крайна бедност, постоянно се изправят пред залостените врати на Европа. Това оставя много хора без почти никакви безопасни и законни начини да достигнат "Крепостта Европа". Държавите по външната граница на съюза, включително България, ефективно действат като пазители на портите на "Крепост Европа".
Засиленият граничен контрол и усъвършенстваните системи за наблюдение са само някои от практиките, които са прилагани за ефективно недопускане на хора, които имат нужда от закрила. Например, в края на 2013 г. българските власти започнаха изграждането на ограда по границата с Турция, с дължина 30 километра и височина 3 метра. Допълнително стотици полицейски служители бяха командировани, за да охраняват границите.
Този базиран на сигурността подход отразява цялостните миграционни политики и практики на ЕС, с милиони евро харчени всяка година от държавите членки за огради, системи за наблюдение и патрули. Като ясен индикатор за приоритетите му, Европейският съюз похарчи близо 2 милиарда евро за опазване и наблюдение на външните си граници между 2007 и 2013 г. В рязък контраст, за същия период съюзът е похарчил само 700 милиона за подобряване на ситуацията на бежанците и търсещите убежище.
"Вместо да задържат хората извън границите, тези превантивни миграционни мерки просто принуждават мигрантите и бежанците да поемат по все по-опасни пътища към Европа", каза Джон Далхаузен. "Днес, когато светът става свидетел на най-много разселени хора от Втората световна война насам, отговорът на държавите членки на ЕС е да обърнат гърбовете си на тази хуманитарна криза. Сега, повече от всякога, е време да действаме и най-накрая да започнем да поставяме в политиките си първо хората, после границите".
Петъчната акция е кулминацията на третия лагер за човешки права на Amnesty International, част от кампанията S.O.S. Europe, целта на която е опазване живота и правата на бежанците и мигрантите по границите на Европа. Тазгодишният лагер се организира в София между 12 и 19 юли в партньорство с Българския хелзинкски комитет.
"Държавите членки на Европейския съюз строят все по-високи и по-високи стени. Това е за сметка на правата на бежанците и мигрантите", каза Джон Далхаузен, програмен директор за Европа и Централна Азия на Amnesty International.
Към активистите се присъединиха минувачи, бежанци и представители на местното гражданско общество. Заедно те превзеха булевард "Витоша", една от основните улици в София. Тръгвайки от Съдебната палата, протестиращите се движеха бавно, в пълна тишина, в една линия по протежението на улицата, към "реконструкция" на външната граница на Европейския съюз (ЕС) в края на булеварда. Двуметровата ограда беше придържана от активисти, предрешени като лидерите на ЕС. Участниците в акцията достигнаха оградата и прикрепиха послания и лични предмети към нея, превръщайки пресъздадената бариера пред бежанците и мигрантите в Европа в обект на солидарност.
"Днешната акция не просто осветли слабостите на миграционните политики на България и целия ЕС, които все повече се фокусират върху мерките за граничен контрол. Тя също демонстрира общественото възмущение от малтретирането на уязвими хора, които търсят убежище при границите на Европа", добави Джон Далхаузен.
Отчаяни хора, които бягат от разкъсвани от войни държави, от преследване и от крайна бедност, постоянно се изправят пред залостените врати на Европа. Това оставя много хора без почти никакви безопасни и законни начини да достигнат "Крепостта Европа". Държавите по външната граница на съюза, включително България, ефективно действат като пазители на портите на "Крепост Европа".
Засиленият граничен контрол и усъвършенстваните системи за наблюдение са само някои от практиките, които са прилагани за ефективно недопускане на хора, които имат нужда от закрила. Например, в края на 2013 г. българските власти започнаха изграждането на ограда по границата с Турция, с дължина 30 километра и височина 3 метра. Допълнително стотици полицейски служители бяха командировани, за да охраняват границите.
Този базиран на сигурността подход отразява цялостните миграционни политики и практики на ЕС, с милиони евро харчени всяка година от държавите членки за огради, системи за наблюдение и патрули. Като ясен индикатор за приоритетите му, Европейският съюз похарчи близо 2 милиарда евро за опазване и наблюдение на външните си граници между 2007 и 2013 г. В рязък контраст, за същия период съюзът е похарчил само 700 милиона за подобряване на ситуацията на бежанците и търсещите убежище.
"Вместо да задържат хората извън границите, тези превантивни миграционни мерки просто принуждават мигрантите и бежанците да поемат по все по-опасни пътища към Европа", каза Джон Далхаузен. "Днес, когато светът става свидетел на най-много разселени хора от Втората световна война насам, отговорът на държавите членки на ЕС е да обърнат гърбовете си на тази хуманитарна криза. Сега, повече от всякога, е време да действаме и най-накрая да започнем да поставяме в политиките си първо хората, после границите".
Петъчната акция е кулминацията на третия лагер за човешки права на Amnesty International, част от кампанията S.O.S. Europe, целта на която е опазване живота и правата на бежанците и мигрантите по границите на Европа. Тазгодишният лагер се организира в София между 12 и 19 юли в партньорство с Българския хелзинкски комитет.
Източник: Български хелзински комитет , 18 юли 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
24 април 2024 г.
Фотоизложба „Не на расизма в ЕС“
Фото изложба за социално ангажирано изкуство„Не на расизма в Европейския съюз“30 април – 14 май 2024 г.Галерия на открито
19 март 2024 г.
Нов закон защитава журналистите и свободата на медиите в ЕС
Евродепутатите дадоха „зелена светлина“ за ново законодателство в защита на журналистите и медиите в ЕС от политическа или
15 март 2024 г.
АЕЖ призовава за мерки за недопускане на полицейско насилие срещу граждани и журналисти
Министерството на вътрешните работи обяви засилени мерки за сигурност във връзка с конгреса на Българския футболен съюз.
