На ръба на живота

Има едни болни българи, за които никой не се грижи, правата им постоянно се потъпкват от институциите и са жертва на ежедневна дискриминация. Нещо повече - всеки техен ден е като последен - състоянието им е трудно лечимо, а обикновено нямат здравни вноски. И ако питате кого не приемат спешните центрове, въпреки че по закон са задължени, това са точно те.

Инжекционните наркомани

Може и да сте чували оправдания от страна на медицински лица, които не желаят да лекуват зависими. Мисленето "Те сами са си виновни" или "Дават пари за дрога, а не могат да си платят здравните вноски" е достатъчно разпространено, за да застраши живота на инжекционния наркоман в същата степен, в която и дрогата.

Ежедневие сред рисковите групи

С намерението да видя доколко е вярно, че има хора, които "сами са си виновни", прекарах един ден в буса на мобилния екип на фондация "Инициатива за здраве" - организация, спонсорирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария през програма на Министерство на здравеопазването

Пътувам с Юлия Георгиева и Райна Дянкова - двете са част от екипа, който обикаля с буса на фондацията от понеделник до петък из местата в София, където се събират "рискови" групи. Юлия работи като аутрич" работник в "Инициатива за здраве" от 10 години. Райна Дянкова е социален работник от 1985 година, а във фондацията е от самото й начало, отпреди 17 години.

И двете са добре познати лица сред хората от улицата и се радват на голямо доверие.

Работата им е насочена към употребяващи наркотици, а преди време и към проституиращи мъже и жени."Екипът всъщност изпълнява много важна задача- да бъде връзка между обществото и хората, които употребяват наркотици ", обяснява Юлия.

Те раздават ключови за хигиената на рисковите групи предмети: различни размери спринцовки (като най-търсените обикновено са „десетките", но доста от хората директно искат „двайстки"), игли, капачки, лимонтозу, дезинфекциращи кърпички, презервативи и лубриканти.

В добрите времена, когато програмата е била финансирана по-добре, са раздавали и вода за инжектиране. Всички тези неща са необходими за по-хигиеничната употреба на хероин или за безопасен секс.

"В аптеките отказват да дават спринцовки и игли на много от тези хора", разказва Юлия. "Особено ако изглеждат занемарено".

А повечето изглеждат така.

Не мога да снимам. Хората, които употребяват хероин или са в метадонови програми, се оказват изключително чувствителни към вниманието на журналисти и репортери. Всеки от тях има минало или настояще, с което не се гордее.

Нещо повече: доста от зависимите осъзнават, че са сериозно болни и имат нужда от помощ. Един е излязъл туку-що от затвора. На друг краката са се подули, заради тромби, причинени от инжектиране във феморалната вена (слабините). Той разказва, че заради тромб кракът му е гноясал и е забелязал бели червеи. На съвета да иде в "Пирогов", мъжът казва, че е ходил, но са го изгонили. Точно по причините, описани в началото на текста.

Бичът на HIV

Два пъти седмично екипът извършва и кръвни тестове. Юлия отбелязва, че сред "клиентите" на "Инициатива за здраве" за последните няколко години новозаразените серопозитивни са намалели значително: от 40% новозаразени с HIV през 2010 г. в изследваните групи, през 2013 г. процентът на новозаразените е спаднал на 15%.

"Хубавото на тази програма е, че имаме поглед върху здравето на рисковите групи. Но в страната има няколко хиляди души, които дори не знаят, че са носители на HIV. Това обикновено са хетеросексуални мъже и жени, чието поведение няма кой да следи", казва Юлия.

За затварянето на Националния център по наркомании

Първата спирка на буса по традиция е "Зеленото кафе" на „Пиротска". Макар че отскоро е затворено, там се събират хероиновозависими или лекуващи се в метадоновата програма, която се помещава в сградата на Националния център по наркомании (НЦН).

Именно това е центърът, който Министерство на Здравеопазването смята да закрие, а половината от екипа му - да премести в сградата на Центъра по обществено здраве.

В буса, с Юлия Георгиева разговаряме за плановете, които има министерството за НЦН. Тя смята, че с намерението да закрие центъра, министър Таня Андреева показва некомпетентност. "В известна степен именно НЦН е мястото, което служи като посредник между неправителствените организации и Министерство на здравеопазването".

Тя твърди, че там работят професионалисти, които могат да окажат помощ в тежката битка за здравето на тези, които са подвластни на наркотиците.

Инициали, възраст, квартал

Докато говорим, Райна раздава спринцовки и игли на хората, които идват. Всички до един - около 20 души на „Зеленото", са познати на екипа. Въпреки това, анонимността им е гарантирана. Те представят себе си само с инициали, възраст и квартал.

Повечето от хората, които идват за спринцовки и игли, са дружелюбни, но има и случаи, в които абстиненцията е толкова силна, че стават агресивни.

М. от Филиповци например виси половин час пред буса и моли за доза и макар и на майтап, не е смешно. Н. от Люлин пък иска 5 спринцовки от 20-кубиковите и още от по-големите. "Петдесетки" обаче не се раздават.

Живот в Коньовица

Бусът се премества в района на църквата "Св. Св. Петър и Павел" в Коньовица. Църквата е оградена с висок зид, "за да не влизат наркоманите", по думите на Юлия.

Въпреки че мястото, където спира бусът, изглежда "лошо" - със схлупени къщи, на съседната улица има съвсем нови сгради и магазини. 20-ината души, които минават през буса за близо двата часа, през които оставаме в района (възрастова група 20-45 години), са в доста лошо състояние.

Подути крайници, потекли по младите лица слюнки - тук абстиненцията изглежда по-страшно, отколкото на „Пиротска". Докато някои се бодат зад трафопоста (те си намират хероин веднага, след като получат спринцовки от буса), други разхождат децата си отпред. И абсолютно всички се познават и са наясно с бизнеса тук.

Не можеш да обричаш болни хора на смърт

Наблюдавайки тези хора, ми става напълно ясно колко нелепо е да твърдиш, че някой "сам си е виновен", когато говориш за болест. Мизерията, неразбориите и липсата на подкрепа от страна на държавата, поведението към наркозависимите като към вредни хора, или в най-добрия случай като към чужд проблем - показва дълбоката криза в отношението ни към самите себе си.

И ако не са самоотвержените хора от неправителствения сектор, както и специалистите от НЦН, наркозависимите са обречени на смърт.

Затова е важно да се знае, че Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария ще напусне България в края на годината, защото страната е членка на ЕС и се подразбира, че подобни програми ще имат друго финансиране.

Тогава и работата на "Инициатива за здраве" ще спре.

И ако не се вземат други мерки, е много вероятно HIV-епидемията да се развихри със страшна сила сред употребяващите хероин, проституиращите и малцинствата. И не само.