English   14417 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




КЛЮЧ Unplugged: „Quo Vadis?“ (видео)

 
КЛЮЧ Unplugged: „Quo Vadis?“ (видео)

Текстът представя акценти от разговора в поредния епизод на предаването КЛЮЧ Unplugged: „Quo Vadis?“ с гост Тихомира Методиева-Тихич от Национална асоциация на доброволците

Има необикновени същества сред нас – те се посвещават на нещо, което ги вълнува, дават времето и уменията си, влагат себе си. Каузите им са важни за цялото общество. Това, което получават, не са пари, а единствено благодарност, но в разделените общества като нашето в момента често стават прицел на хули, неразбиране и обвинения. 

Един от този вид хора е Тихомира, позната като Тихича. Човек с гравитационно поле, което привлича хора и създава общности. Тихича е доброволка, учредител и член на Националната асоциация на доброволците (НАД).

Тя е убедена, че доброволчеството изисква от хората постоянно да учат нови професии, защото животът го изисква. В контраст с безмълвния виртуален свят на цифровите технологии, където Тихича работи, голяма част от времето й минава в интензивната реалност на бедствията и извънредните ситуации. С ведър тон тя разказва за преживяванията си като доброволец в ковид отделение, при наводненията в Мизия и Аспарухово, за разкопките при хотел „Шератон“, за пожарите в различни части на страната. Не говори за трудности, но казва, че се натъжава, когато вижда, че разкопките са зарити от Софийска община, не може да свикне с лицемерието на обграждащия ни свят и с това, че хората, които искат да живеят в истинска общност, намаляват.

Обяснява простичко, че доброволчеството е да помагаш на другите преди на себе си. Да тичаш натам, където се случват нещата, а не бягаш от бедствия. Започва с екологични акции в защита на природата и след като драматично се спасява при пожар в Бистришкото бранище, решава, че доброволчеството е нейното нещо. Това е личната й кауза: „Да спася и останалите освен себе си, да спася това, което остане за спасяване“. С Петко Ковачев носят медикаменти за болници в Украйна, а на връщане прибират жени и деца. Семействата се разделят пред тях и това, което вижда в очите на хората, й дава сили и мотивация. „Това ти стига за цял живот, зарежда те. Дори и омразата, която се излива в обществото, не ти прави впечатление“.

Тихомира казва, че събира сили сред природата, но голяма част от отпуска си използва за акции. Разказва за доброволчеството „отвътре“, за кратките отпуски за акции, отпуснати само ако доброволците от общинските групи (каквато е тя) са командировани и имат разрешение да участват в спасителни акции; за разбирането на работодателя си; за необходимостта от преценка на условията и необходимата екипировка; за това как пита и се учи в крачка, когато не знае нещо; за моментите, в които се чувства неподкрепена, както в Мизия, когато местните младежи тренират във фитнеса и гледат как няколко жени носят кофи с кал и разчистват разрушенията; за комичните моменти; за неочакваните открития, в които разбира, че хората не са това, което изглеждат на пръв поглед; за отношенията с институциите, които трудно приемат помощ от доброволците дори когато те самите не могат да се справят.

Националната асоциация на доброволците е създадена преди девет години с желанието да обедини всички организации, които се занимават с различни форми на доброволчество. Финансира се от членски внос. В нея влизат общинските доброволчески групи, хората от пещерно спасяване, рафтинг клуб и водното спасяване, университетски аварийно-спасителен отряд, федерацията на радиолюбителите. Оборудването на общинските доброволни отряди е много добро и е купено с европейски средства. Тренировките и обученията обаче са изцяло по инициатива на доброволците, както и обученията за новите хора, които НАД привлича. Доброволците от асоциацията основно работят при бедствия, но при нужда си партнират с организации, които се грижат за хора на ръба на оцеляването.

Тихомира смята, че средата се променя с времето и различни хора се увличат по каузи, събират се с желанието да помагат. „Ние държавата няма да я променим, казва тя. Ние си правим паралелна държава“. Тя се надява, че един ден и в България ще се промени отношението към доброволците, ще стане такова, каквото е видяла при едно обучение в Турция. Там доброволците получават благодарност, подкрепа и разбиране, те не са „ония лудите“, а са „хората на които ще разчитаме при бедствие“.

Натам трябва да вървим, смята Тихомира, защото благодарността в очите на хората е това, което истински поддържа доброволците.


Вижте целия епизод






ххх

Предаването е реализирано в рамките на проект „Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg) по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът се изпълнява от Фондация Дарик в партньорство с Фондация 42 и НПО Портала. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
#власттанагражданите.





.





Автор: Кристин Разсолкова

Сходни публикации

Проведе се първо от поредица обучения за доброволчески мениджмънт в Пловдив

Проведе се първо от поредица обучения за доброволчески мениджмънт в Пловдив

На 10.05.2024 г. в хотел „Експо", Пловдив се проведе еднодневно обучение „Управление на доброволци и организиране на

Обучение за управление на доброволци и организиране на доброволчески инициативи

Обучение за управление на доброволци и организиране на доброволчески инициативи

Имаш идея за доброволческа кампания, но не знаеш как да я осъществиш? Искаш да научиш повече за организацията на подобни

Стани доброволец в читателски клуб с възрастни хора от дом в Пловдив

Стани доброволец в читателски клуб с възрастни хора от дом в Пловдив

Стани доброволец в Четящи(ТЕ)* - проект на Асоциация „Голям брат, Голяма сестра - България" и помогни на възрастните хора